Сегед и Морахалом – където свършва бозата
Чичо ми беше извънреден зевзек. От тия, с които като приказваш към час, по-късно се смееш и на показан пръст през остатъка от деня. Ръсеше смешки една след друга и лафове, които да си записваш. Никога не знаех кои са негови и кои е заел от някъде, тъй като и да ги чуеш от друга уста – те просто не излизаха по същия метод. Особено, когато си да кажем на 9. Понякога чичо ми ходеше и на работа, само че не съм сигурна и до през днешния ден каква беше тя. Спомням си обаче по какъв начин си идваше за почивните дни на село, където баба ми ме гледаше през лятото. Наливаше си от виното на дядо още с влизането, сядаше под асмата със зареян към отсрещния хълм взор, клатеше глава на някаква своя мисъл, прехапал долна джука единствено от едната страна и съвсем съществено ми споделяше:
– Малка си, само че знай, детенце – там, дето свършва бозата, чак там почва Европа. Запомни го от чичо си това.
И аз го запомних.
Запомних най-много тъй като беше безпределно извънредно да хванеш чичо ми сериозен. За да проумея самия смисъл на казаното обаче, ми трябваха няколко десетилетия витален опит.
Пораснах и взех да пътувам, къде по малко, къде по повече. Минавах доста пъти през доста граници, само че една с особена значимост – сръбско-унгарската граница.
Сегед е доста прелестен град, през който съм минавала неведнъж, само че в никакъв случай не съм серпантина, с цел да прегледам. Миналата есен взех решение да поправя този пропуск. Вероятно не беше идеалното време, имайки пред тип какъв брой удавен в емигранти е пограничния регион сред Сърбия и Унгария, само че за изчистване на това състояние вероятности скоро няма, така че взехме решение да намерим място да преспим два дни някъде, с цел да можем да пообиколим.
Сегед е обаятелен за разходка, изключително вечер. Няма доста хора, всичко е чисто и осветено. Основните булеварди в центъра са пешеходни, места за паркиране се намират, а кафетата и като дизайн, и като меню са приятна комбинация сред виенска сладкарница и парижко улично кафе.
Няколкото университета в града: Attila Jozsef University, Ferenc Liszt College of Music, Gyula Juhasz Teacher Training College и the College of Food Technology and Engineering са се обединили през 2000г. в University of Szeged. Университетът може да се похвали и с преподаване на непознати езици, както и с отлични медицински, зъболекарски и фармацевтичен факултети. Ето входа на медицинския:
Pride of Szeged е специфичен тип червен пипер, който се се създава в региона и се продава по целия свят, само че с необикновен триумф се употребява зад океана. Видяхме хората, които обработватваха полето в покрайнините на града през тази късна есен; допускам част от тях са поддържали посевите и обработката точно на този толкоз значим артикул.
