Чип за мозъчен компютър може да чете мислите на хората с точност до 74%
Чип за мозъчен компютър може да чете мислите на хората с акуратност до 74%, съобщи.
Експериментален мозъчен имплант може да чете мислите на хората, превеждайки вътрешните им мисли в текст. В ранен тест, учени от Станфордския университет употребявали устройство за интерфейс мозък-компютър (ИКМ), с цел да дешифрират фрази, които са били помислени, само че не изречени на глас. Имплантът е бил верен до 74% от времето.
ИМК работят, като свързват нервната система на човек с устройства, които могат да интерпретират мозъчната му интензивност, което му разрешава да подхваща дейности – като да вземем за пример потребление на компютър или придвижване на протезна ръка – единствено с мислите си.
Те се обрисуват като вероятен метод хората с увреждания да си възвърнат известна самостоятелност.
Може би най-известният е имплантът Neuralink на Илон Мъск - пробно устройство, което е в ранни изпитвания, тестващи неговата сигурност и функционалност при хора със характерни медицински положения, които лимитират подвижността им.
Последните открития, оповестени в списание Cell , биха могли един ден да улеснят общуването на хора, които не могат да приказват, споделят откривателите.
" Това е първият път, когато съумяваме да разберем по какъв начин наподобява мозъчната интензивност, когато просто си помислите за говорене “, сподели Ерин Кунц, един от създателите на проучването и откривател в Станфордския университет в Съединените щати.
Работейки с четирима участници в изследването, изследователският екип вгради микроелектроди – които записват невронни сигнали – в моторната кора, която е частта от мозъка, виновна за речта. Изследователите помолили участниците или да се опитат да приказват, или да си показват, че споделят набор от думи. И двете дейности задействали припокриващи се елементи на мозъка и провокирали сходни типове мозъчна интензивност, въпреки и в друга степен.
След това те обучили модели с изкуствен интелект (ИИ) да интерпретират думи, които участниците са помислили, само че не са произнесли на глас. В проява мозъчният чип можел да преведе въображаемите фрази с акуратност до 74%.
В различен тест, откривателите задали ключова дума, с цел да попречат на ИКМ да декодира вътрешната тирада на хората, в случай че първо не се сетят за кода. Системата разпознала паролата с към 99% акуратност.
Засега мозъчните чипове не могат да интерпретират вътрешна тирада без обилни защитни ограничения. Но откривателите споделят, че по-усъвършенствани модели може да са способни да го вършат в бъдеще.
Франк Уилет, един от създателите на проучването и доцент по неврохирургия в Станфордския университет, съобщи в изказване, че ИКМ могат да бъдат подготвени и да пренебрегват вътрешната тирада.
" Тази работа дава действителна вяра, че речевите ИКМ един ден могат да възстановят връзката, която е толкоз плавна, естествена и комфортна, колкото разговорната тирада “, сподели той.
Експериментален мозъчен имплант може да чете мислите на хората, превеждайки вътрешните им мисли в текст. В ранен тест, учени от Станфордския университет употребявали устройство за интерфейс мозък-компютър (ИКМ), с цел да дешифрират фрази, които са били помислени, само че не изречени на глас. Имплантът е бил верен до 74% от времето.
ИМК работят, като свързват нервната система на човек с устройства, които могат да интерпретират мозъчната му интензивност, което му разрешава да подхваща дейности – като да вземем за пример потребление на компютър или придвижване на протезна ръка – единствено с мислите си.
Те се обрисуват като вероятен метод хората с увреждания да си възвърнат известна самостоятелност.
Може би най-известният е имплантът Neuralink на Илон Мъск - пробно устройство, което е в ранни изпитвания, тестващи неговата сигурност и функционалност при хора със характерни медицински положения, които лимитират подвижността им.
Последните открития, оповестени в списание Cell , биха могли един ден да улеснят общуването на хора, които не могат да приказват, споделят откривателите.
" Това е първият път, когато съумяваме да разберем по какъв начин наподобява мозъчната интензивност, когато просто си помислите за говорене “, сподели Ерин Кунц, един от създателите на проучването и откривател в Станфордския университет в Съединените щати.
Работейки с четирима участници в изследването, изследователският екип вгради микроелектроди – които записват невронни сигнали – в моторната кора, която е частта от мозъка, виновна за речта. Изследователите помолили участниците или да се опитат да приказват, или да си показват, че споделят набор от думи. И двете дейности задействали припокриващи се елементи на мозъка и провокирали сходни типове мозъчна интензивност, въпреки и в друга степен.
След това те обучили модели с изкуствен интелект (ИИ) да интерпретират думи, които участниците са помислили, само че не са произнесли на глас. В проява мозъчният чип можел да преведе въображаемите фрази с акуратност до 74%.
В различен тест, откривателите задали ключова дума, с цел да попречат на ИКМ да декодира вътрешната тирада на хората, в случай че първо не се сетят за кода. Системата разпознала паролата с към 99% акуратност.
Засега мозъчните чипове не могат да интерпретират вътрешна тирада без обилни защитни ограничения. Но откривателите споделят, че по-усъвършенствани модели може да са способни да го вършат в бъдеще.
Франк Уилет, един от създателите на проучването и доцент по неврохирургия в Станфордския университет, съобщи в изказване, че ИКМ могат да бъдат подготвени и да пренебрегват вътрешната тирада.
" Тази работа дава действителна вяра, че речевите ИКМ един ден могат да възстановят връзката, която е толкоз плавна, естествена и комфортна, колкото разговорната тирада “, сподели той.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ