Гласове край морето: "Кой луд ще дойде да почива тук?!"
Четиризвезден хотелски комплекс в курорта Св. св. Константин и Елена. Часът е малко след 9, времето мъгливо, не става за плаж. Би трябвало из фоайето да щъкат хора. Но не. Мъж изяснява по телефона, че денят му е свободен от задължения: „ Тук съм, заставам си, празно е. Няма къде да бързам. Сърцето ме боли, само че това е, няма туристи “. Мъжът е Атанас Карагеоргиев, хотелиер с 27-годишна биография в частния бранш и притежател на съвсем празния околен разкош. „ Естрея резидънс енд палас “ е с 60% запълняемост при започване на юли, а през 2018 година по същото време, на старта на така наречен висок сезон, е бил целият цялостен.
Настроението по северния български бряг е минорно. Медиите осведомят за кавги и отлив на туристи най-вече на юг, само че ситуацията е същото и в курортите край Варна. Карагеоргиев е един от многото браншовици, които одобряват сезона като покруса. Екип на „ Сега “ беседва с много представители на бранша, които обрисуваха приблизително към 20% отлив на летовници. Сочат сложни аргументи: стабилизирането на политическата обстановка в Египет, Тунис, Турция, ориентирането към тях на туристопотока, който в последните 3 години помпаше нас; рецесия в самолетните транспорти (фалит на Germania, свити полети на Ryanair и проблеми в други фирми);
слаба държавна политика,
касаеща рекламата и родните авиоуслуги; остарялата неволя с визите за руснаци, която, комбинирана с високата цена на самолетния билет, прави идването у нас мъчно и скъпо. Отливът е най-вече от Германия, Русия. Всъщност най на север, в региона на Шабла, където към момента туристическата промишленост е надалеч по-семпла, недоволства не се чуват – дребното кревати са запълнени напълно.
В курортите обаче проблемите са доста. Днешните компликации се стоварват върху остарели беди, които предпоставят неналичието на почтена конкуренция и дават визия за какво сегашният отлив притиска бизнесмени до стената. Обяснението на Карагеоргиев, който е стартирал през 1992 година с хотел на Златни пясъци, звучи като изповед. В нея проблемите се натрупат като брънки, с цел да образуват желязна верига:
„ При договорите за приватизация
видният наш министър председател Иван Костов реши да се раздържавяват хотелите посредством отстъпено право на градеж. Който искаше да си купи земята, трябваше да го направи от съответните курортни сдружения. На тези сдружения им бе подарена инфраструктурата. Примерно при приватизационния контракт си поел ангажимент до 3 или 5 години да реализираш инвестиция, да кажем, стаите от 30 да станат 70, само че с цел да го направиш, би трябвало да купиш от тях земята - в случай че не, стават ти съсобственик. Отделно от това до ден сегашен им се заплаща такса инфраструктура. Тези сдружения също са хотелиер, ето по какъв начин съм притиснат да сипвам вода в непознатата мелница. Същото е и с плажните концесии. Защо изобщо са нужни те, за какво общините не се грижат за линиите както в миналото? Аз, който съм налял 10-15 милиона евро, ще пострадвам, тъй като не мога да си пратя туристите начело на плажа?! Ако ги пратя, ще би трябвало да извадят 50-70 лева Заради едни 18 милиона лева, които страната прибира от концесии, губим 200-300, може би 500 млн. лева В годините обратно нерегламентираното строителство също повлия отрицателно. Но има и друго. Доста хора взеха решение да изсветлят парите си посредством туризма, заради което страната предприе тактиката „ Няма да оказваме помощ на бранша, тъй като той все ще извади нещо под дюшека “. Но това
докара до обезличаване на всички вложители,
до общия знаменател „ мутри “. Но аз за какво да съм мутра за това, че съм работил и съм съумял да печеля нещо, да го налея в България? За някои може да не е от голяма важност какъв брой тъкмо са туристите. Но когато си теглил заем, който е 40-50% от цената на инвестицията, става доста значимо дали двама туристи повече ще дойдат, или не. “
Конкретно за сегашния сезон алената лампичка е светнала още в края на зимата с ранните записвания. „ Варненският кмет Иван Портних изрази предпочитание пред Съюза на хотелиерите да помогне - на варненското летище от април до избрана дата на юни да се спонсорират полетите. Можеше да го прави общината за сметка на курортната такса. Но никой от
държавното управление не пожела да си мръдне пръста
Подкрепата на кмета не е задоволителна, страната трябваше да провежда туроператорите “, споделя Карагеоргиев. И дава образец по какъв начин Турция спонсорира точно полетите (по 6000 евро в слабите месеци), което кара туроператорите да работят с нея заради понижения риск. Карагеоргиев показва и още беди – Гърция дава за руснаците дълготрайни визи, да вземем за пример за 3 години, а България дава еднократна двуседмична; центровете ни за визи в Русия са едвам три; от петмилионния Санкт Петербург няма полет до Варна, липсват директни линии и до други огромни градове; непознати сътрудници били подготвени да докарат туристи, само че в случай че страната покаже особено отношение, а тя не го прави. „ На този декор се дадоха унизително малко пари за реклама. Направо се чудя по какъв начин към момента някой идва в България. А министърката вее байраците (Ангелкова – б.а.), четири сезона ще правим… То един не можем!... Със сигурност и в нас като мениджъри има проблеми, само че главната неволя е неналичието на държавна политика “, безапелационен е хотелиерът.
Обобщението за несгодите в туризма звучи по този начин: „ Изобщо до ден сегашен всичко се прави само и единствено
с цел да задоволим интереса на някогашните силови групировки
Воглаве с премиера “.
Настоящето е ясно, само че Карагеоргиев е мощно скептичен и за бъдещето. Критиката му не е единствено по отношение на нашите управници: „ Изход няма. Какви ли не разновидности съм пробвал през годините. Тъй като имам затрупан басейн с полуолимпийски размери, топла минерална вода, пробвах рехабилитация, да излизат хората излекувани от тук. Оказа се, че не мога да го върша, тъй като нейно величество госпожа Кунева не е договорила синхронизация със здравната каса на Германия. Е, по какъв начин да има здравен туризъм? Единственото, което може да вършим, и това е нашето бъдеще, е да бъдем старешки дом на Европа. Да осигуряваме първокласни, евтини старешки домове – и Европейски Съюз ще го стори по най-безогледен метод с поддръжката на нашето държавно управление, евродепутатите ни. Въобще - ще се радваме и ръкопляскаме “. Карагеоргиев, въпреки да е деен човек с обсег,
приказва с евроскептицизъм,
какъвто се среща и при пенсионерите, които през целия ден не стават от тв приемника. „ От доста години съм в бранша, следя - споделя той - Трябва да си доста малоумен, с цел да не разбираш процесите. Взеха ни младежите, в този момент ще ни докарат възрастните, за тях да се грижим. Това е бъдещето, още по-модерно иго. “
Разговорът с Гешо Любенов, притежател на компания „ Турал “, не е толкоз метафизичен. Но излиза наяве, че от позиция на туроператорите съвсем всички изброени проблеми са налични. Плюс характерни. „ Ще показва нещата от моята камбанария – споделя Любенов. – В Москва се организират зимна и лятна борса. За да вземам участие,
би трябвало да похарча 10 000 евро, които след това не мога
да ги изкарам от съветските туристи. Ако отида, излиза, че аз заплащам рекламата на България. Можеше страната да направи щанд и да предложения огромните туроператори на съветския пазар – щяхме да си платим билетите и настаняването, само че самият щанд можеше да е безвъзмезден. Сравнявам нашите щандове с тези на Хърватска да вземем за пример – техните са ужасно добре направени “. Любенов също е на мнение, че основен проблем са самолетните транспорти до Москва, т.е. съществуването на един-единствен транспортьор, което подвига цената на билета до 350-400 евро. „ Е, кой е тоя ненормалник, който ще пристигна в България? “, пита се и той. (Почти паралелно с нашия диалог държавното управление разгласи, че по линията Варна – Москва – Варна с изключение на „ България Ер “ полети стартира и „ Бул Ер ”). За в бъдеще Любенов предлага по-голяма точност на стратегическите документи - съгласно него
би трябвало тактиките да се пишат от хора в сектора
" Може би сегашните създатели са прелестни мениджъри, маркетингови експерти, само че единствено хората от бранша познават проблемите в дълбочина “, споделя той.
Кратка анкета из северните курорти демонстрира, че цените на нощувките са почти същите по отношение на предходната година. Хотелиери се оплакват, че просто няма по какъв начин да ги смъкнат, откакто токът и водата са се нараснали стремглаво. А ето и някои „ съпътстващи “ престоя цени – всеобщият чадър с два шезлонга е 30 лева, за 10 дни цената им е 240 лева.; хотелите по първа линия са имат зони, техните посетители употребяват гратис плажните екстри; бирата е 4-6 лева, таксиметров транспорт от Златни пясъци до центъра на Варна - 25 лева Но не цените, а едни опашки вършат впечатление –
вият се пред хотелски питейни заведения, напомняйки навалиците
за бира през късния наш социализъм. Туристите се редят, с цел да употребяват леки храни и питиета като част от „ пакета “. Забелязват се и надписи: „ Моля, не вземайте повече от 2-3 питиета, с цел да не чакате дълго! “. Аз се почувствах потиснат единствено като ги чета. А какво остава да се редиш на такава опашка или пък да участваш в упражнението като личен състав?
В Кранево духът е съвсем революционен. Уличните търговци не чакат подкана, с цел да излеят душата си. „ Всичко е мафия, брат ми, мафията прогони туристите. В управлението на България, във визите, в политиката е казусът. Грам западняк няма и руснаци няма, единствено Беларус и Молдова. Миналата година бе 300 пъти по-добре. Министърката на туризма би трябвало да си върви. “ Думите са на 61-годишния Валентин Петров, продавач на плажни такъми. Край него е Анатолий от Беларус, който изстрелва: „ Визата коства 70 $. Лекарствата са доста скъпи в аптеките, едни от най-скъпите в света.
Аз валидол си закупувам, съвсем 6 лева е тук
Е, по какъв начин може, това сякаш е детски курорт, а цените са за милиардери! С тези пари в Турция два пъти ще летувам ".
В Кранево явно руснаците са ъгъл, въпреки да се смята за тяхна „ столица “. Няма ги и в Балчик. 68-годишният Eнчо Иванов има какво да каже по въпроса. До 2008 година е стопанисвал два хотела (с 200 и с 50 легла), продал ги е, през днешния ден си гледа старините като притежател на баничарница в градчето:
„ Секторът е частен, само че без държавна реклама няма по какъв начин да станат нещата. До мен има цяло блокче с жилища на руснаци, празно е. 34 години имам в хотелиерството, обикалял съм Русия, Украйна.
Нашите посолства за една запетайка връщат –
администрация (издаването на визи и други документи - б.а.). Казвам им – аз съм българин, помогнете ми, само че все едно никой нямаш отсреща, не те признават като съотечественик. Отказах се от хотелите тъкмо тъй като видях накъде вървят нещата с Русия. Оживление имаше преди 3-4 години, когато ТУИ (немски туроператор) докара доста туристи. И Путин тогава поради сваления аероплан удари Турция – потокът натам секна, възползвахме се ние. Но Русия и Турция оправиха връзките, а в югоизточната ни съседка обслужването е съвършено, клиентът няма от какво да се оплаче. А тук кой да обслужва туристите – хора няма, демографията е покруса. Ето, бюрото по труда ми праща момиче, само че тя е необразована, касова записка не може да чукне. Откъде да пристигна личният състав по хотелите? Скоро бях на ресторант с жена ми, обслужва ни сервитьорче от Молдова. То бърка езика, няма нужната подготовка. Дошло да изкара лятото тук. Дават му храна, квартира, заплата, бакшиши… – предостатъчно е. Но
един експерт не може да разчита
на такива фрагменти “. Енчо Иванов също е надъхан много против Европейски Съюз. Счита, че туризмът ни и страната като цяло се преценяват с ползи, които са в прорез с българските. Дали и той мисли, че хотелите ни ще се трансфорат в старешки домове? „ Да, то към този момент беше под някаква форма преди десетина години. Идваха скандинавски и немски пенсионери – евтиничко им бе “ (говори за времето на тройната коалиция).
Иванов също е на мнение, че общините би трябвало да поемат плажовете. Той (и освен той) смята, че няма по какъв начин концесионерите да оферират ниски цени на услугите, защото имат огромни разноски по поддръжка. Всъщност по щекотливата медийна тематика „ Празни ли са шезлонгите, или не “ ситуацията в северните курорти е: начело до морето са цялостни, „ на втора и трета линия “ – празни.
„ Базата ни е запълнена съвсем 100%. Още през февруари–март уикендите и празниците бяха резервирани. Ние разчитаме на различен вид клиенти, не подвластен от визи, туроператори и държавна политика. “ Такава пък е картината най на север през погледа на Радослав Русев, притежател на фамилен хотел „ Тюленово “ (56 легла). Според него
проблемите са там, където има свръхпредлагане,
а пазарът се саморегулира. „ При нас също няма отлив. Нашите обичайни клиенти са тук “, прибавя Полина Калчева от хотел „ Лазур “ в къмпинг „ Шабла “ (40 легла). Големите проблеми явно липсват при дребните играчи, където и брегът не е застроен. Но образът на туристическата ни промишленост не се дефинира от тях. „ Абе, някак няма убеденост, сила в хората, живец. Унилост царува. И страната ни е по този начин, и за туризма важи “, споделя най-после таксиметров водач. Правдиво е обобщил обстановката.
Настроението по северния български бряг е минорно. Медиите осведомят за кавги и отлив на туристи най-вече на юг, само че ситуацията е същото и в курортите край Варна. Карагеоргиев е един от многото браншовици, които одобряват сезона като покруса. Екип на „ Сега “ беседва с много представители на бранша, които обрисуваха приблизително към 20% отлив на летовници. Сочат сложни аргументи: стабилизирането на политическата обстановка в Египет, Тунис, Турция, ориентирането към тях на туристопотока, който в последните 3 години помпаше нас; рецесия в самолетните транспорти (фалит на Germania, свити полети на Ryanair и проблеми в други фирми);
слаба държавна политика,
касаеща рекламата и родните авиоуслуги; остарялата неволя с визите за руснаци, която, комбинирана с високата цена на самолетния билет, прави идването у нас мъчно и скъпо. Отливът е най-вече от Германия, Русия. Всъщност най на север, в региона на Шабла, където към момента туристическата промишленост е надалеч по-семпла, недоволства не се чуват – дребното кревати са запълнени напълно.
В курортите обаче проблемите са доста. Днешните компликации се стоварват върху остарели беди, които предпоставят неналичието на почтена конкуренция и дават визия за какво сегашният отлив притиска бизнесмени до стената. Обяснението на Карагеоргиев, който е стартирал през 1992 година с хотел на Златни пясъци, звучи като изповед. В нея проблемите се натрупат като брънки, с цел да образуват желязна верига:
„ При договорите за приватизация
видният наш министър председател Иван Костов реши да се раздържавяват хотелите посредством отстъпено право на градеж. Който искаше да си купи земята, трябваше да го направи от съответните курортни сдружения. На тези сдружения им бе подарена инфраструктурата. Примерно при приватизационния контракт си поел ангажимент до 3 или 5 години да реализираш инвестиция, да кажем, стаите от 30 да станат 70, само че с цел да го направиш, би трябвало да купиш от тях земята - в случай че не, стават ти съсобственик. Отделно от това до ден сегашен им се заплаща такса инфраструктура. Тези сдружения също са хотелиер, ето по какъв начин съм притиснат да сипвам вода в непознатата мелница. Същото е и с плажните концесии. Защо изобщо са нужни те, за какво общините не се грижат за линиите както в миналото? Аз, който съм налял 10-15 милиона евро, ще пострадвам, тъй като не мога да си пратя туристите начело на плажа?! Ако ги пратя, ще би трябвало да извадят 50-70 лева Заради едни 18 милиона лева, които страната прибира от концесии, губим 200-300, може би 500 млн. лева В годините обратно нерегламентираното строителство също повлия отрицателно. Но има и друго. Доста хора взеха решение да изсветлят парите си посредством туризма, заради което страната предприе тактиката „ Няма да оказваме помощ на бранша, тъй като той все ще извади нещо под дюшека “. Но това
докара до обезличаване на всички вложители,
до общия знаменател „ мутри “. Но аз за какво да съм мутра за това, че съм работил и съм съумял да печеля нещо, да го налея в България? За някои може да не е от голяма важност какъв брой тъкмо са туристите. Но когато си теглил заем, който е 40-50% от цената на инвестицията, става доста значимо дали двама туристи повече ще дойдат, или не. “
Конкретно за сегашния сезон алената лампичка е светнала още в края на зимата с ранните записвания. „ Варненският кмет Иван Портних изрази предпочитание пред Съюза на хотелиерите да помогне - на варненското летище от април до избрана дата на юни да се спонсорират полетите. Можеше да го прави общината за сметка на курортната такса. Но никой от
държавното управление не пожела да си мръдне пръста
Подкрепата на кмета не е задоволителна, страната трябваше да провежда туроператорите “, споделя Карагеоргиев. И дава образец по какъв начин Турция спонсорира точно полетите (по 6000 евро в слабите месеци), което кара туроператорите да работят с нея заради понижения риск. Карагеоргиев показва и още беди – Гърция дава за руснаците дълготрайни визи, да вземем за пример за 3 години, а България дава еднократна двуседмична; центровете ни за визи в Русия са едвам три; от петмилионния Санкт Петербург няма полет до Варна, липсват директни линии и до други огромни градове; непознати сътрудници били подготвени да докарат туристи, само че в случай че страната покаже особено отношение, а тя не го прави. „ На този декор се дадоха унизително малко пари за реклама. Направо се чудя по какъв начин към момента някой идва в България. А министърката вее байраците (Ангелкова – б.а.), четири сезона ще правим… То един не можем!... Със сигурност и в нас като мениджъри има проблеми, само че главната неволя е неналичието на държавна политика “, безапелационен е хотелиерът.
Обобщението за несгодите в туризма звучи по този начин: „ Изобщо до ден сегашен всичко се прави само и единствено
с цел да задоволим интереса на някогашните силови групировки
Воглаве с премиера “.
Настоящето е ясно, само че Карагеоргиев е мощно скептичен и за бъдещето. Критиката му не е единствено по отношение на нашите управници: „ Изход няма. Какви ли не разновидности съм пробвал през годините. Тъй като имам затрупан басейн с полуолимпийски размери, топла минерална вода, пробвах рехабилитация, да излизат хората излекувани от тук. Оказа се, че не мога да го върша, тъй като нейно величество госпожа Кунева не е договорила синхронизация със здравната каса на Германия. Е, по какъв начин да има здравен туризъм? Единственото, което може да вършим, и това е нашето бъдеще, е да бъдем старешки дом на Европа. Да осигуряваме първокласни, евтини старешки домове – и Европейски Съюз ще го стори по най-безогледен метод с поддръжката на нашето държавно управление, евродепутатите ни. Въобще - ще се радваме и ръкопляскаме “. Карагеоргиев, въпреки да е деен човек с обсег,
приказва с евроскептицизъм,
какъвто се среща и при пенсионерите, които през целия ден не стават от тв приемника. „ От доста години съм в бранша, следя - споделя той - Трябва да си доста малоумен, с цел да не разбираш процесите. Взеха ни младежите, в този момент ще ни докарат възрастните, за тях да се грижим. Това е бъдещето, още по-модерно иго. “
Разговорът с Гешо Любенов, притежател на компания „ Турал “, не е толкоз метафизичен. Но излиза наяве, че от позиция на туроператорите съвсем всички изброени проблеми са налични. Плюс характерни. „ Ще показва нещата от моята камбанария – споделя Любенов. – В Москва се организират зимна и лятна борса. За да вземам участие,
би трябвало да похарча 10 000 евро, които след това не мога
да ги изкарам от съветските туристи. Ако отида, излиза, че аз заплащам рекламата на България. Можеше страната да направи щанд и да предложения огромните туроператори на съветския пазар – щяхме да си платим билетите и настаняването, само че самият щанд можеше да е безвъзмезден. Сравнявам нашите щандове с тези на Хърватска да вземем за пример – техните са ужасно добре направени “. Любенов също е на мнение, че основен проблем са самолетните транспорти до Москва, т.е. съществуването на един-единствен транспортьор, което подвига цената на билета до 350-400 евро. „ Е, кой е тоя ненормалник, който ще пристигна в България? “, пита се и той. (Почти паралелно с нашия диалог държавното управление разгласи, че по линията Варна – Москва – Варна с изключение на „ България Ер “ полети стартира и „ Бул Ер ”). За в бъдеще Любенов предлага по-голяма точност на стратегическите документи - съгласно него
би трябвало тактиките да се пишат от хора в сектора
" Може би сегашните създатели са прелестни мениджъри, маркетингови експерти, само че единствено хората от бранша познават проблемите в дълбочина “, споделя той.
Кратка анкета из северните курорти демонстрира, че цените на нощувките са почти същите по отношение на предходната година. Хотелиери се оплакват, че просто няма по какъв начин да ги смъкнат, откакто токът и водата са се нараснали стремглаво. А ето и някои „ съпътстващи “ престоя цени – всеобщият чадър с два шезлонга е 30 лева, за 10 дни цената им е 240 лева.; хотелите по първа линия са имат зони, техните посетители употребяват гратис плажните екстри; бирата е 4-6 лева, таксиметров транспорт от Златни пясъци до центъра на Варна - 25 лева Но не цените, а едни опашки вършат впечатление –
вият се пред хотелски питейни заведения, напомняйки навалиците
за бира през късния наш социализъм. Туристите се редят, с цел да употребяват леки храни и питиета като част от „ пакета “. Забелязват се и надписи: „ Моля, не вземайте повече от 2-3 питиета, с цел да не чакате дълго! “. Аз се почувствах потиснат единствено като ги чета. А какво остава да се редиш на такава опашка или пък да участваш в упражнението като личен състав?
В Кранево духът е съвсем революционен. Уличните търговци не чакат подкана, с цел да излеят душата си. „ Всичко е мафия, брат ми, мафията прогони туристите. В управлението на България, във визите, в политиката е казусът. Грам западняк няма и руснаци няма, единствено Беларус и Молдова. Миналата година бе 300 пъти по-добре. Министърката на туризма би трябвало да си върви. “ Думите са на 61-годишния Валентин Петров, продавач на плажни такъми. Край него е Анатолий от Беларус, който изстрелва: „ Визата коства 70 $. Лекарствата са доста скъпи в аптеките, едни от най-скъпите в света.
Аз валидол си закупувам, съвсем 6 лева е тук
Е, по какъв начин може, това сякаш е детски курорт, а цените са за милиардери! С тези пари в Турция два пъти ще летувам ".
В Кранево явно руснаците са ъгъл, въпреки да се смята за тяхна „ столица “. Няма ги и в Балчик. 68-годишният Eнчо Иванов има какво да каже по въпроса. До 2008 година е стопанисвал два хотела (с 200 и с 50 легла), продал ги е, през днешния ден си гледа старините като притежател на баничарница в градчето:
„ Секторът е частен, само че без държавна реклама няма по какъв начин да станат нещата. До мен има цяло блокче с жилища на руснаци, празно е. 34 години имам в хотелиерството, обикалял съм Русия, Украйна.
Нашите посолства за една запетайка връщат –
администрация (издаването на визи и други документи - б.а.). Казвам им – аз съм българин, помогнете ми, само че все едно никой нямаш отсреща, не те признават като съотечественик. Отказах се от хотелите тъкмо тъй като видях накъде вървят нещата с Русия. Оживление имаше преди 3-4 години, когато ТУИ (немски туроператор) докара доста туристи. И Путин тогава поради сваления аероплан удари Турция – потокът натам секна, възползвахме се ние. Но Русия и Турция оправиха връзките, а в югоизточната ни съседка обслужването е съвършено, клиентът няма от какво да се оплаче. А тук кой да обслужва туристите – хора няма, демографията е покруса. Ето, бюрото по труда ми праща момиче, само че тя е необразована, касова записка не може да чукне. Откъде да пристигна личният състав по хотелите? Скоро бях на ресторант с жена ми, обслужва ни сервитьорче от Молдова. То бърка езика, няма нужната подготовка. Дошло да изкара лятото тук. Дават му храна, квартира, заплата, бакшиши… – предостатъчно е. Но
един експерт не може да разчита
на такива фрагменти “. Енчо Иванов също е надъхан много против Европейски Съюз. Счита, че туризмът ни и страната като цяло се преценяват с ползи, които са в прорез с българските. Дали и той мисли, че хотелите ни ще се трансфорат в старешки домове? „ Да, то към този момент беше под някаква форма преди десетина години. Идваха скандинавски и немски пенсионери – евтиничко им бе “ (говори за времето на тройната коалиция).
Иванов също е на мнение, че общините би трябвало да поемат плажовете. Той (и освен той) смята, че няма по какъв начин концесионерите да оферират ниски цени на услугите, защото имат огромни разноски по поддръжка. Всъщност по щекотливата медийна тематика „ Празни ли са шезлонгите, или не “ ситуацията в северните курорти е: начело до морето са цялостни, „ на втора и трета линия “ – празни.
„ Базата ни е запълнена съвсем 100%. Още през февруари–март уикендите и празниците бяха резервирани. Ние разчитаме на различен вид клиенти, не подвластен от визи, туроператори и държавна политика. “ Такава пък е картината най на север през погледа на Радослав Русев, притежател на фамилен хотел „ Тюленово “ (56 легла). Според него
проблемите са там, където има свръхпредлагане,
а пазарът се саморегулира. „ При нас също няма отлив. Нашите обичайни клиенти са тук “, прибавя Полина Калчева от хотел „ Лазур “ в къмпинг „ Шабла “ (40 легла). Големите проблеми явно липсват при дребните играчи, където и брегът не е застроен. Но образът на туристическата ни промишленост не се дефинира от тях. „ Абе, някак няма убеденост, сила в хората, живец. Унилост царува. И страната ни е по този начин, и за туризма важи “, споделя най-после таксиметров водач. Правдиво е обобщил обстановката.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ