Четвъртото издание на конкурса за добра журналистика представя своето жури

Четвъртото издание на състезанието за добра публицистика показва своето жури в серия от изявленията. Не тъй като те имат потребност от показване. Напротив - имената им са задоволителни и приказват доста, тъй като те са изявени публицисти, потвърдени през годините с материалите и почерка си. Питаме ги за някои значими за специалността моменти, за персоналната им битка в специалността, за критериите за обективност през днешния ден, за сетивността към подправените вести.

Говорят специалистите, които има какво да кажат за положителната, чистата публицистика и които ще правят оценка претендентите в състезанието на най-големия интернет портал Dir.bg .

Анна Заркова е българска журналистка и писателка, носителка на " Кристалния орел " - Голямата премия за кураж на Международния съюз на публицистите (Вашингтон, 2000) и на " Златното перо " - Почетния знак на Съюза на българските публицисти (София, 2020). Тя е дълготраен кореспондент, виновен редактор и коментатор на вестник " Труд ". Авторка е на трилогията " Големите убийства " и други документални книги - " Изгаряне ", " От Вапцаров до Живков и останалите ", " Българската мафия, както я видях " и " Главните прокурори - от Татарчев до Гешев ". Неотдавна бе определена за основен секретар на Съюз на българските журналисти.

- Г-жо Заркова, състезанието на DIR.BG за добра публицистика Web Report започва и Вие сте част от журито, което ще прави оценка материалите. Как да познаем положителната публицистика в морето от информация?
- Добрата публицистика си проличава първо по това, че предлага на читателя, слушателя и фена освен цитати, преразкази или мнения на нещо - правилно или погрешно, мъдро или неуместно - което някой някъде е споделил от дадената му политическа или друга естрада. Добрата публицистика не е снабдител на изречения. Тя е неотклонен издирвач и събирач на информация за публично значими обстоятелства и събития, които са посочени, доказани, тествани и обяснени най-малко от два или три самостоятелни един от различен източника. Събраната от нея достоверна информация не просто се дава, а се сервира културно, образно и атрактивно в репортажи, фотоси и изявленията, правени навреме и онлайн - и то по този начин, че да няма неизясненост по петте основополагащи за медийното произвеждане въпроси: какво, къде, по кое време, за какво и по какъв начин. Четвъртият и петият въпрос са най-трудните и най-важните. Техните отговори постоянно са нееднозначни. Добрата публицистика ги демонстрира като хипотези, подкрепени с доказателства и ги оставя на мислещата аудитория - тя сама да си прави заключения и да си вади поучения. И всичко това, несъмнено, би било едно голо нищо, в случай че не е облечено в един порядъчен, а още по-добре в един богат, хубав и изразителен език, изговорен без акцент и изписан без правописни неточности. Накратко: човек мъчно може да обърка положителната с неприятната публицистика, в случай че ще и да е имал единствено тройки по литературата.

- А коя е " неприятната публицистика ", съгласно вас?
- Това е публицистиката, която е сменена с пиара - с рекламата или пък с черния пиар. При нея информирането в социална изгода е сменено напълно с информиране или дезинформиране в частна или групова изгода. Пак всичко е в името на индивида, като в оня остарял анекдот, само че индивидът си има медия или медии, публицисти, власт и пари. Този тип публицистика се практикува, общо взето, по два метода - или си ръкохватка на микрофон и някой приказва в ухото ти, или ти приказваш в ухото на репортера и телевизионния водещ това, което някой чичко Паричко е споделил в твоето. Аз имам вяра, дори съм сигурна, че представители на този тип публицистика няма да вземат участие в състезанието, за който приказваме в този момент.

- А какви създатели и материали очаквате да вземат участие?
- Очаквам създатели, които са се изявили в едно или друго същинско репортерско следствие. Защо споделям " същинско "? За да го разгранича от един необикновен род, наложил у нас в последно време, а точно - черният пиар, който се преструва на репортерско следствие.

- Какво тъкмо имате поради?
- Имам поради едни репортерски следствия, които съставляват преразкази с картинки на оперативни разработки на наши и непознати служби за активността на компании или политици. Оперативните разработки - това са обстоятелства и съждения, събрани и съединени в някакви версии със специфични разследващи средства - следене, подслушване, надзор на преписка. За тези версии няма задоволително доказателства и по тази причина те не могат да послужат в съда за търсене на наказателна отговорност и така нататък За съд не стават, обаче в медиите се употребяват с всевъзможни цели, благодарение на публицисти, които ги " получават в пощенските си кутии " (в кавички) и ги подписват от свое име. Защо го вършат? Някои за популярност и пари, а други от немай къде и с един тип положителни планове. Защото в България е доста мъчно, съвсем невероятно в този момент да се практикува същинска и то значима проверяваща публицистика. Откъдето и да тръгне естественият проверяващ публицист в последните десетина години - дали от противозаконен градеж или от подправен документ, или от някое необяснимо благосъстояние под формата на палат с три басейна и трима прислужници - той стига до затворените порти на институциите. Затова пък одиозният резследващ публицист да вземем за пример, не мърда от фатьойла си в Берлин и както си пие кафето и си гледа в компютъра, вижда поименно и със фотосите им 30 чиновници от тайния отдел по отровителството във ФСБ, които са следили Навални, съветския опозиционер, до момента в който той лети по света със самолети.

- Какви са Вашите критерии, по които бихте отличавали най-хубавите материали?
- Ако ме питате по какъв начин ще отлича едно журналистическо следствие от разработка на тайните служби, подписана от публицисти, ще ви кажа - доста елементарно. Ще го отлича тъкмо по този начин, както ще отлича Софи Маринова от Уитни Хюстън в имитаторското шоу " Като две капки вода ". А, в случай че питате по какъв начин ще избера по-доброто от две същински журналистически следствия, ще ви обясня: по три критерия. Първо - по компликацията на пътя, който журналистът е минал, до момента в който стигне до истината. Второ - по вредата от углавното или моралното закононарушение, което е разкрил - тъй като една е вредата, която търпи обществото от корупцията по високите етажи, а друга е вредата, която търпят наивни остарели дами от тайфа телефонни измамници, в която има и служител на реда. Третият аршин е резултатът от журналистическото разобличаване. Ако разобличеният подкупен властник до ден сегашен се перчи по малките екрани, вместо да написа пояснения в следствието, то значи, че журналистическата работа е незавършена или несполучлива. А в случай че телефонният лъжец и служителят на реда са пратени в пандиза, както им се пада, то значи е изпълнена журналистическата задача - да бъде коректив в публичен интерес на всяка власт, по всичките й етажи.

Снимки: Личен архив/iStock by Getty Images/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

- Кой беше последният журналистически материал, който Ви впечатли?
- Едно следствие на Мария Цънцарова от bTV - по какъв начин платформа за набиране на помощи злоупотребява с парите на донорите, което получи годишната премия на Съюза на българските публицисти. То е един чист потребен журналистически труд. Харесвам и следствието на NOVA за това по какъв начин се изсичат общинските гори - от близки до властта във всички общини. Има и още следствия, които са ме впечатлили. Те всичките са от малкия екран. Което, почтено казано, ме натъжава - мен персонално.

- Защо ви натъжава?
- Ами тъй като съм вестникарка. " Политик и муха се убиват с вестник ", нали помните тази фраза на Бранислав Нушич? Ако беше жив и живееше в тук България, той щеше да я пренапише и да стане по този начин: " Политиците се раждат и се убиват по малкия екран ". Това не е единствено факт, това са два обстоятелството. Два тъжни обстоятелството. Единият е, че в България огромното въздействие на вестниците умря. И не от естествена гибел, както някои настояват - тъй като новите технологии докарали уеб страниците. Умря, тъй като вестникарите изгубиха доверието на читателите. А го изгубиха, тъй като стопираха да печатат вести по това златно предписание - че вест е нещо, което някой не желае да се разгласява, а другото е реклама. Не е отговорна хартията за упадъка на вестникарството, не е правилно, била излязла от мода, горката. Доказателство за това е, че книгите доста добре се продават, а съвсем всички вестници губят доверие и въздействие както в техния книжен, по този начин и в техния електронен вид. Аферите с разпространяването са друга тематика - това, че вестникарските будки изчезнаха за сметка на една, наречена Лафка, а след това и Лафка изчезна... и заран целия център на София можеш да пресечеш, без да видиш някъде да се продава вестник...!

Но дано да ви кажа и нещо друго. Грешат тези, които си мислят, че въздействието на пресата се е преселило автоматизирано на непрекъснат адрес в малките екрани. Защото въздействието зависи както от доверието на читателите, по този начин и от доверието на феновете. Ние можем да кажем наедро, че доверието на читателите е изгубено, само че не можем да кажем, че доверието на феновете е извоювано вечно. Защото, както вие знаете добре, доверието се губи и се печели всеки ден.

- Помните ли Вашето персонално начало в публицистиката? Разкажете ни повече.
- Да, помня го. Беше в Берковския вестник " Ком ". Там се научих да пиша репортажи за фабрики и заводи - пишех за тези в Берковица и близките села. Те бяха десетки тогава - то беше малко преди преломния Десети ноември, който ни зарадва с оповестяването на демокрацията. Сега от тези предприятия, в случай че не бъркам, е останала единствено една. Градът се е обезлюдил до неразбираемост, младежите се запиляха да си търсят шанса зад граница... Моя другарка, някогашна уредничка в берковския музея на Вазов, неотдавна ми разправяше, че там - в къщата, в която Големия стихотворец е живял, като е бил берковски арбитър - по цели дни не стъпва човешки крайник.

- Какво дава и какво взема журналистическата специалност, съгласно Вашия персонален опит?
- Много дава и доста взема. Това е обикновено, добре. Лошото е, че у нас в последно време тези, които най-вече дават за достойнството на специалността, минимум вземат. И противоположното. Това е ненормално.

- Има ли млада армия публицисти съгласно Вас, които да дадат вяра за положителната публицистика?
- Гвардии в публицистиката няма. Няма нито млада армия, нито остаряла. Като всяка друга креативна специалност публицистиката е самотно занятие - нищо че се прави групово и допуска диалози с доста хора на разнообразни места. А и свободата на словото не е връх, който да превземеш в строй с униформени гвардейци. Свободата е положение на духа, което е персонално - напълно персонално и друго у всеки човек - у вас, у мен, у сътрудника - то може да се трансформира, само че не може да се дава и да се взема, да се поставя и да се смъква като гвардейски калпак. Когато един публицист не е свободен по дух, когато душата му желае добра заплата и нищо друго - или пък желае власт и пари, или желае се отърква о големците, да седи по трапезите им, да лежи по тил под тях и да им слугува - на него свободата на словото му е непотребна - и за него няма никакво значение дали ще му я отнемеш, или ще му я поднесеш в чинийка.

- Винаги, само че изключително в последно време, публицистиката е била обект на мнения от хора отвън нея - справедлива ли е, не е ли, чиста ли е, добра ли е. Как ви се коства - мъчно ли се поддържа хигиена на информацията в днешно време?
- Ох, като чуя нещо за " медийна хигиена " напоследък ми става смешно. Това е, откогато един мой прочут, прочут издател ми изясни какво е медийна независимост и самостоятелност. " Да водиш, вика, самостоятелна медийна политика, значи от всички да взимаш пари ". Чухте ли? От всички да взимаш пари - от всички партии, от всички олигарси, от всички видни политици. " А те за какво ти дават? " - попитах аз. Имал си метод да ги накара. Той харесвал една партия да вземем за пример и рекламирал нейната лидерка, само че отвреме-навреме я удрял и то безмилостно, като разгласил ругатните на политическите й съперници. " Ако хвалиш някого непрекъснато - вика - той не се сеща да ти дава пари! "...Хитра издателска политика, нали? Познавам много медийни шефове, които я практикуват. Правят пари с баданарката и тоягата. Истината и етиката тук не играят.

- Има ли метод да се оправим с подправените вести, които ни заливат и какъв е?
- Много ми е " обичана " тематиката за подправените вести. Особено като знам, че те се създават най-вече от хората, които най-вече приказват за битката с тях. Производството го виждаме на екрана. Оръдията на труда са два стола и една маса сред тях. На единия стол седи човек или мисирка (както споделя министър председателят Борисов) и играе ролята на водещ публицист. А насреща се редуват говорещи глави. Наричам ги за краткост " говорещи глави ", тъй като в общия случай няма никакво значение дали са министри, социолози, политолози, политици или професори със лични институти. Те са, съгласно мен, към трийсетина - нищо, че в България живеят пет и половина милиона съгласно Национален статистически институт, и шест и половина милиона души, съгласно изборните описи. Два типа са: критици и апологети на ръководещите, като критиците са към апологетите в съответствие 1:20. Понеже знаят тезите им наизуст, драгите фенове, като ги видят, гасят тв приемника. След което отварят фейсбука и се освобождават скуката си, яда си и другите усеща, като ги наругаят персонално, както им душа желае - от време на време много жестоко и непристойно. Но все едно - " говорещите глави " в общия случай са съумели към този момент да показват своята гледната точка върху обстоятелствата като вест. И дори са съумели да я дадат на прокуратурата. Впрочем, даването на прокуратурата у нас се смята за най-висше медийно достижение - забелязвате ли? - макар, че след него се случва нормално нищо или нищо и половина.

- COVID-19 ни сложи в невъобразима преди този момент обстановка, в която медиите се оказаха в позицията на значим източник на информация. Промени ли се средата през последната година съгласно Вас?
- Коя среда? Медийната ли? Промени се. Светският живот, както и политическият е затворен в кутиите на тв приемниците. Същото важи и за тазгодишната предизборна акция, апропо - тя се води телевизионно, карантинирано. Поради което дават към този момент не по петима, а по 10 министри на ден по малките екрани. Така на наша благосклонност - гласоподавателите ни се дава оптималната опция да запомним това, което министрите ни описват, да му повярваме и да изпаднем в едно прелестно положение на самодоволство, наслада и признателност. Благодарност за това, че живеем нехайно и радостно в най-богатата и най-некорумпираната страна, която бори COVID-19 най-прекрасно, че пътуваме по най-дългите автомагистрали, че вървим по най-гладките плочки на " Графа ", че не сме най-бързо изчезващата нация, че по смъртност от всевъзможни заболявания не сме преди всичко, че имунизацията ви върви като по вода, а плаващите сметища се образуват примерно, тъй като популацията в неудържимия напредък на приходите си от промишлеността преяжда с деликатеси и хвърля огризките в Искъра... Но дано нещо да уточним. Министрите са единствено 17 и не са най-знаменитите разказвачи за нашето благополучие и благоденствие. Най-знаменитите са други. Да ви кажа ли кои са?

- Кажете, то е любопитно?
- Най-знаменитите телевизионни актьори, призвани да ни опишат по какъв начин живеем щастливо и по какъв начин популярно управляваме ковид - това са учените със личните институти. Аз не знам, в случай че хвърля камък в плаващото бунище край Своге върху какво ще падне да вземем за пример, само че съм безусловно сигурна, че включа ли заран телевизия ще попадна безусловно на професорка, професор или лекар на науките, който е притежател на институт. На Институт за външна политика, или Институт за вътрешна политика, за стопански разбори, за обществени прогнози, за евроатлантически планове и защо ли още не... Това са най-обикновени НПО-та, апропо, само че едно е да анализираш от името на някоя фондация примерно, откакто " фондацията " стана мръсна дума, а друго е да си кръстиш фондацията " институт ". А трето и четвърто е да купиш първокласен офис за тоя институт, да назначиш в него хора с трофеи и да им плащаш за незнайни действия с незнайни пари... Впрочем, ИЛФ и Петров това от дълго време са го описали - нали сте чели за адвокатската фирма " Рога и копита "? Там Остап Бендер е назначил някой си, който прилива една и съща вода в две кофи с маркуч - също както в нашите малките екрани се прелива празнодумие.

-Ако трябваше да дадете съвет на студент по публицистика в първи курс - какво бихте му споделили през днешния ден? Как се кове положителният публицист?
- Ако съветът е на практика, бих му споделила по този начин, да вземем за пример: " Когато интервюираш някой властник по тв приемника, слушай го какво приказва и го репликирай като каже някоя огромна нелепост, с цел да не ти се смеят и на теб драгите фенове ". А в случай че би трябвало да го окуража, ще му кажа: Журналистиката е от женски жанр въпреки всичко. Да, тя май лежи по тил напоследък под властта. Но и за нея важи оная приказка на Хайтов за лисицата - тъкмо, когато я мислиш за умряла, тя хукне. Така че гробарите й малко прибързано са се хванали за лопатите.

Интервю на Гергана Костова

..................

е конкурс за значимите тематики, които вълнуват обществото и създателите, които не престават да съблюдават професионалните стандарти в бурно разрастващата се осведомителна среда.

Водещи имена в българските медии ще четат и гледат, рецензират и правят оценка авторските материали: Владимир Жеглов (Основател на Dir.bg и почетен ръководител на журито), Антон Хекимян (Директор " Новини, настоящи излъчвания и спорт ", bTV), Евгения Атанасова (Журналист и продуцент, БНТ), Анна Заркова (Журналист и публицист, член на УС на СБЖ), Ива Дойчинова (Директор на Радио " София ", БНР), Методи Владимиров (Водещ и продуцент, NOVA), Ваня Николова (Журналист, сценарист), Владимир Йончев (Гл. редактор, OFFNews.bg), Елица Николова (Гл. редактор, списание " Мениджър " ), Галина Александрова (Гл. редактор, 3e-news.net), Найден Тодоров (Председател на Асоциацията на спортните публицисти в България), Евгени Димитров (Основател на организация " Булфото " ), Илияна Захариева (Директор " Корпоративни връзки ", А1).

Официални спонсори на състезанието са A1 и Dundee Precious Metals .

се организира с формалната поддръжка на Съюза на българските публицисти.

Медийни сътрудници на състезанието са Българска национална телевизия, БНР, bTV Media Group, NOVA, списание " Мениджър ", телевизия ММ и организация " Булфото ".