След трагедията: Говорят оцелелите от катастрофата на „Струма”
Четирима от оживелите македонски жители след злополуката на автомагистрала „ Струма” проговориха пред медии. Те са от село Долно Количене в Северна Македония. Пострадалите са с изгаряния и контузии, които към момента лекуват, само че са в домовете си. Две седмици след злополуката с тях продължава да работи и психолог, с цел да преодолеят психическата контузия от случая.
В злополуката Ебип Паязитовски губи 17-годишния си наследник и брачната половинка си. Две седмици по-късно не може да спре да мисли за съдбовния случай.
„ Когато се удари, всичко изгасна. Имаше черен пушек. Поех мирис и не издишвах. Не знам какъв брой време седях така”, споделя Ебип Паязитовски в ефира на Нова тв. Поел си въздух, чак когато скочил на открито.
Близо до него са Минир и фамилията му. Той крещял на водача да отвори вратите.
„ Имаше доста пушек и се задушавах, паднах. От този миг нищо не помня”, споделя Минир Яшаровски.
През това време някои от будните пасажери пробват да счупят стъклото.
„ Когато видях пушек, счупих прозореца с дясната ръка и скочих. Ударих два пъти и се счупи прозорецът”, споделя Гюла Яшаровска. Повечето хора обаче са били заспали.
„ И аз спях. Опитах се да счупя прозореца, само че не съумях. И от там не помня какво е станало”, споделя Зулейха Яшаровска.
Оцеляват седем души. Всички те са от последните седалки на рейса.
„ Всичко беше задимено и всички се задушиха. Нямаше време нито за кряскане за помощ, нито за нищо”, споделя Гюла Яшаровска.
В болница остават за лекуване двама от потърпевшите.
А в символ на признателност към страната ни министърът на опазването на здравето в Северна Македония предложения в Скопие шефът на „ Пирогов” проф. Иван Поромански, където двамата се срещнаха.
„ За страдание, в един подобен тежък за република Македония миг ние успяхме да се включим и да помогнем на останалите живи”, сподели проф. Иван Поромански.
„ Всичките пациенти са добре, в този момент се слага акцент върху психическата подкрепа”, съобщи Венко Филипче, министър на опазването на здравето на Северна Македония.
Защото избавените би трябвало да продължат живота си с болката от загубата и загатна от случая.
„ Кой може това да го не помни? Може ли някой?”, пита Минир Яшаровски.
„ Вярвам, че по този начин ни е било писано. Такава ни е била съдбата”, декларира Ебип Паязитовски.
Разследването на аргументите за злополуката продължава.
В злополуката Ебип Паязитовски губи 17-годишния си наследник и брачната половинка си. Две седмици по-късно не може да спре да мисли за съдбовния случай.
„ Когато се удари, всичко изгасна. Имаше черен пушек. Поех мирис и не издишвах. Не знам какъв брой време седях така”, споделя Ебип Паязитовски в ефира на Нова тв. Поел си въздух, чак когато скочил на открито.
Близо до него са Минир и фамилията му. Той крещял на водача да отвори вратите.
„ Имаше доста пушек и се задушавах, паднах. От този миг нищо не помня”, споделя Минир Яшаровски.
През това време някои от будните пасажери пробват да счупят стъклото.
„ Когато видях пушек, счупих прозореца с дясната ръка и скочих. Ударих два пъти и се счупи прозорецът”, споделя Гюла Яшаровска. Повечето хора обаче са били заспали.
„ И аз спях. Опитах се да счупя прозореца, само че не съумях. И от там не помня какво е станало”, споделя Зулейха Яшаровска.
Оцеляват седем души. Всички те са от последните седалки на рейса.
„ Всичко беше задимено и всички се задушиха. Нямаше време нито за кряскане за помощ, нито за нищо”, споделя Гюла Яшаровска.
В болница остават за лекуване двама от потърпевшите.
А в символ на признателност към страната ни министърът на опазването на здравето в Северна Македония предложения в Скопие шефът на „ Пирогов” проф. Иван Поромански, където двамата се срещнаха.
„ За страдание, в един подобен тежък за република Македония миг ние успяхме да се включим и да помогнем на останалите живи”, сподели проф. Иван Поромански.
„ Всичките пациенти са добре, в този момент се слага акцент върху психическата подкрепа”, съобщи Венко Филипче, министър на опазването на здравето на Северна Македония.
Защото избавените би трябвало да продължат живота си с болката от загубата и загатна от случая.
„ Кой може това да го не помни? Може ли някой?”, пита Минир Яшаровски.
„ Вярвам, че по този начин ни е било писано. Такава ни е била съдбата”, декларира Ебип Паязитовски.
Разследването на аргументите за злополуката продължава.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ




