Тигри играят на котка и мишка. Умното ченге. Бедата и страхът
Четвъртък, 16 април, 10,15 часа. Разговор на пазара в „ Младост “ сред трима мъже към 40-те, които купуват зеленчуци.
- Пет кила домати ще стигнат ли?
- Седемнайсет души сме, би трябвало да вземем най-малко седем-осем кила, четири дни и два кашона ракия ни чакат.
- Да не забравим ягоди за децата… - намесва се третият.
Какво ли са написали в декларациите, които час по-късно ще покажат на служителите на реда? Грижа за болен родител? Спешна работа на Великден? Отиваме да купонясваме е по-честно.
В ограничавания режим по Великден мнозина се въплъщават в героя от „ Били лъжеца “ на Уотърхаус...
***
Петък, 17 април, 07.40. Полицай с маска беседва с кореспонденти на един от изходите на София. Неадекватни въпроси, съответни отговори.
- Как ще коментирате заповедта за затваряне на столицата?
- Аз съм служител на реда, мое обвързване е да извършвам заповедите, не да ги разясня.
Питащата е била на нощния брифинг, само че не е попитала здравния министър, окйто е разпоредил затварянето на столицата. Още няколко сходни питания от това равнище на интелигенция. Спокойни, аргументирани пояснения. Включително за напрежението в столичния кв. „ Филиповци “, за съответни случаи с кипнали жители... Униформеният подсеща, че доста столичани са отпътували в провинцията с мотив и адресна регистрация, че живеят в други селища на страната. Хитро, заблудили са котката. А по какъв начин ще се върнат? Чакат ни невероятни обясненият.
***
Обажда се остарял прочут. Не сме се чували от две-три години. Познаваме се от дълго време около общи другари, художници, писатели, артисти. Той е провел десетки изложения, представяния на създатели, самият той е написал пет-шест книги за български създатели. Животът му е предан на културата, в случай че употребяваме клишето. Но в тази ситуация е тъкмо по този начин, без грам пресилване. Такива хора са необичайност, повярвайте ми.
Гласът насреща потреперва, разчувствуван е… Изричаме общите приказки, само че чувствам че има нещо друго. И до мен доближава:
- Много е мъчно да го изрека… само че, по какъв начин да кажа… закъсал съм. Принуден съм да потърся помощ, някои другари към този момент ги няма, други не подвигат телефона… А никой не купува картини в такова време... Никой.
Смутих се. Замълчах… Гърлото ми пресъхна. Не е време за картини - ясно. Бях обсъждал с познати и сътрудници, че несъмнено много хора ще изпаднат в потребност, в компликация да оцелеят. Свестни и горди хора ще се изправят пред избор.
Страх ме полази…
***
Проверявам кой е интелигентният служител на реда (не се срещат на всяка крачка…), тъй като съм пропуснал началото на брифинга край автомагистралата. Антон Златанов. Роден е в София, сега е старши комисар, зам.-началник на Столична дирекция на вътрешните работи. Завършил УНСС и магистратура по „ Международни стопански връзки “. Спряган от медии и специалисти като подобаващ за основен секретар на Министерство на вътрешните работи през 2018 година Назначен е различен. Който следи протичащото се във вътрешното ведомство и страната не е изумен. И е наясно, за какво сме първи по независимост на словото, доста по-напред от Дания, където има нещо гнило, а тук всичко е тип-топ. Тип-топ, тъп-топ, тъп-тъп...
Вечната игра на котка и мишка. В българския вид всеки се мисли за тигър. Мишлета заблудени.
Огнян Стефанов
- Пет кила домати ще стигнат ли?
- Седемнайсет души сме, би трябвало да вземем най-малко седем-осем кила, четири дни и два кашона ракия ни чакат.
- Да не забравим ягоди за децата… - намесва се третият.
Какво ли са написали в декларациите, които час по-късно ще покажат на служителите на реда? Грижа за болен родител? Спешна работа на Великден? Отиваме да купонясваме е по-честно.
В ограничавания режим по Великден мнозина се въплъщават в героя от „ Били лъжеца “ на Уотърхаус...
***
Петък, 17 април, 07.40. Полицай с маска беседва с кореспонденти на един от изходите на София. Неадекватни въпроси, съответни отговори.
- Как ще коментирате заповедта за затваряне на столицата?
- Аз съм служител на реда, мое обвързване е да извършвам заповедите, не да ги разясня.
Питащата е била на нощния брифинг, само че не е попитала здравния министър, окйто е разпоредил затварянето на столицата. Още няколко сходни питания от това равнище на интелигенция. Спокойни, аргументирани пояснения. Включително за напрежението в столичния кв. „ Филиповци “, за съответни случаи с кипнали жители... Униформеният подсеща, че доста столичани са отпътували в провинцията с мотив и адресна регистрация, че живеят в други селища на страната. Хитро, заблудили са котката. А по какъв начин ще се върнат? Чакат ни невероятни обясненият.
***
Обажда се остарял прочут. Не сме се чували от две-три години. Познаваме се от дълго време около общи другари, художници, писатели, артисти. Той е провел десетки изложения, представяния на създатели, самият той е написал пет-шест книги за български създатели. Животът му е предан на културата, в случай че употребяваме клишето. Но в тази ситуация е тъкмо по този начин, без грам пресилване. Такива хора са необичайност, повярвайте ми.
Гласът насреща потреперва, разчувствуван е… Изричаме общите приказки, само че чувствам че има нещо друго. И до мен доближава:
- Много е мъчно да го изрека… само че, по какъв начин да кажа… закъсал съм. Принуден съм да потърся помощ, някои другари към този момент ги няма, други не подвигат телефона… А никой не купува картини в такова време... Никой.
Смутих се. Замълчах… Гърлото ми пресъхна. Не е време за картини - ясно. Бях обсъждал с познати и сътрудници, че несъмнено много хора ще изпаднат в потребност, в компликация да оцелеят. Свестни и горди хора ще се изправят пред избор.
Страх ме полази…
***
Проверявам кой е интелигентният служител на реда (не се срещат на всяка крачка…), тъй като съм пропуснал началото на брифинга край автомагистралата. Антон Златанов. Роден е в София, сега е старши комисар, зам.-началник на Столична дирекция на вътрешните работи. Завършил УНСС и магистратура по „ Международни стопански връзки “. Спряган от медии и специалисти като подобаващ за основен секретар на Министерство на вътрешните работи през 2018 година Назначен е различен. Който следи протичащото се във вътрешното ведомство и страната не е изумен. И е наясно, за какво сме първи по независимост на словото, доста по-напред от Дания, където има нещо гнило, а тук всичко е тип-топ. Тип-топ, тъп-топ, тъп-тъп...
Вечната игра на котка и мишка. В българския вид всеки се мисли за тигър. Мишлета заблудени.
Огнян Стефанов
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ