Психологът Росен Йорданов: Работил съм в най-бандитските години на прехода, но този случай е без прецедент
Четиримата младежи, упрекнати за побоя над шефа на полицията в Русе, остават за непрекъснато в ареста, реши Окръжният съд. Случаят, избран от психолога Росен Йорданов като „ невиждан “, повдига въпроси за експанзията в обществото и неналичието на почит към институциите. Според специалиста, който беше посетител в предаването " Събуди се ", посягането на полицейски чиновник е табу, което не може да бъде целесъобразно с провокация.
„ Това е невиждан случай “, съобщи изрично Йорданов. „ Аз съм работил в най-бандитските години на прехода. Помня съществени и познавам съществени мъже бандити. Не си припомням някой в миналото да му е минавало през мозъка да нападне шеф на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи “.
Според него, казусът се корени в неналичието на ценностна архитектура и почит към престижа. „ Тези хлапета просто не схващат, че посегателство върху полицейски чиновник е табу “, сподели той. Йорданов отхвърли версията на един от арестуваните, Кирил Гочев, който твърди, че са били предизвикани от съседа на служителя на реда, който им препречил пътя и блъснал пестник на водача.
„ Щом кажеш „ Аз съм служител на реда “, всичко би трябвало да спре “, добави психологът за Нова тв.
Водещата повдигна и въпроса за ролята на самото Министерство на вътрешните работи в построяването на своя облик, като даде образци с полицейско принуждение по време на митинги и чиновници, забъркани в схеми с мигранти. Росен Йорданов се съгласи, че министерството има виновност за срутва в своя престиж.
„ Министерство на вътрешните работи не се грижи за личния си престиж. Министерство на вътрешните работи от години стартира кадрово чиновници, които не дават самочувствие на системата. Изпъкват и израстват послушни хора, а не хора, които имат самочувствие, потвърден професионализъм. И всичко това сътвори онази липса на самоуважение, която е нужна на системата “, проучва той.
Според него, казусът с неналичието на почитание е систематичен и визира и други институции като прокуратурата и съда, като корените му са в фамилията и учебното заведение. Той приключи с апел към цялото общество: „ Призивът е към родителите, към обществото и към хората да схванат, че преди да гледат в паничката на другия, да погледнат себе си. Не може непрестанно да търсим извинителни пояснения за всяка една обстановка, в която попадаме, и страната да е перманентният провинен. Защото страната – това сме ние “.
