Държавна опера Варна представя „БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ“
Четвърта режисура в историята на Държавна опера Варна
Премиера на 1, 2 март 2024 година
РЕЖИСЬОРЪТ НИКОЛАЙ АПРИЛОВ
„ Българи от остаряло време “, доста пъти съм казвал, е българската версия на Монтеки и Капулети, враждата сред два рода, която се основава на нашето ДНК. В „ Българи от остаряло време “ има всички тези усеща и мисли, които са присъщи и на актуалния българин – достойнство, неистина, благотворителност и така нататък Спектакълът се радва на любовта на публиката и това е главната причина да протягам ръка към него и нямам нищо срещу той да бъде моята запазена марка. Това не е евтина комедия. За страдание нашият фен в този момент е съкрушен от евтини комедии, които преследват една единствена цел - да печелят публиката с лековато възприятие за комизъм. Но в „ Българи от остаряло време “ възприятието за комизъм е друго, то произтича от самобитността на характерите. В композиция с превъзходната музика се получава една симбиоза сред смешното и занимателното, с радостни и тъжни моменти и това многообразие от обстановки обогатява усещането.
Образите на Дядо Либен и Хаджи Генчо са писани за трагични актьори, т.е. за актьори, които се допуска, че владеят по-добре трагичното деяние, а останалите герои са замислени за актьори от музикалния спектакъл, които са по-силни в пеенето, само че аз съм подбрал такива актьори, които са равностойни и като пеене, и като артистично преобразяване - Иво Танев, Влади Въргала, Лилия Илиева-Михайлова, Велин Михайлов, все известни имена, които ще привлекат феновете.
Това е най-популярната българска оперета. Познавам дъщерята на Асен Карастоянов, която ми описа, че когато за пръв път изсвирила на пианото творбата на татко си, комисията не го харесала, не схванала големия му капацитет. Аз акцентирам на всички съставни елементи, присъщи за един сценичен театър – фон, костюм, танц. В сегашната, четвърта подред моя режисура на „ Българи от остаряло време “ във Варна, сценографското решение е напълно друго. Художничката Ася Стоименова направи 3 съществени картини, ситуирани на въртящия се кръг, събрали хубостите на българската архитектура от Копривщица, богатската къща на Дядо Либен, по-бедничката на Хаджи Генчо и църквата, която след това става част от манастира. Цялото това придвижване на сцената подхожда на музиката и имам вяра, че ще допадне и на публиката.
ИВО ТАНЕВ – ДЯДО ЛИБЕН
„ Българи от остаряло време “ през днешния ден биха звучали по-различно. Днес хората като че ли са малко по-груби и таят повече ненавист, не че моят Дядо Либен и Хаджи Генчо не си тровят взаимно живота. От двамата Хаджи Генчо е по-голям сребролюбец, до момента в който моят Дядо Либен е по-ларж, само че пък е малко урсуз, господар, който желае неговото да бъде. Българите обичат „ Българи от остаряло време “, тъй като те са извор на българското. Любен Каравелов ни демонстрира какви са били полезностите на българина по време на Възраждането, демонстрира хубавите и недотам хубавите черти в нашата народопсихология. Интересно е по какъв начин ние през днешния ден ще прочетем „ Българи от остаряло време “ и дали ще разберем какво сме махнали, какво сме добавили към себе си, 180 години по-късно.
ВЛАДИ ВЪРГАЛА – ХАДЖИ ГЕНЧО
Хаджи Генчо и Дядо Либен са антиподи, двата полюса, които постоянно са създавали силата на времето. Имам огромния шанс да играя един от най-забавните герои в българската драматургия. Образът на Хаджи Генчо е еманация на човешките дефекти, той е българският еквивалент на Чичо Скрудж. Стиснат, остроумен, потаен, той е притежател на много пороци, които обаче умее да владее в своя изгода. Той е огромен престиж в личните си очи. Дядо Либен и Хаджи Генчо са представители на разнообразни публични прослойки – Дядо Либен е някогашен бунтовник, господар, търговец, а даскалът Хаджи Генчо не е толкоз състоятелен. Неговият главен блян е да протака, колкото може годежа на младите, с цел да си пие по-дълго време от винцето на Дядо Либен. Заради това е подготвен даже да скапе годежа на младите. Ролята е плодородна за пресъздаване, тъй като недоизкусуреният, освен това деен човек, е по-любопитен за артиста. Дори единствено от един взор или едно почесване на Хаджи Генчо публиката схваща, че този воин крои нещо. Той принадлежи на групата на софраджиите и използвачите, които обаче са честолюбиви и поради това свое самолюбие може да се откажат даже от келепира.
Преди да стартираме подготовките, изчетох всичко за пиесата. Всъщност героите на „ Българи от остаряло време “ живеят на всички места по земята. Но етносът, хореографията и музиката, които носят българска специфичност, оказват своето влияние и пораждат любовта на публиката. „ Българи от остаряло време “ е едно от най-стойностните творби в българската драматургия.
ЛИЛИЯ ИЛИЕВА-МИХАЙЛОВА - ЯНКА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ИВАН
Лилия: Аз играя ролята на Янка, радостно и занимателно момиче, което хем си прави работата, хем обича да прави дяволийки и върти всички на пръста си, до момента в който мисли по какъв начин ще се срещне скрито с Иван в сламата . Мечтата ѝ е да се сгоди и да се омъжи за него.
Велин: Аз се превъплъщавам в ролята на Иван, който работи в къщата на Дядо Либен. Ние с Янка сме мотори на действието, радостната дуетна половинка в оперетата. Заедно сме за повторно в тази оперета и тя за нас е доста прочувствена и сантиментална. Още в Музикалната академия аз си харесах Лилия, след това взаимоотношенията ни минаха през разнообразни интервали, до момента в който един ден Николай Априлов ни предложения да изиграем Иван и Янка в неговата тогавашна режисура „ Българи от остаряло време “.
Лилия: Така се породи едно чисто и красиво другарство сред нас, което след това прерасна в огромна обич.
Велин: Затова доста обичаме „ Българи от остаряло време “ и за нас е чест и наслада да играем в този театър.
Лилия: Влезеш ли в подготовки на „ Българи от остаряло време “, всичко в теб вибрира на тази периодичност и заемеш ли се с нещо в всекидневието, все си припяваш нещо от оперетата. Ние постоянно изпълняваме музикални номера от „ Българи от остаряло време “ и в концерти. Много съм щастлива всякога, когато се докосна до този театър, защото той ни връща в едно време, когато дадената дума е имала тежест. Да кажеш на някого, че го обичаш и да му дадеш думата си, че ще се ожениш за него, е било закон. В днешно време думите нямат същата тежест. За жал полезностите са избледнели, а „ Българи от остаряло време “ ни напомнят положителните български обичаи. Припомнят ни какъв брой е хубаво, когато казваш това, което мислиш и правиш това, което казваш.
Велин: Това е спектакълът, който нас двамата ни кара да се усещаме горди, че сме българи.
Лилия: А когато облечеш българската носия, влезеш в декора и заговориш езика на „ Българи от остаряло време, се пренасяш ретроспективно във времето обратно и това е доста вълнуващо и красиво.
БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ
Оперета от Асен Карастоянов
Либрето Коста Райнов
По повестта на Любен Каравелов
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Николай Априлов
Сценография и костюми Ася Стоименова
Хореография Радослав Иванов
Диригент на хора Надежда МакКюн
В функциите:
ДЯДО ЛИБЕН – Иво Танев
ДЕЛА – Милена Захариева
ПАВЛИН – Борис Луков, Пламен Михайлов
ХАДЖИ ГЕНЧО – Владислав Карамфилов – Въргала
ЦОНА – Благовеста Статева
ЛИЛЯНА – Мария Павлова, Жана Костова
ИВАН – Велин Михайлов
ЯНКА – Лилия Илиева-Михайлова
ЕРЧО – Мартин Киров
ГЕРЧО – Илко Захариев
ЦИГАНКА – Калина Жекова, Вяра Железова
БАБА ТОДОРА – Даниела Рабчева
КЛЮКАРКИ – Галина Великова, Марина Иванова, Полина Бахчеванова,
Красимира Митева, Миглена Страдалска, Събина Матеева
Хор, оркестър на Държавна опера Варна
Със специфичното присъединяване на Танцов отбор „ Одесос ” при Министерство на вътрешните работи – Варна
Премиера на 1, 2 март 2024 година
РЕЖИСЬОРЪТ НИКОЛАЙ АПРИЛОВ
„ Българи от остаряло време “, доста пъти съм казвал, е българската версия на Монтеки и Капулети, враждата сред два рода, която се основава на нашето ДНК. В „ Българи от остаряло време “ има всички тези усеща и мисли, които са присъщи и на актуалния българин – достойнство, неистина, благотворителност и така нататък Спектакълът се радва на любовта на публиката и това е главната причина да протягам ръка към него и нямам нищо срещу той да бъде моята запазена марка. Това не е евтина комедия. За страдание нашият фен в този момент е съкрушен от евтини комедии, които преследват една единствена цел - да печелят публиката с лековато възприятие за комизъм. Но в „ Българи от остаряло време “ възприятието за комизъм е друго, то произтича от самобитността на характерите. В композиция с превъзходната музика се получава една симбиоза сред смешното и занимателното, с радостни и тъжни моменти и това многообразие от обстановки обогатява усещането.
Образите на Дядо Либен и Хаджи Генчо са писани за трагични актьори, т.е. за актьори, които се допуска, че владеят по-добре трагичното деяние, а останалите герои са замислени за актьори от музикалния спектакъл, които са по-силни в пеенето, само че аз съм подбрал такива актьори, които са равностойни и като пеене, и като артистично преобразяване - Иво Танев, Влади Въргала, Лилия Илиева-Михайлова, Велин Михайлов, все известни имена, които ще привлекат феновете.
Това е най-популярната българска оперета. Познавам дъщерята на Асен Карастоянов, която ми описа, че когато за пръв път изсвирила на пианото творбата на татко си, комисията не го харесала, не схванала големия му капацитет. Аз акцентирам на всички съставни елементи, присъщи за един сценичен театър – фон, костюм, танц. В сегашната, четвърта подред моя режисура на „ Българи от остаряло време “ във Варна, сценографското решение е напълно друго. Художничката Ася Стоименова направи 3 съществени картини, ситуирани на въртящия се кръг, събрали хубостите на българската архитектура от Копривщица, богатската къща на Дядо Либен, по-бедничката на Хаджи Генчо и църквата, която след това става част от манастира. Цялото това придвижване на сцената подхожда на музиката и имам вяра, че ще допадне и на публиката.
ИВО ТАНЕВ – ДЯДО ЛИБЕН
„ Българи от остаряло време “ през днешния ден биха звучали по-различно. Днес хората като че ли са малко по-груби и таят повече ненавист, не че моят Дядо Либен и Хаджи Генчо не си тровят взаимно живота. От двамата Хаджи Генчо е по-голям сребролюбец, до момента в който моят Дядо Либен е по-ларж, само че пък е малко урсуз, господар, който желае неговото да бъде. Българите обичат „ Българи от остаряло време “, тъй като те са извор на българското. Любен Каравелов ни демонстрира какви са били полезностите на българина по време на Възраждането, демонстрира хубавите и недотам хубавите черти в нашата народопсихология. Интересно е по какъв начин ние през днешния ден ще прочетем „ Българи от остаряло време “ и дали ще разберем какво сме махнали, какво сме добавили към себе си, 180 години по-късно.
ВЛАДИ ВЪРГАЛА – ХАДЖИ ГЕНЧО
Хаджи Генчо и Дядо Либен са антиподи, двата полюса, които постоянно са създавали силата на времето. Имам огромния шанс да играя един от най-забавните герои в българската драматургия. Образът на Хаджи Генчо е еманация на човешките дефекти, той е българският еквивалент на Чичо Скрудж. Стиснат, остроумен, потаен, той е притежател на много пороци, които обаче умее да владее в своя изгода. Той е огромен престиж в личните си очи. Дядо Либен и Хаджи Генчо са представители на разнообразни публични прослойки – Дядо Либен е някогашен бунтовник, господар, търговец, а даскалът Хаджи Генчо не е толкоз състоятелен. Неговият главен блян е да протака, колкото може годежа на младите, с цел да си пие по-дълго време от винцето на Дядо Либен. Заради това е подготвен даже да скапе годежа на младите. Ролята е плодородна за пресъздаване, тъй като недоизкусуреният, освен това деен човек, е по-любопитен за артиста. Дори единствено от един взор или едно почесване на Хаджи Генчо публиката схваща, че този воин крои нещо. Той принадлежи на групата на софраджиите и използвачите, които обаче са честолюбиви и поради това свое самолюбие може да се откажат даже от келепира.
Преди да стартираме подготовките, изчетох всичко за пиесата. Всъщност героите на „ Българи от остаряло време “ живеят на всички места по земята. Но етносът, хореографията и музиката, които носят българска специфичност, оказват своето влияние и пораждат любовта на публиката. „ Българи от остаряло време “ е едно от най-стойностните творби в българската драматургия.
ЛИЛИЯ ИЛИЕВА-МИХАЙЛОВА - ЯНКА И ВЕЛИН МИХАЙЛОВ - ИВАН
Лилия: Аз играя ролята на Янка, радостно и занимателно момиче, което хем си прави работата, хем обича да прави дяволийки и върти всички на пръста си, до момента в който мисли по какъв начин ще се срещне скрито с Иван в сламата . Мечтата ѝ е да се сгоди и да се омъжи за него.
Велин: Аз се превъплъщавам в ролята на Иван, който работи в къщата на Дядо Либен. Ние с Янка сме мотори на действието, радостната дуетна половинка в оперетата. Заедно сме за повторно в тази оперета и тя за нас е доста прочувствена и сантиментална. Още в Музикалната академия аз си харесах Лилия, след това взаимоотношенията ни минаха през разнообразни интервали, до момента в който един ден Николай Априлов ни предложения да изиграем Иван и Янка в неговата тогавашна режисура „ Българи от остаряло време “.
Лилия: Така се породи едно чисто и красиво другарство сред нас, което след това прерасна в огромна обич.
Велин: Затова доста обичаме „ Българи от остаряло време “ и за нас е чест и наслада да играем в този театър.
Лилия: Влезеш ли в подготовки на „ Българи от остаряло време “, всичко в теб вибрира на тази периодичност и заемеш ли се с нещо в всекидневието, все си припяваш нещо от оперетата. Ние постоянно изпълняваме музикални номера от „ Българи от остаряло време “ и в концерти. Много съм щастлива всякога, когато се докосна до този театър, защото той ни връща в едно време, когато дадената дума е имала тежест. Да кажеш на някого, че го обичаш и да му дадеш думата си, че ще се ожениш за него, е било закон. В днешно време думите нямат същата тежест. За жал полезностите са избледнели, а „ Българи от остаряло време “ ни напомнят положителните български обичаи. Припомнят ни какъв брой е хубаво, когато казваш това, което мислиш и правиш това, което казваш.
Велин: Това е спектакълът, който нас двамата ни кара да се усещаме горди, че сме българи.
Лилия: А когато облечеш българската носия, влезеш в декора и заговориш езика на „ Българи от остаряло време, се пренасяш ретроспективно във времето обратно и това е доста вълнуващо и красиво.
БЪЛГАРИ ОТ СТАРО ВРЕМЕ
Оперета от Асен Карастоянов
Либрето Коста Райнов
По повестта на Любен Каравелов
Диригент Стефан Бояджиев
Режисьор Николай Априлов
Сценография и костюми Ася Стоименова
Хореография Радослав Иванов
Диригент на хора Надежда МакКюн
В функциите:
ДЯДО ЛИБЕН – Иво Танев
ДЕЛА – Милена Захариева
ПАВЛИН – Борис Луков, Пламен Михайлов
ХАДЖИ ГЕНЧО – Владислав Карамфилов – Въргала
ЦОНА – Благовеста Статева
ЛИЛЯНА – Мария Павлова, Жана Костова
ИВАН – Велин Михайлов
ЯНКА – Лилия Илиева-Михайлова
ЕРЧО – Мартин Киров
ГЕРЧО – Илко Захариев
ЦИГАНКА – Калина Жекова, Вяра Железова
БАБА ТОДОРА – Даниела Рабчева
КЛЮКАРКИ – Галина Великова, Марина Иванова, Полина Бахчеванова,
Красимира Митева, Миглена Страдалска, Събина Матеева
Хор, оркестър на Държавна опера Варна
Със специфичното присъединяване на Танцов отбор „ Одесос ” при Министерство на вътрешните работи – Варна
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ