Продължение на „Под игото” с ново издание след 25 години
Четвърт век след последното си издание и в навечерието на 170-годишнината от рождението на Иван Вазов неговият оспорван разказ „ Нова земя ” излиза още веднъж на книжния пазар - от издателство „ Кръг ”. Дизайнерът Капка Кънева оформя епичния летопис за следосвобожденска България в нов том с част от истинските илюстрации на Обербауер.
Романът „ Нова земя ”, написан като продължение на „ Под игото ”, е измежду минимум издаваните творби на Вазов. За първи път той излиза през 1896 година. „ За жал рецензията, като че ли по един скрит план, атакува „ Нова земя ” най-безпощадно – споделя писателят пред проф. Иван Шишманов – Едва ли друга българска книга е предизвиквала подобен поток от ругатни, отричания и нападки. Тия ругатни мощно ме оскърбиха и обезсърчиха, тъй като аз намирах, намирам и през днешния ден, че като историко-битов разказ „ Нова земя ” стои може би по-долу от „ Под игото ”, само че го надминава като художествено произведение. ” Изтъкнатата изследователка на Вазовото литературно завещание Милена Цанева обаче акцентира, че книгата би била любопитна тъкмо с картината, която прави на този повратен миг в историята ни. Вазов дава панорамна картина на следосбожденските събития до Съединението, рисувайки превъзходни картини на историческите безредици от този интервал. Той не изоставя и своя критически възторг, като смесва белетристиката си с документалистика.
В „ Нова земя ” писателят разсънва част от познатите облици от „ Под игото ”, а други от новите герои са наследници на известните характери. Така да вземем за пример Найден Стремски е наследник на чорбаджи Марко. „ В лицето на Стремски изобразих себе си ”, споделя създателят пред проф. Шишманов. Макар че романът не е биографичен или мемоарен, Вазов вплита в душевността и историята на Найден част от своята. Пътят му наблюдава пътя и на самия Вазов – Берковица, Сопот, Пловдив, рисувайки цялостна картина на страната. Но както „ Под игото ” не е разказ за Бойчо Огнянов, а за предосвобожденска България, по този начин и „ Нова земя ” не е разказ за Найден Стремски, а за събитията, последвали свободата.
Появява се и Иван Боримечката, само че леко изменен – към този момент е състоятелен, селски кмет и народен представител. В него се оглеждат присъщи за епохата процеси.
В „ Нова земя ” Вазов прави прорез и на новата българска интелигенция с нейния подозрителен (по мнението му) нравствен, честен, политически, публичен живот. Под неговите стрели попадат и двама социалисти.
Романът „ Нова земя ”, написан като продължение на „ Под игото ”, е измежду минимум издаваните творби на Вазов. За първи път той излиза през 1896 година. „ За жал рецензията, като че ли по един скрит план, атакува „ Нова земя ” най-безпощадно – споделя писателят пред проф. Иван Шишманов – Едва ли друга българска книга е предизвиквала подобен поток от ругатни, отричания и нападки. Тия ругатни мощно ме оскърбиха и обезсърчиха, тъй като аз намирах, намирам и през днешния ден, че като историко-битов разказ „ Нова земя ” стои може би по-долу от „ Под игото ”, само че го надминава като художествено произведение. ” Изтъкнатата изследователка на Вазовото литературно завещание Милена Цанева обаче акцентира, че книгата би била любопитна тъкмо с картината, която прави на този повратен миг в историята ни. Вазов дава панорамна картина на следосбожденските събития до Съединението, рисувайки превъзходни картини на историческите безредици от този интервал. Той не изоставя и своя критически възторг, като смесва белетристиката си с документалистика.
В „ Нова земя ” писателят разсънва част от познатите облици от „ Под игото ”, а други от новите герои са наследници на известните характери. Така да вземем за пример Найден Стремски е наследник на чорбаджи Марко. „ В лицето на Стремски изобразих себе си ”, споделя създателят пред проф. Шишманов. Макар че романът не е биографичен или мемоарен, Вазов вплита в душевността и историята на Найден част от своята. Пътят му наблюдава пътя и на самия Вазов – Берковица, Сопот, Пловдив, рисувайки цялостна картина на страната. Но както „ Под игото ” не е разказ за Бойчо Огнянов, а за предосвобожденска България, по този начин и „ Нова земя ” не е разказ за Найден Стремски, а за събитията, последвали свободата.
Появява се и Иван Боримечката, само че леко изменен – към този момент е състоятелен, селски кмет и народен представител. В него се оглеждат присъщи за епохата процеси.
В „ Нова земя ” Вазов прави прорез и на новата българска интелигенция с нейния подозрителен (по мнението му) нравствен, честен, политически, публичен живот. Под неговите стрели попадат и двама социалисти.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ