Идеално чистият дом често е домът, в който няма живот, а той не мирише на цитрус и не се подрежда по етажерките
Чистият дом. Белият мит на актуалната жена. Гланцирани плотове, мирис на препарат с мирис на лимон, хавлии, подредени по цвят. Прозорец без отпечатък от пръст, под без троха. И в случай че влязат неканени посетители – да ахнат. Да ахнат, че живеем, както не живеем.
" Фокус " спуска щората на този фон!
Защото, дано си го кажем – идеално чистият дом постоянно е домът, в който няма живот. Нито разпилян чорап, нито купчина списания, нито диря от същински живот. А животът не мирише на цитрус и не се подрежда по етажерките. Той е гръмък, от време на време разпръснат, и в ъглите му има прахуляк от сълзи, смях и хора.
Живеем в ера на показ. Чистият дом стана новият статус. Ако не качиш фотография на подредена маса със сушено евкалиптче и чаша с съвършена пяна на кафето – значи не си съумяла жена. Ако в 10 сутринта подът не свети, значи не си проведена. Ако имаш дете и то основава неразбория – значи си безотговорна.
А истината е друга. Понякога точно дребният безпорядък те държи над водата. Той е отводът ти да бъдеш постоянно на пост. Той е доказателство, че си оставила себе си да поседне, да си сипе втора чаша кафе, да се загледа през прозореца, вместо да търка фугите. Малкият безпорядък е знак, че си избрала да живееш, не да следиш живота си под лупа.
Имам другарка, която споделя: " Аз съм по душа минималист, само че действително съм под чехъл. “ И го споделя с горделивост. Защото осъзна, че условието всичко да свети, в действителност е несъзнателен надзорен механизъм. Стремежът към яловост в дома постоянно крие устрема към надзор в живота. А контролът не лекува тревога, той я зарежда.
Домът е леговище, не витрина . И в случай че в него има разтворена книга, забравена чаша на прозореца, леко разпилян ъгъл – това не е неуспех. Това е знак за живот.
Малко прахуляк не убива
Но непрекъснатият блян към съвършенност убива нещо друго – спонтанността, лекотата, способността да дишаш умерено.
Някога в българските домове имаше по едно " представително помещение “, в което никой не влизаше. То стоеше за посетители, постоянно изрядно. Но същинският живот се случваше в кухнята, с пластмасовите чаши, омачканата завивка или мушамата и смеха, който прелива, напомня " Фокус ".
" Фокус " спуска щората на този фон!
Защото, дано си го кажем – идеално чистият дом постоянно е домът, в който няма живот. Нито разпилян чорап, нито купчина списания, нито диря от същински живот. А животът не мирише на цитрус и не се подрежда по етажерките. Той е гръмък, от време на време разпръснат, и в ъглите му има прахуляк от сълзи, смях и хора.
Живеем в ера на показ. Чистият дом стана новият статус. Ако не качиш фотография на подредена маса със сушено евкалиптче и чаша с съвършена пяна на кафето – значи не си съумяла жена. Ако в 10 сутринта подът не свети, значи не си проведена. Ако имаш дете и то основава неразбория – значи си безотговорна.
А истината е друга. Понякога точно дребният безпорядък те държи над водата. Той е отводът ти да бъдеш постоянно на пост. Той е доказателство, че си оставила себе си да поседне, да си сипе втора чаша кафе, да се загледа през прозореца, вместо да търка фугите. Малкият безпорядък е знак, че си избрала да живееш, не да следиш живота си под лупа.
Имам другарка, която споделя: " Аз съм по душа минималист, само че действително съм под чехъл. “ И го споделя с горделивост. Защото осъзна, че условието всичко да свети, в действителност е несъзнателен надзорен механизъм. Стремежът към яловост в дома постоянно крие устрема към надзор в живота. А контролът не лекува тревога, той я зарежда.
Домът е леговище, не витрина . И в случай че в него има разтворена книга, забравена чаша на прозореца, леко разпилян ъгъл – това не е неуспех. Това е знак за живот.
Малко прахуляк не убива
Но непрекъснатият блян към съвършенност убива нещо друго – спонтанността, лекотата, способността да дишаш умерено.
Някога в българските домове имаше по едно " представително помещение “, в което никой не влизаше. То стоеше за посетители, постоянно изрядно. Но същинският живот се случваше в кухнята, с пластмасовите чаши, омачканата завивка или мушамата и смеха, който прелива, напомня " Фокус ".
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ