Чили предпочете конституцията на Пиночет пред реформа
Чилийците споделят " Не " на промяната на Конституцията, мечтана от президента Габриел Борик и подкрепящото го лявоцентристко болшинство, която се зароди в обществените протести, почнали през 2019 година, чиято рожба е и избирането на самия Борик през март предходната година, съобщи RaiNews.
Поражението на Борис е впечатляващо - повече от 60% от гласоподавателите избират да запазят остарялата конституция, която датира от 1980 годинаи е наложена от тогавашния деспот Аугусто Пиночет.
Протестите бяха провокирани на първо място от " въпроса за коренното население ". Коренните поданици съставляват 13% от 19-милионното население на Чили и Чили, дружно с Уругвай, е единствената страна в Южна Америка, която не ги загатва в Конституцията.
Проектът за промяна, който към този момент е преустановен, резервира 17 от 155-те места за локалните поданици и им признава нови права, като се стартира с определянето на Чили като " многонационална " страна. Друг от най-трудните въпроси беше признаването на локална правосъдна система, която да е паралелна на националната.
Последната отличителна линия е въпросът за равенството сред половете - тематика, скъпа на първото Учредително заседание с еднакъв брой дами и мъже. Това, на което са отдадени 35 члена, е обезпечено във всяка сфера. Наред с новаторските аспекти като определението за " солидарна народна власт ", " правото на грижи " и " правото на аборт ".
Макар че след приемането на Конституцията от 1980 годинатя претърпява няколко промени, тя резервира стигмата си, че е въведена по време на тирания.
Гласуването в неделя беше третото в границите на единствено две години, когато чилийците гласоподаваха на референдум, откакто към този момент избраха да преработят конституцията и по-късно избраха представители, които да го създадат.
Поддръжниците на новата конституция настояват, че тя ще подтиква смяната в страна, белязана от обществено и етническо напрежение, мощно класово осъзнато общество, в което изключителната корпоративна независимост е довела до опустошение на околната среда, и доста висок дял на бедните и маргинализираните хора.
Президентът на Чили Габриел Борик привиква водачите на всички политически партии - както на ръководещите, по този начин и на опозицията - на среща в двореца " Монеда ", с цел да " основат пространство за междусекторен разговор ", без значение дали на преди малко завършилия парламентарен референдум е надвил вотът " не ".
Пренаписването на Конституцията обаче не би трябвало да стопира. Самият президент Борик повтори, че при всички случаи ще бъде зачетена волята на 82% от чилийците, които гласоподаваха за смяна на Конституцията през 2020 година Ако този текст не бъде утвърден, ще би трябвало да се напише различен.
Поражението на Борис е впечатляващо - повече от 60% от гласоподавателите избират да запазят остарялата конституция, която датира от 1980 годинаи е наложена от тогавашния деспот Аугусто Пиночет.
Протестите бяха провокирани на първо място от " въпроса за коренното население ". Коренните поданици съставляват 13% от 19-милионното население на Чили и Чили, дружно с Уругвай, е единствената страна в Южна Америка, която не ги загатва в Конституцията.
Проектът за промяна, който към този момент е преустановен, резервира 17 от 155-те места за локалните поданици и им признава нови права, като се стартира с определянето на Чили като " многонационална " страна. Друг от най-трудните въпроси беше признаването на локална правосъдна система, която да е паралелна на националната.
Последната отличителна линия е въпросът за равенството сред половете - тематика, скъпа на първото Учредително заседание с еднакъв брой дами и мъже. Това, на което са отдадени 35 члена, е обезпечено във всяка сфера. Наред с новаторските аспекти като определението за " солидарна народна власт ", " правото на грижи " и " правото на аборт ".
Макар че след приемането на Конституцията от 1980 годинатя претърпява няколко промени, тя резервира стигмата си, че е въведена по време на тирания.
Гласуването в неделя беше третото в границите на единствено две години, когато чилийците гласоподаваха на референдум, откакто към този момент избраха да преработят конституцията и по-късно избраха представители, които да го създадат.
Поддръжниците на новата конституция настояват, че тя ще подтиква смяната в страна, белязана от обществено и етническо напрежение, мощно класово осъзнато общество, в което изключителната корпоративна независимост е довела до опустошение на околната среда, и доста висок дял на бедните и маргинализираните хора.
Президентът на Чили Габриел Борик привиква водачите на всички политически партии - както на ръководещите, по този начин и на опозицията - на среща в двореца " Монеда ", с цел да " основат пространство за междусекторен разговор ", без значение дали на преди малко завършилия парламентарен референдум е надвил вотът " не ".
Пренаписването на Конституцията обаче не би трябвало да стопира. Самият президент Борик повтори, че при всички случаи ще бъде зачетена волята на 82% от чилийците, които гласоподаваха за смяна на Конституцията през 2020 година Ако този текст не бъде утвърден, ще би трябвало да се напише различен.
Източник: dnews.bg
КОМЕНТАРИ