Произходът на 420
Числото 420 е емблематичен знак за една избрана суб просвета – обожател на градинските култури. Марихуаната към момента се преследва от закона в доста страни, в това число и в България, само че около нея съществуват доста мистични истории. Откъде идва мистиката към именитото число 420, което по този начин или другояче се употребява за маркирането на приложимост, покана за приложимост и вероятно преместване. Според мнозина, 420 е валентната маса на химичното съединяване, което се намира в канабиса. Според други е специфичен код, употребен от полицията при залавяне на дилъри. Легендите са доста, само че истината е единствено една и считаме да я разкрием в идващите редове.
Пренасяме се в далечната 1971 година в Марин Каунти, Калифорния. Там група младежи с гръмкото име „ The Waldos “ стартират да търсят именитото растение в гората, с цел да може да проведат разнообразни научни опити. В историята се споделя, че член на бреговата защита споделил къде е засадил въпросното цвете – покрай станцията на бреговата защита, в случай че се чудите. Той направил карта на господата и им декларирал, че всичко открито остава тяхно, стига да съумеят да го открият в вярната посока. И по този начин с карта и цяло богатство някъде в гората, групата е подготвена. Уговорката за среща е в 4 часа и 20 минути след учебно заведение, покрай статуята на Луи Пастьор. Преди потегляне ще изпушат по една цигара и по-късно ще стартират издирването.
Легендарната скулптура на Луи Пастьор
Снимка: By Photograph: Sapphic, (Sculptor – Beniamino Benvenuto Bufano (1898–1970)) – Own work, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2378767
Един от членовете на групата по-късно споделя, че сходни сбирки идвали с код „ Луи 420 “. В течение на времето станало ясно, че Луи отпада от класацията и остава единствено цифрата. Кодът обаче нямало по какъв начин да се разпространява, в случай че не взели участие другари и родственици. И след време всички почнали да употребяват 420 за маркирането на приятните прекарвания. В един миг се появили и членове на групата Грейтфул Дед, които прекарали 70-те и 80-те години в концерти из целия свят. Те обикаляли на всички места, само че взели културното завещание от дребния град. През 90-те години репортерът Стивън Блум почнал неведнъж да употребява същия термин, а доста скоро и списанията предпочитали този вид за поясняване на потреблението. Впрочем тъкмо Стивън може да е виновен за окончателното разпространяване. Връщайки се назад на горските фенове, те по този начин и не съумели да открият своето цвете, като утешителна премия са съумели най-малко да оставят диря за себе си. Горкият Луи Пастьор продължава да е прочут единствено със своята пастьоризация, само че какво да се прави.
