Чилийската пустиня Атакама е дом на едни от най-тъмните нощни

Чилийската пустиня Атакама е дом на едни от най-тъмните нощни висини в целия свят. Този район действа като сериозно значим световен център за астрономически проучвания. Днес обаче научната общественост показва сериозна угриженост за бъдещето на наблюденията в региона. Светлинното замърсяване слага под риск неповторимите условия за проучване на Космоса. Основните закани идват от разрастващата се урбанизация, минната промишленост и новите енергийни планове.

Регионът предлага извънредно прецизни условия за наблюдаване на далечната Вселена. Това се дължи на сухия необитаем климат и огромната надморска височина. Районът е естествено изолиран от изкуствено осветяване от огромните градове. Поради тези фактори тук са основани най-мащабните наземни астрономически планове на планетата. Пустинята Атакама разполага с над 300 изцяло ясни нощи в границите на една календарна година.

Председателят на Чилийското астрономическо сдружение Киара Мацукели акцентира смисъла на тези условия.

Условията в пустинята Атакама са неповторими в международен мащаб.

Учените предизвестяват, че тъмното небе към този момент не е обезпечено. През предходната година породи сериозен спор сред научната общественост и огромна енергийна компания. Фирмата предложи построяването на голям комплекс за „ зелена “ сила в непосредствена непосредственост до European Southern Observatory (ESO). Точно там се възнамерява разполагането на най-мощния оптичен телескоп, създаван в миналото от индивида. Проектът за енергийния парк беше публично анулиран през януари тази година. Това се случи след всеобщи митинги от страна на астрономи, физици и носители на Нобелова премия.

Този случай освети казуса с остарелите екологични регулации в Чили. Експертите считат, че съществуващите закони за отбрана на небето не са задоволително строги. В момента се разисква преразглеждане на разпоредбите на чилийското министерство на науката. Целта е новите критерии да подсигуряват цялостна отбрана на астрономическите зони. Директорът на фондация Cielos de Chile Даниела Гонсалес удостовери, че се работи интензивно по нови екологични стандарти.

Журналисти посетиха комплекса „ Паранал “, ситуиран в известната „ Долината на фотоните “. Там интернационалните екипи оперират с някои от най-сложните научни принадлежности на Земята. Обсерваториите в Чили се смятат за най-мощните в света. Районът притегля хиляди водещи учени от десетки страни всяка година. В региона на Атакама се построява планът Extremely Large Telescope (ELT) на стойност 1,5 милиарда $.

Планинският терен на височина над 3000 метра основава рискови условия за живот. Въпреки това средата е извънредно удобна за вглеждане в дълбокия Космос. Джулия Боденщайнер от Университета в Амстердам споделя своя опит от работата в „ Паранал “.

Имаме шанс да работим тук.

Шансът за избор на наблюдаващ в този комплекс е едвам сред 20 и 30 %. Новият телескоп ELT би трябвало да бъде изцяло приключен до 2030 година. Той ще бъде към 20 пъти по-мощен от всички модерни водещи системи. Прецизността му ще надвишава тази на галактическия телескоп „ Хъбъл “ на НАСА цели 15 пъти. Астрономът от ESO Лукас Бордоне изяснява смисъла на новата технология.

С ELT ще можем да следим планети, сходни на Земята, в по този начин наречената обитаема зона – т.е. такива, които са евентуални претенденти за живот.

Данните от тези наблюдения са основни за разбирането на произхода на Вселената. Въпреки това индустриалният напън върху района продължава да пораства. Минните планове и урбанизацията усилват риска от трептения и атмосферни разстройства. Без строги регулации тези научни обекти могат да изгубят своята успеваемост.

Едуардо Унда-Санзана от Астрономическия център на Университета в Антофагаста си спомня предишното на пустинята. Преди две десетилетия Атакама е била описвана като същински „ океан от мрачевина “.

Усещането беше, че си единствено ти и Вселената.

Днес обстановката е радикално друга. Учените в „ Паранал “ живеят при извънредно строги правила, с цел да не пречат на техниката. Помещенията им са ситуирани подземен, а изкуствената светлина е сведена до най-малко. Всяко придвижване навън през нощта се прави единствено с дребни фенерчета. Новият телескоп ELT ще разполага с огледало с диаметър от близо 40 метра за хващане на светлина.

Учените предизвестяват, че близостта на градове може да обезсмисли тези вложения. Грегорио-Монсалво акцентира риска от светлинното замърсяване за новата инсталация.

Ако поставите ELT до град, няма значение дали е с 40-метрово огледало – той ще работи като дребен телескоп.

Историята на Чили към този момент познава сходни загуби. Първата интернационална хелиофизична обсерватория в страната е затворена още през 1955 година. Причината тогава е била замърсяване, породено от минната промишленост. Едуардо Унда-Санзана напомня този значим урок.

Имахме 70 години да се поучим от историята и да не повтаряме същите неточности.

В момента текат полемики в консултативни комисии към чилийското държавно управление. Учените упорстват за незабавни ограничения, с цел да запазят небето над Атакама чисто. Първата интернационална обсерватория в Чили е прекратила активност през 1955 година поради минно замърсяване. Без нови закони бъдещето на астрономията в района остава нестабилно.