Четях Робинзон Крузо“ и така спасих децата си, разказва Анна

Четях „ Робинзон Крузо “ и по този начин спасих децата си, споделя Анна Зайцева избавена от тъмните подземия на обкръжения от руснаците Азовстал в Мариупол след 67 дни обсада. С Анна в катакомбите е бил синът й на няколко месеца и 17 непознати деца, за които се е грижела. Фабио Тоначи споделя в „ ла Република “ прекарванията на смелата украинка, които са като написани от някой с гения на Даниел Дефо. А в действителност, са написани от войната.

Само една млада майка би могла да призове онази мощ, която да й разреши да трансформира ръждясалите тунели на Азовстал в острова на Робинзон Крузо. И да направи ужасяващото ехтене от експлодиращите бомби главен инструмент в един утопичен оркестър.

„ Бях там в продължение на 65 дни с моя наследник и 17 ужасени деца без техните настойници. Какво друго можех да направя, с цел да ги предпазя от този смут? " Анна Зайцева оцветила този смут.

Помолила децата да рисуват плодове и сладкиши и по-късно да ги продават на утопичен пазар, намиращ се във вентилационната система. Почерпила ентусиазъм от книгата на Даниел Дефо, с цел да предложи разходки до тъмните кьошета на бункера. На свещи четяла на дребните приключенията на Крузо, с цел да приспи дребните, до момента в който огромните, обърнати на една страна безшумно хлипали. Помагал й татко й Олег, който е музикант. Когато падали съветски ракети, той нареждал децата в кръг и ги карал да пеят и пляскат в такт с експлоадиранията.

Анна Зайцева е на 24 години, родена е в Мариупол и преди да попадне в блокадата преподавала френски в учебно заведение. Сега е в Западната част на Украйна с родителите си и със своя наследник Святослав, с който слязла в катакомбите на руския стоманодобивен комбинат, когато момченцето било на четири месеца. При евакуацията им на 30 април към този момент бил на шест.

" Там беше и моят брачен партньор Кирил. - споделя Анна. – Работеше в стоманодобива, а след съветското навлизане постъпи в полка Азов. Последната ни прегръдка беше на 11 март, в тунелите. Донесе ми бебешки пелени и мляко на прахуляк, което стоплих, като сложих железна чаша над една свещ. От напрежението и незадоволителното хранене кърмата ми спря. Кирил ми даде и книгата на Даниел Дефо. Обещах му, че в случай че се върне жив, ще го даря с дъщерята, която толкоз желаеше. Повече не съм го виждала, знам, че е ранен и е в Новоазовск, в ръцете на руснаците. Написа ми писмо. "

„ В бункера имаше деца на възраст от 4 до 12 години. Бяха гладни и един ден нарисувахме върху листи плодове, зеленчуци, кока-кола и бисквитки и започнахме да си играем на кафене: идваха при мен да си купуват храна, плащайки с банкноти, които също измислихме сами. Едно от девойките, Светлана, беше на 6 години, беше ужасена. Успях да я успокоя с обещанието за шоколадова торта: заклех се, че в случай че успее да издържи без да плаче, когато изляза на открито

ще й купя цяла торта, с глазура.

В убежището, на 10 метра подземен, нямаше нито вода, нито ток. „ Използвахме генератор, макар бомбардировките, мъжете излизаха всеки ден за дизелово гориво от резервоарите на тракторите. Подобно беше и с водата: имаше ресурси, само че единствено в избрани точки в лабиринта на Азовстал. Бяхме си взели храна със себе си от у дома, беше подготвена още при започване на март. Шефът на завода се беше подсигурил и купил хранителни комплекти. Но в края на април те свършиха. "

Сложно беше и отиването до тоалетна. „ Имаше един с канализация отпреди половин век. Тръбите се запушваха незабавно. Изхождахме се в железни кофи и ги държахме надалеч от мястото, където спяхме.

Знаете ли онази история за японски девойки, които могат да си измият косите единствено с чаша вода? Мислех, че не е допустимо, обаче...

Имаше и друга тоалетна, горе на повърхността, която работеше, само че представляваше риск за живота. Една по-възрастна госпожа отиде там, в този миг снаряд от минохвъргачка разрушил огледалото и части от него се забиха в дамата. Върна се цялата в кръв. "

Трудно било да се изясни на децата за какво някои хора кървят, даже Анна нямала задоволително въображение. „ Казах им истината, тъй като не искахме да подценяват заплахата. Обясних им войната по следния метод:

светът е разграничен на положителни и неприятни, а неприятните хора вършат несгоди на положителните. “

„ Там, където живеехме, вентилационната система беше развалена. Само когато въртяхме вентилатора на ръка, влизаше пресен въздух. През първия месец можех виждам слънцето, като се качвах горе за не повече от пет минути. След това стана прекомерно рисково.

Играехме си на учебно заведение, аз бях преподавател по френски, а татко ми преподавател по ноти. Организирахме миниконцерти, помня, че направихме шест тържества за рождени дни, подаръците бяха хартиени цветя и направена от децата брошура с картинки. На 8 март момчетата направиха рап ария за дамите.

Най-лош беше денят на 25 април, първия опит за евакуация: когато излязохме на открито, бяхме бомбардирани, имахме четирима ранени. Руснаците използваха една от тези свръхтежки бомби, които пробиват стоманени структури. Бяхме затворени в постройката с часове. Най-добрият ден? 30 април, когато излязохме от тунела - и този път не стреляха по нас.

Миг преди този момент един от украинските бойци й предал писмо от Кирил, който се сражавал на друго място в големия комбинат. „ Вие двамата сте най-ценното нещо, което имам, и в този сложен миг единствено мисълта за вас ме държи спокоен. Възхищавам ти се, Аня, ти си прелестна и луда “, написал брачният партньор й.

На дясното си рамо Анна Зайцева има татуировка, надпис на френски: " La vie est belle ". На 26 май се падаше първата им годишнина от сватбата с Кирил, само че не можаха да я отбележат.

А Светлана е в някакъв различен град по света и сигурно си е хапнала към този момент шоколадова торта.

Даже, може би, с глазура.