Четвъртата поредна предизборна кампания за по-малко от две години започва

Четвъртата поредна предизборна акция за по-малко от две години стартира в мощно изменена обществена и политическа среда в съпоставяне с предходните три. Това демонстрира националното представително изследване на " Алфа Рисърч ", извършено сред 27 август и 2 септември измежду 1117 пълнолетни жители от цялата страна. Отчита се безапелационен превес на икономическите и финансови терзания на хората над преобладаващата преди година цел за смяна на модела на ръководство. Недоверието към партийните водачи обгръща към този момент цялата политическа класа, а освен старите политици. Проучването сочи, че разочарованието измества миналогодишните очаквания и дружно с неналичието на ясни управнически други възможности прави гласоподавателя мощно неуверен. дали и за кого да гласоподава. В резултат на това голяма част от партиите губят даже и лоялни до неотдавна гласоподаватели, а вотът за половината от политическите сили с късмет да бъдат показани в 48-ото Народно събрание остава в стеснен диапазон, в който биха могли да разменят позициите си. Трите най-важни за хората проблеми, посочвани от осем от всеки 10 българи, са - инфлация (89%), цени на енергоносителите (86%) и опазване на здравето (83%). Най-високи са упованията гласоподавателите да чуят позициите на партиите точно по тези три целта. Войната сред Русия и Украйна и корупцията показват към 2/3 от интервюираните. Следват екологичните проблеми, свързани със положението на язовири, водоеми и прочие, както и незаконната емиграция, които вълнуват 2/3 от респондентите. Останалата част от десетте най-значими казуса са положението на пътищата, изключително на прага на наближаващия зимен сезон и от образованието. " Алфа Рисърч " отбелязва, че в спешни обстановки като актуалната разочарованието от едни политици доста постоянно е съпроводено от транспорт на доверие и очаквания към ново потомство или нови лица политици, каквато беше обстановката през 2021 г. Кампания 2022 обаче започва със сериозна ерозия на доверието към всички основни партийни водачи, които ще вземат присъединяване в идните избори. Ако въобще може да се приказва за някаква конкуренция сред тях, тя е " кой е минимум ненавиждан, а не кой е най-силно харесван ", показват от социологическата организация. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов стартира акцията с 21.6% позитивни оценки и 55.5% негативни. Съпредседателите на главния конкурент -  " Продължаваме промяната ", Кирил Петков и Асен Василев единствено за два месеца бележат внезапен спад в персоналните си рейтинги. С доверие надлежно от 18.4% и 17.8% те значително стесняват електоралното си въздействие спрямо предходната година, а недоверието им доближава 55-56%. Лидерите на другите две партии, участници в управлявалата до неотдавна коалиция - Христо Иванов (17.6%) и Корнелия Нинова (15.9%) отстъпват с няколко пункта след тях, като водачът на Демократична България е единственият с по-ниски равнища на отрицание (49%). Всеобщото съмнение към политическата класа обгръща както неучаствалия към момента на избори и до неотдавна с висок положителен рейтинг Стефан Янев (18.5%:35%), по този начин и най-шумният опозиционен водач Костадин Костадинов (13%:57%). В дъното по доверие остава Слави Трифонов (11%: 61%). От наклонността на спад е обиден и президентът Румен Радев. Спрямо юни позитивните оценки за активността му понижават с 5%, а негативните се усилват с 3%. По този метод все още ножицата сред позитивни и негативни оценки (38%:33%) мощно се затваря. От " Алфа Рисърч " означават, че следената сериозна ерозия на доверие към политическите водачи и водачество е извънредно рисков фактор, тъй като при очертаващия се фрагментиран парламент и съдружни формати ще бъде все по-трудно да се реализират дълготрайни политики, изискващи лидерско визионерство и необятна социална поддръжка. На старта на акцията изборната интензивност се обрисува около 48% от имащите право на глас и живеещи в България гласоподаватели. Това значи, че до урните могат да отидат към 2,6 млн. души, което е съпоставимо с интензивността на последните парламентарни избори през ноември 2021 година Засега обаче е още доста рано да се каже дали акцията ще увеличи интензивността, или неналичието на ясни вероятности ще отблъсне част от гласоподавателите, което би довело до рисково ниски равнища, с възможност за мощно доближаване на вота за обособените партии. Предизборната акция започва с превес на ГЕРБ (23.4%) пред главния съперник " Продължаваме промяната " (17.5%) от съвсем 6%. ГЕРБ бележи лека готовност по отношение на последното изследване на организацията от юни, по-значителен е спадът (над 2%) при Политическа партия. ПП могат да изгубят към 250 000 от миналогодишните си гласоподаватели, които тогава направиха избора си в интерес на новата групировка, само че в този момент се разпръскват в необятен политически набор, както вляво, по този начин и вдясно. На трета позиция се нарежда ДПС с 10.9% от твърдо решилите да гласоподават. Както всекидневно преди избори, Движението стартира да активизира гласоподавателите си и реализира по-висок резултат по отношение на предишни изследвания. В тези данни не са регистрирани гласовете, които партията би получила от вота в чужбина. На дребна отдалеченост след Движение за права и свободи са Българска социалистическа партия (9.8%) и " Възраждане " (9.5%). Българска социалистическа партия, също като Политическа партия, са двете партии, които търпят най-сериозни електорални щети от дейностите на служебния кабинет. Ключово за партията ще е да помогне на по-възрастните си гласоподаватели да се оправят с машинния избор и да ги убеди да гласоподават, показват от организацията. Началото на акцията демонстрира, че и Политическа партия навлиза в лявото обществено поле, тъй че е изцяло допустимо двете прекомерно разнообразни преди година партии в този момент взаимно да си лишават гласоподаватели.  " Възраждане ", от своя страна, има по-млад и стимулиран електорат, само че някои от най-значимите му тематики, с помощта на които направи своя пробив, остават в този момент по-назад в целите на хората. " Демократична България " гладко върви нагоре, за което й оказват помощ както разочарованието на част от гласоподавателите от Политическа партия, които се връщат в този момент към Демократична България, по този начин и радикализиранетона Политическа партия, на чийто декор Демократична България се обрисува като по-диалогичната и виновна към сформирането на управническа опция партия. Това са шестте партии, които с огромна доза сигурност ще участват в 48-ото Народно събрание. Още две партии са на ръба. " Български напредък " на Стефан Янев (4.2%) с малко прескача изборната преграда, само че по отношение на юни е в низходящ тренд. За тях акцията ще е основна. ИТН, която през миналата година загуби голям брой гласоподаватели и доближи до малко над 3%, на старта на акцията демонстрира лека готовност - 3.9%. Специфичното за гласоподавателите на тази партия е, че имат прекомерно прочувствен избор - бързо се активизират, само че и бързо се разочароват. Партията на Трифонов е в остра конкуренция с тази на Костадинов и от обмена на гласоподаватели сред тях ще зависят финалните позиции и на двете обединения. Българското общество е поляризирано по редица тематики, а в актуалните избори и по основната - " към коя партия е най-вероятно да се образува управническа опция? " 26.4% са на мнение, че е по-вероятно да се образува ръководство към ГЕРБ, 24.2% - към " Продължаваме промяната ". Едва 5% считат, че е допустима коалиция сред тях. Най-голяма част - 44%, не могат да преценяват. Тези хора са най-склонни да не гласоподават и в случай че никой не ги убеди, че може да образува работещо държавно управление, най-вероятно няма и да отидат до урните.