Може ли ГДБОП да ни вземе Фейсбук профила?
Чий е профилът, който в днешно време съвсем всеки от нас „ има “ във Facebook? Що за права имаме върху него? Собственически или някакви други? Какво се случва, в случай че така наречен „ способени органи “ желаят да го достъпят, с цел да прегледат информацията там или даже да го изземат за задачите на (до)съдебно произвеждане?
Поводът да си задам тези въпроси и да ги обсъдя в идващите редове, несъмнено, е историята за мнимата онлайн еднаквост на Александър Николов, чийто главен corpus delicti през последните години – неговия Facebook профил – през вчерашния ден бе конфискуван от ГДБОП, а малко по-късно деактивиран изобщо.
Какво ни дава Facebook?
С една дума: услуга.
Създавайки си профил в тази обществена мрежа, ние сключваме ни повече, ни по-малко от един напълно елементарен контракт за прилагане на предоставяните от нея услуги.
Точка 17 от Общите условия на Facebook е ясна и еднопосочна:
Под „ Фейсбук “ или „ Услуги на Фейсбук “ имаме поради функционалностите и услугите, които вършим налични, в това число през (a) нашия уеб уебсайт на адрес www.facebook.com и всевъзможни други брандирани и ко-брандирани с Фейсбук уеб уеб сайтове (включително поддомейни, интернационалните версии, образни детайли и мобилни версии);
Да, това е. Друго няма. Е, наличието, споделено от нас там под формата на статуси, фотоси, видеа или известия в чата, е „ наше “, заради което се задава въпросът по какъв начин стоят нещата, в случай че някъде сгазим лука и полиция или прокуратура изискат да го достъпят за задачите на правоприлагането?
Претърсване
Тук имаме следната каскада от използвани правила.
На първо място органите ни ще се водят от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и съответно от неговия член 159, алинея 1:
По искане на съда или на органите на досъдебното произвеждане всички институции, юридически лица, длъжностни лица и жители са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, бумаги, компютърни осведомителни данни и други данни, които могат да имат значение за делото.
На второ място органите ни ще би трябвало да се съобразят с географията и събитието, че предоставяйки услугата си, Facebook се намира надалеч отвън България, а управлението му по всяка възможност не се вълнува изключително от родните закони.
Че това е по този начин, се вижда много ясно от особено написаната Информация за органите на реда, която планува разнообразни процедури при взаимоотношението на обществената мрежа с тях според от това къде се намират въпросните органи – в Съединени американски щати или някъде другаде по света.
При интернационалните претенции за подпомагане, примерно такива от родната прокуратура или полиция, Facebook си резервира следните права:
Разкриваме записи за сметки само в сходство с нашите условия за прилагане и използваните закони. Може да е нужна поръчка за контракт за взаимна правна помощ или правосъдна поръчка, с цел да се изиска разкриването на наличието на даден акаунт.
Като допълнение на горното се явява Политиката за данни на обществената мрежа, която планува, че
Може също по този начин да реализираме достъп до, да съхраняваме и да споделяме информация при съществуване на основателна причина да считаме, че това е належащо, с цел да: открием, предотвратим и да се оправим с машинация или различен тип противозаконна дейност; да защитим себе си, вас и останалите консуматори, в това число като част от разследвания; или да предотвратим гибел или заплаха за телесна щета.
Интересен в тази връзка е опитът на немския областен съд в град Ройтлинген от 2012 година да получи достъп до информацията във Facebook акаунта на консуматор, обвиняем за взломна кражба. Първоначално настояването е изпратено до немския филиал на обществената мрежа в Хамбург, който го препраща към европейската централа на Facebook в Дъблин, като от там го трансферират оттатък океана, откъдето в последна сметка отхвърлят да спомагат.
Изземване
Дали и на нашите органи ще се наложи да вървят по този път, към този момент не е ясно. Още повече предвид на обстоятелството, че през вчерашния ден някой достъпи Facebook профила на „ Александър Николов “ и първо смени фотосите му – профилната и на корицата – с обявяване за дейности на ГДБОП, а малко по-късно го „ смъкна “ изобщо.
Доста забавен в тази връзка е въпросът кой и при какви условия предприе тези дейности, които в съответния случай са равнозначни на изземване. Питането е забавно и с оглед отсъствието на Facebook процедура, според която обществената мрежа да дава достъп до контрола над даден акаунт там на правоприлагащите органи, без значение дали са в Съединени американски щати или някъде другаде.
На този декор остава опцията хванатият Александър-Спас самичък да е разкрил потребителското си име и ключова дума на полицията или последната да се е сдобила с тях, откакто му е иззела телефона или друго компютърно устройство – тук единствено може да гадаем.
Важно за уточняване в този подтекст е, че в досъдебното произвеждане у нас претършуване и изземване се правят с авансово позволение на арбитър от съответния първоинстанционен съд (чл. 161, алинея 1 НПК). По изключение и в неотложни случаи проверяващите органи могат да извършат претършуване и изземване и без такова позволение, когато това се явява единствената опция за събиране и опазване на доказателства. Тогава, обаче, протоколът за осъщественото следствено деяние би трябвало да се показа от наблюдаващия прокурор на съдията за утвърждение – неотложно или най-късно в период от 24 часа след осъществяването му.
Дали това се е случило и процедурата е спазена при Александър-Спас, не знаем, само че в случай че не е, или протоколът заради някаква причина не бъде утвърден от съда, то и добитият по този метод доказателствен материал следва да бъде отхвърлен по делото.
Вместо умозаключение
Профилите ни в обществените мрежи са „ наши “ единствено под изискване. Достъпът до тях може да ни бъде лишен както от доставчика (временно или завинаги), по този начин и със силата на фактическото – когато предадем или изгубим действителния надзор над потребителското име и паролата за тях.
Но даже и отвън тези хипотези съществува опция Facebook & Сие да разкрият елементи или цялата информация, съхранена там, на правоприлагащите органи. Да, преценката, както немският случай демонстрира, я вършат оттатък Атлантика, само че опциите за това са налице.
Та, предвид на това и без значение кой защо си употребява профила – дали за другарство, свалки или закононарушения – да не не помни, че той е личен, само че единствено до изземване.
Източник:delibertate.info
Поводът да си задам тези въпроси и да ги обсъдя в идващите редове, несъмнено, е историята за мнимата онлайн еднаквост на Александър Николов, чийто главен corpus delicti през последните години – неговия Facebook профил – през вчерашния ден бе конфискуван от ГДБОП, а малко по-късно деактивиран изобщо.
Какво ни дава Facebook?
С една дума: услуга.
Създавайки си профил в тази обществена мрежа, ние сключваме ни повече, ни по-малко от един напълно елементарен контракт за прилагане на предоставяните от нея услуги.
Точка 17 от Общите условия на Facebook е ясна и еднопосочна:
Под „ Фейсбук “ или „ Услуги на Фейсбук “ имаме поради функционалностите и услугите, които вършим налични, в това число през (a) нашия уеб уебсайт на адрес www.facebook.com и всевъзможни други брандирани и ко-брандирани с Фейсбук уеб уеб сайтове (включително поддомейни, интернационалните версии, образни детайли и мобилни версии);
Да, това е. Друго няма. Е, наличието, споделено от нас там под формата на статуси, фотоси, видеа или известия в чата, е „ наше “, заради което се задава въпросът по какъв начин стоят нещата, в случай че някъде сгазим лука и полиция или прокуратура изискат да го достъпят за задачите на правоприлагането?
Претърсване
Тук имаме следната каскада от използвани правила.
На първо място органите ни ще се водят от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и съответно от неговия член 159, алинея 1:
По искане на съда или на органите на досъдебното произвеждане всички институции, юридически лица, длъжностни лица и жители са длъжни да запазят и предадат намиращите се у тях предмети, бумаги, компютърни осведомителни данни и други данни, които могат да имат значение за делото.
На второ място органите ни ще би трябвало да се съобразят с географията и събитието, че предоставяйки услугата си, Facebook се намира надалеч отвън България, а управлението му по всяка възможност не се вълнува изключително от родните закони.
Че това е по този начин, се вижда много ясно от особено написаната Информация за органите на реда, която планува разнообразни процедури при взаимоотношението на обществената мрежа с тях според от това къде се намират въпросните органи – в Съединени американски щати или някъде другаде по света.
При интернационалните претенции за подпомагане, примерно такива от родната прокуратура или полиция, Facebook си резервира следните права:
Разкриваме записи за сметки само в сходство с нашите условия за прилагане и използваните закони. Може да е нужна поръчка за контракт за взаимна правна помощ или правосъдна поръчка, с цел да се изиска разкриването на наличието на даден акаунт.
Като допълнение на горното се явява Политиката за данни на обществената мрежа, която планува, че
Може също по този начин да реализираме достъп до, да съхраняваме и да споделяме информация при съществуване на основателна причина да считаме, че това е належащо, с цел да: открием, предотвратим и да се оправим с машинация или различен тип противозаконна дейност; да защитим себе си, вас и останалите консуматори, в това число като част от разследвания; или да предотвратим гибел или заплаха за телесна щета.
Интересен в тази връзка е опитът на немския областен съд в град Ройтлинген от 2012 година да получи достъп до информацията във Facebook акаунта на консуматор, обвиняем за взломна кражба. Първоначално настояването е изпратено до немския филиал на обществената мрежа в Хамбург, който го препраща към европейската централа на Facebook в Дъблин, като от там го трансферират оттатък океана, откъдето в последна сметка отхвърлят да спомагат.
Изземване
Дали и на нашите органи ще се наложи да вървят по този път, към този момент не е ясно. Още повече предвид на обстоятелството, че през вчерашния ден някой достъпи Facebook профила на „ Александър Николов “ и първо смени фотосите му – профилната и на корицата – с обявяване за дейности на ГДБОП, а малко по-късно го „ смъкна “ изобщо.
Доста забавен в тази връзка е въпросът кой и при какви условия предприе тези дейности, които в съответния случай са равнозначни на изземване. Питането е забавно и с оглед отсъствието на Facebook процедура, според която обществената мрежа да дава достъп до контрола над даден акаунт там на правоприлагащите органи, без значение дали са в Съединени американски щати или някъде другаде.
На този декор остава опцията хванатият Александър-Спас самичък да е разкрил потребителското си име и ключова дума на полицията или последната да се е сдобила с тях, откакто му е иззела телефона или друго компютърно устройство – тук единствено може да гадаем.
Важно за уточняване в този подтекст е, че в досъдебното произвеждане у нас претършуване и изземване се правят с авансово позволение на арбитър от съответния първоинстанционен съд (чл. 161, алинея 1 НПК). По изключение и в неотложни случаи проверяващите органи могат да извършат претършуване и изземване и без такова позволение, когато това се явява единствената опция за събиране и опазване на доказателства. Тогава, обаче, протоколът за осъщественото следствено деяние би трябвало да се показа от наблюдаващия прокурор на съдията за утвърждение – неотложно или най-късно в период от 24 часа след осъществяването му.
Дали това се е случило и процедурата е спазена при Александър-Спас, не знаем, само че в случай че не е, или протоколът заради някаква причина не бъде утвърден от съда, то и добитият по този метод доказателствен материал следва да бъде отхвърлен по делото.
Вместо умозаключение
Профилите ни в обществените мрежи са „ наши “ единствено под изискване. Достъпът до тях може да ни бъде лишен както от доставчика (временно или завинаги), по този начин и със силата на фактическото – когато предадем или изгубим действителния надзор над потребителското име и паролата за тях.
Но даже и отвън тези хипотези съществува опция Facebook & Сие да разкрият елементи или цялата информация, съхранена там, на правоприлагащите органи. Да, преценката, както немският случай демонстрира, я вършат оттатък Атлантика, само че опциите за това са налице.
Та, предвид на това и без значение кой защо си употребява профила – дали за другарство, свалки или закононарушения – да не не помни, че той е личен, само че единствено до изземване.
Източник:delibertate.info
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ