Дама от Варненско яхна метлата след преживения шок и ужас в очакване на линейка
Читателка на Varna24.bg показа с медията ни коментар, предизвикан от претърпян голям стрес. Преди два дни здравословното положение на брачният партньор й внезапно се утежнява през нощта и тя звъни на тел.112, където моли от " Бърза помощ " в Девня да изпратят незабавно кола за спешна помощ, защото мъжът й е с повръщане и температура близо 40 градуса.
Не смее да даде никакви медикаменти, защото индивидът страда от сърце, високо кръвно налягане и други съпътстващи болести. Силно обезпокоена от положението му, дамата брои секундите до идването на медиците. Пътят на колата за спешна помощ от поликлиниката в града до адреса е не повече от 5 минути. Чакането обаче се проточва 45 минути. В суматохата си дамата звъни още веднъж и още веднъж и упорства за помощ, паникьосана, че е оставена сама в сериозната обстановка. След дългото очакване, кола за спешна помощ най-сетне идва и за благополучие няма съдбовни последици от чакането, с изключение на " скъсаните " нерви. Публикуваме коментара, изпратен до медията ни след случилото, се без редакторска интервенция:
" Скоро четох из нета писанията на един водач на кола за спешна помощ, който доста благо и прочувствено списваше апел, насочен към хората, обяснявайки свястно и съответно за какво да пропуснем кола за спешна помощ с включени сирени, само че движейки се постепенно все пак. Подходих с схващане и почитание към този пост. Споделях мнението му и се пробвах да проявя и емпатия...до нощес. Гледала съм и доста филми по тази тематика. Филми, показващи положителното и борбено отношение от хората в същата тази здравна област към тези, които имат потребност от помощ. Гледала съм филми, в които същият този водач на кола за спешна помощ прави и невъзможното да води в точния момент лекарят при индивида, който се нуждае от него. Филми, в които положителното постоянно побеждава и хуманността е преди всичко, дружно с ЧОВЕЧНОСТТА!
Винаги съм живяла с Вярата,Надеждата и Любовта. Винаги съм вярвала в положителното у хората и преди всичко съм се старала да оказа помощ, когато и колкото мога. Винаги съм крачила в едно с Надеждата и Любовта. Но от нощес същите тези филми са си единствено филми. Може би фантастика, било то научна или не, само че никога реалност. Защото нощес ми се искаше да викам.
Безпомощна и незнаеща, объркана от действителността. Объркана и ужасена от следствията на бездействието на същият този благ и съпричастен водач на кола за спешна помощ. Линейката, която беше изпратена по данни от незабавен номер незабавно след позвъняването и пристигнала на адреса 45 минути по-късно. Разстоянието, което трябваше да измине за 5 минути се оказа 45.
Благодаря на Бог, че не бяха съдбовни. Благодаря на Бог, че в този момент, през днешния ден има малко светлина в тунела. Благодаря на Бог, че не ни не помни за разлика от този водач на кола за спешна помощ на спешна помощ. Категорично съм разочарована...не..наранена съм от отношението на хората подготвени (предполагам образованието за съответно отношение към дадена обстановка би трябвало да е задължително) да оказват помощ, като успокоят уплашения и блокирал от изтощение човек и му дадат съответни упътвания.
Само че, това е по филмите. Онези, които гледаме със сълзи от трогване в очите. А действителността е друга. Действителността няма общо нито с правила, нито с образование, а още по-малко с ЧОВЕЩИНА!
Действителността те укорява за тона, с който приказваш и ти припомня за думите, които използваш като вместо предстоящата помощ ти насочва закани, че ще ти затворят телефона и ще останеш самичък. Защото си задал въпрос, на който не могат да ти отговорят. И не тъй като не знаят, а тъй като не желаят. Защото си им апатичен. Защото не си един от тях, а си просто елементарен човек. Един от многото.
И когато те свържат със незабавният център в града, а насреща чуеш: Днес единствено луди се обаждат!!!,то единственото, което успяваш да кажеш е, че следващата луда е на телефона и желае пояснение къде е помощта за брачна половинка й, изпратена преди повече от половин час.
Адекватен и спокоен женски глас дава отговор, че отговорната си ти по тази причина, че оня водач на кола за спешна помощ не може да открие адреса ти в град, който можеш да обиколиш за 15 минути. И тук започваш да съжаляваш. Съжаляваш горкия водач за упоритостта му и отнетите скъпи минути от живота му в търсене на един нищожен адрес. Съжаляваш лекарката, която чува обидите по неин адрес при идването на адреса, избълвани от твоята уста и е наясно, че си права. Съжаляваш диспечерката в незабавния център, тъй като късно вечерта си нарушил спокойствието й с позвъняването от следващата ЛУДА, обезверена в опитите да помогне на мъжа си. Съжаляваш...всички тези бездушни хора по веригата на нашето родно здравно обслужване.
Обръщам се към всички вас: Тези, които са се клели да работят в интерес на хората. Тези, от които зависи един човешки живот. Тези, които непрестанно се оплакват или от заплати, или от отношението на другите, или от липса на техника и лекарства. Тези, които би трябвало да вършат и от невъзможното-възможно. И запитвам - Кога ще станете Човеци? Защото в този момент сте хора и същото това, което през днешния ден причинявате на нас, то на следващия ден ще се изсипе върху главите ви. И тогава...е, тогава се надявам аз да заставам зад номер 112 ", гласи коментар, изпратен до медията ни.
Публикуваме написаното с голямо почитание към труда на всички, работещи в системата, които ни избавят и оказват помощ в сериозна обстановка, само че след изследване, което откри, че до кмета на Девня Свилен Шитов са изпратени още тъжби за сходно отношение от страна на работещи в локалния незабавен център.
Не смее да даде никакви медикаменти, защото индивидът страда от сърце, високо кръвно налягане и други съпътстващи болести. Силно обезпокоена от положението му, дамата брои секундите до идването на медиците. Пътят на колата за спешна помощ от поликлиниката в града до адреса е не повече от 5 минути. Чакането обаче се проточва 45 минути. В суматохата си дамата звъни още веднъж и още веднъж и упорства за помощ, паникьосана, че е оставена сама в сериозната обстановка. След дългото очакване, кола за спешна помощ най-сетне идва и за благополучие няма съдбовни последици от чакането, с изключение на " скъсаните " нерви. Публикуваме коментара, изпратен до медията ни след случилото, се без редакторска интервенция:
" Скоро четох из нета писанията на един водач на кола за спешна помощ, който доста благо и прочувствено списваше апел, насочен към хората, обяснявайки свястно и съответно за какво да пропуснем кола за спешна помощ с включени сирени, само че движейки се постепенно все пак. Подходих с схващане и почитание към този пост. Споделях мнението му и се пробвах да проявя и емпатия...до нощес. Гледала съм и доста филми по тази тематика. Филми, показващи положителното и борбено отношение от хората в същата тази здравна област към тези, които имат потребност от помощ. Гледала съм филми, в които същият този водач на кола за спешна помощ прави и невъзможното да води в точния момент лекарят при индивида, който се нуждае от него. Филми, в които положителното постоянно побеждава и хуманността е преди всичко, дружно с ЧОВЕЧНОСТТА!
Винаги съм живяла с Вярата,Надеждата и Любовта. Винаги съм вярвала в положителното у хората и преди всичко съм се старала да оказа помощ, когато и колкото мога. Винаги съм крачила в едно с Надеждата и Любовта. Но от нощес същите тези филми са си единствено филми. Може би фантастика, било то научна или не, само че никога реалност. Защото нощес ми се искаше да викам.
Безпомощна и незнаеща, объркана от действителността. Объркана и ужасена от следствията на бездействието на същият този благ и съпричастен водач на кола за спешна помощ. Линейката, която беше изпратена по данни от незабавен номер незабавно след позвъняването и пристигнала на адреса 45 минути по-късно. Разстоянието, което трябваше да измине за 5 минути се оказа 45.
Благодаря на Бог, че не бяха съдбовни. Благодаря на Бог, че в този момент, през днешния ден има малко светлина в тунела. Благодаря на Бог, че не ни не помни за разлика от този водач на кола за спешна помощ на спешна помощ. Категорично съм разочарована...не..наранена съм от отношението на хората подготвени (предполагам образованието за съответно отношение към дадена обстановка би трябвало да е задължително) да оказват помощ, като успокоят уплашения и блокирал от изтощение човек и му дадат съответни упътвания.
Само че, това е по филмите. Онези, които гледаме със сълзи от трогване в очите. А действителността е друга. Действителността няма общо нито с правила, нито с образование, а още по-малко с ЧОВЕЩИНА!
Действителността те укорява за тона, с който приказваш и ти припомня за думите, които използваш като вместо предстоящата помощ ти насочва закани, че ще ти затворят телефона и ще останеш самичък. Защото си задал въпрос, на който не могат да ти отговорят. И не тъй като не знаят, а тъй като не желаят. Защото си им апатичен. Защото не си един от тях, а си просто елементарен човек. Един от многото.
И когато те свържат със незабавният център в града, а насреща чуеш: Днес единствено луди се обаждат!!!,то единственото, което успяваш да кажеш е, че следващата луда е на телефона и желае пояснение къде е помощта за брачна половинка й, изпратена преди повече от половин час.
Адекватен и спокоен женски глас дава отговор, че отговорната си ти по тази причина, че оня водач на кола за спешна помощ не може да открие адреса ти в град, който можеш да обиколиш за 15 минути. И тук започваш да съжаляваш. Съжаляваш горкия водач за упоритостта му и отнетите скъпи минути от живота му в търсене на един нищожен адрес. Съжаляваш лекарката, която чува обидите по неин адрес при идването на адреса, избълвани от твоята уста и е наясно, че си права. Съжаляваш диспечерката в незабавния център, тъй като късно вечерта си нарушил спокойствието й с позвъняването от следващата ЛУДА, обезверена в опитите да помогне на мъжа си. Съжаляваш...всички тези бездушни хора по веригата на нашето родно здравно обслужване.
Обръщам се към всички вас: Тези, които са се клели да работят в интерес на хората. Тези, от които зависи един човешки живот. Тези, които непрестанно се оплакват или от заплати, или от отношението на другите, или от липса на техника и лекарства. Тези, които би трябвало да вършат и от невъзможното-възможно. И запитвам - Кога ще станете Човеци? Защото в този момент сте хора и същото това, което през днешния ден причинявате на нас, то на следващия ден ще се изсипе върху главите ви. И тогава...е, тогава се надявам аз да заставам зад номер 112 ", гласи коментар, изпратен до медията ни.
Публикуваме написаното с голямо почитание към труда на всички, работещи в системата, които ни избавят и оказват помощ в сериозна обстановка, само че след изследване, което откри, че до кмета на Девня Свилен Шитов са изпратени още тъжби за сходно отношение от страна на работещи в локалния незабавен център.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ