Романът на Вазов Нова земя е оспорван и хулен още с появата си
Четвърт век след последното си издание и в навечерието на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов неговият оспорван разказ „ Нова земя” излиза още веднъж на книжния пазар от издателство „ Кръг”. Дизайнерът Капка Кънева оформя епичния летопис за следосвобожденска България в нов том с част от истинските илюстрации на Обербауер.
Романът „ Нова земя”, написан като продължение на „ Под игото”, е измежду минимум издаваните творби на Вазов. За първи път той излиза през 1896 година. „ За жал рецензията, като че ли по един скрит план, атакува „ Нова земя” най-безпощадно – споделя писателят пред проф. Иван Шишманов – Едва ли друга българска книга е предизвиквала подобен поток от ругатни, отричания и нападки.
Тия ругатни мощно ме оскърбиха и обезсърчиха, тъй като аз намирах, намирам и през днешния ден, че като историко-битов разказ „ Нова земя” стои може би по-долу от „ Под игото”, само че го надминава като художествено произведение.” Изтъкнатата изследователка на Вазовото литературно завещание Милена Цанева обаче акцентира, че книгата би била любопитна тъкмо с картината, която прави на този повратен миг в историята ни. Вазов дава панорамна картина на следосбожденските събития до Съединението, рисувайки превъзходни картини на историческите безредици от този интервал. Той не изоставя и своя критически възторг, като смесва белетристиката си с документалистика.
В „ Нова земя” писателят разсънва част от познатите облици от „ Под игото”, а други от новите герои са наследници на известните характери. Така да вземем за пример Найден Стремски е наследник на чорбаджи Марко. „ В лицето на Стремски изобразих себе си”, споделя създателят пред проф. Шишманов. Макар че романът не е биографичен или мемоарен, Вазов вплита в душевността и историята на Найден част от своята. Пътят му наблюдава пътя и на самия Вазов – Берковица, Сопот, Пловдив, рисувайки цялостна картина на страната. Но както „ Под игото” не е разказ за Бойчо Огнянов, а за предосвобожденска България, по този начин и „ Нова земя” не е разказ за Найден Стремски, а за събитията, последвали свободата.
Появява се и Иван Боримечката, само че леко изменен – към този момент е състоятелен, селски кмет и народен представител. В него се оглеждат присъщи за епохата процеси.
В „ Нова земя” Вазов прави прорез и на новата българска интелигенция с нейния подозрителен (по мнението му) нравствен, честен, политически, публичен живот. Под неговите стрели попадат и двама социалисти.
Догодина Народният спектакъл „ Иван Вазов” ще означи 170-годишнината от рождението на патриарха на българската литература с режисура по „ Нова земя”. По нея към този момент работят драматурзите на театъра Юрий Дачев и Мирела Иванова.
Романът „ Нова земя”, написан като продължение на „ Под игото”, е измежду минимум издаваните творби на Вазов. За първи път той излиза през 1896 година. „ За жал рецензията, като че ли по един скрит план, атакува „ Нова земя” най-безпощадно – споделя писателят пред проф. Иван Шишманов – Едва ли друга българска книга е предизвиквала подобен поток от ругатни, отричания и нападки.
Тия ругатни мощно ме оскърбиха и обезсърчиха, тъй като аз намирах, намирам и през днешния ден, че като историко-битов разказ „ Нова земя” стои може би по-долу от „ Под игото”, само че го надминава като художествено произведение.” Изтъкнатата изследователка на Вазовото литературно завещание Милена Цанева обаче акцентира, че книгата би била любопитна тъкмо с картината, която прави на този повратен миг в историята ни. Вазов дава панорамна картина на следосбожденските събития до Съединението, рисувайки превъзходни картини на историческите безредици от този интервал. Той не изоставя и своя критически възторг, като смесва белетристиката си с документалистика.
В „ Нова земя” писателят разсънва част от познатите облици от „ Под игото”, а други от новите герои са наследници на известните характери. Така да вземем за пример Найден Стремски е наследник на чорбаджи Марко. „ В лицето на Стремски изобразих себе си”, споделя създателят пред проф. Шишманов. Макар че романът не е биографичен или мемоарен, Вазов вплита в душевността и историята на Найден част от своята. Пътят му наблюдава пътя и на самия Вазов – Берковица, Сопот, Пловдив, рисувайки цялостна картина на страната. Но както „ Под игото” не е разказ за Бойчо Огнянов, а за предосвобожденска България, по този начин и „ Нова земя” не е разказ за Найден Стремски, а за събитията, последвали свободата.
Появява се и Иван Боримечката, само че леко изменен – към този момент е състоятелен, селски кмет и народен представител. В него се оглеждат присъщи за епохата процеси.
В „ Нова земя” Вазов прави прорез и на новата българска интелигенция с нейния подозрителен (по мнението му) нравствен, честен, политически, публичен живот. Под неговите стрели попадат и двама социалисти.
Догодина Народният спектакъл „ Иван Вазов” ще означи 170-годишнината от рождението на патриарха на българската литература с режисура по „ Нова земя”. По нея към този момент работят драматурзите на театъра Юрий Дачев и Мирела Иванова.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ