Чичаците ходеха със сиви чорапи и сандали с дупки, и

Чичаците ходеха със сиви чорапи и сандали с дупки, и ризи с потник изпод (на десени с Миша, като руските другари), загащени до сливиците, с кафеви панталони. Лелките - с костюмчета а ла Цола Драгойчева, фешън икона на соца. Майка ми ги наричаше " урковци " (по един небезизвестен герой)...

Тези " урковци " ни разкатаваха семейството. Гонеха ни като диверсанти, по тази причина, че имахме малко по-дълги коси, че отхвърляме да слушаме досадната бг сцена, че четем " западни писатели ", комикси, западни списания. Изложбите ОХИ бяха цялостен мрак, " курирани " от " светият инквизитор " - колкото повече черна и сива боя(с червен акцент за драматизъм) имаше в една картина, толкоз по- " извисен " беше художника...

Гонеха ни до дупка...

Колкото по-неграмотни бяха, толкоз по-нагоре се катереха в йерархията.
Бяха стожери на комунизма, правилни плебеи на Съюз на съветските социалистически републики. И говореха с цитати от Тато и Брежнев, съвсем като днешните тролове - повтаряха до погнуса едни и същи опорки (тогава им споделяха тези и завети).

Половината (поне) население си бяха " урковци "...

Децата на тия в този момент не престават делото на дедите си. Само дрескода смениха. Иначе отново си наподобяват като чичаци и лелки.

Та по този начин, за второто потомство с чорапи...

Теодор Ушев, Фейсбук