Експерти разкриват: Как пейджърите се превръщат в бомби
Четирима специалисти дават отговор на въпроса - по какъв начин се взривява пейджър или уоки-токи?
(Във видеото: След гърмежите в Ливан: Унгарско издание намеси България в тази ситуация с пейджърите бомби)
Пейджърите, които се взривиха през вчерашния ден в Ливан, дават отговор на модела AR-924 с марката Gold Apollo - тайванска компания, написа Sky News.
Основателят на компанията Hsu Ching-Kuang твърди, че устройствата в действителност са създадени по лиценз в Будапеща от компания BAC Consulting, която употребява името Gold Apollo.
Главният изпълнителен шеф на BAC Consulting, Кристиана Барсони-Арсидиаконо, съобщи пред NBC News:
„ Аз не създавам пейджърите. Аз съм единствено медиатор. Мисля, че сте сбъркали. “
Така че, въпреки да не е ясно на какъв стадий пейджърите са могли да бъдат превърнати в бомби, специалистите могат да кажат по какъв начин е могло да стане това.
Първо, дано да разгледаме взривното вещество - належащо е единствено доста малко количество, грам или два са задоволителни, с цел да „ взривят нечия ръка или лице “, споделя доктор Еял Пинко, някогашен чиновник на израелските военноморски сили и разузнаването.
Все още не е ясно какъв тъкмо тип взривно вещество е било употребявано. Има непотвърдени данни, че е употребен пентаеритритол тетранитрат или PETN.
Експерти обявиха пред Sky News, че е допустимо да е бил употребен и тротил или различен еквивалент.
„ Въпросът е, че можете дейно да ги смесите с различен съставен елемент, с цел да извършите еластичен експлозив “, споделя Андреа Села, професор по химия в Университетския лицей в Лондон.
Експлозивите може да са били в батерията, в детониращо устройство или скрити на друго място в пейджъра, споделя доктор Пинко. Как и по кое време тъкмо са били скрити експлозивите в пейджъра, са въпроси, на които следва да се отговори.
Но откакто взривните субстанции са в пейджъра, по какъв начин той може да бъде взривен от разстояние?
Другото нещо, което евентуално е било добавено към пейджъра, е детонатор, споделя Карл Робсън, който е бил оператор по неутрализиране на бомби в английската войска, а в този момент е началник на планове за неутрализиране на бомби в Igne UXO.
Детонаторът е „ дребна цилиндрична цев “, която даже без добавени експлозиви елементарно би предизвикала пострадване, откакто бъде задействана, споделя Робсън.
За да задействате детонатора, ви е нужен източник на сила. В този случай това е батерията на пейджъра.
Но по какъв начин батерията задейства детонатора?
Необходим е детонатор - Робсън го съпоставя с ключ за осветяване, а в този случай щракването на ключа е изпращането на несъмнено известие до пейджъра.
Това известие, което може да е характерен низ от букви или знаци, се разпознава и „ стартира да основава взривната верига “, изяснява Пинко и добавя:
„ Което значи, че тя поема ток от батерията, загрявайки взривното вещество до нужното равнище на сила. И тогава се случва детонацията ".
„ Необходима е единствено част от секундата [нагряване], с цел да се получи този тип детонация “, прибавя той.
Шон Мурхаус, някогашен офицер от английската войска и специалист по неутрализиране на взривни субстанции, го споделя по различен метод:
„ Обикновено пейджърът издава звуков сигнал, когато [получите съобщение]. Това, което те са създали, е да кажат: „ Добре, вместо да пищи, изпратете заряда, който нормално отива към пейджъра, към детонатора “.
Но той споделя, че към момента има въпросителна по отношение на метода, по който пейджърът е бил програмиран да реагира на известието.
Робсън споделя, че функционалностите на двупосочните радиостанции, които се взривиха в Ливан в сряда, биха могли да бъдат манипулирани по сходен метод, с цел да се взривят отдалечено.
„ Общото и за пейджъра, и за уоки-токитата е, че са били пренасяни по предопределение и с избрана функционалност и на някакъв стадий са били инициирани ", споделя Робсън и добавя:
„ Това ми подсказва, че взривното наличие и нужната скица са били свързани към устройството с избрана функционалност като спусък. “
Подобно на известието до пейджърите, директното повикване към радиостанциите може да е било спусъкът - или „ превключвателят на светлината “, добавя той.
Но таймерите или алармите също не могат да бъдат изключени като евентуални спусъци, споделя той. Какъвто и да е бил спусъкът, той би работил по един и същи метод при извличането на сила от батерията и инициирането на експлозивите.
(Във видеото: След гърмежите в Ливан: Унгарско издание намеси България в тази ситуация с пейджърите бомби)
Пейджърите, които се взривиха през вчерашния ден в Ливан, дават отговор на модела AR-924 с марката Gold Apollo - тайванска компания, написа Sky News.
Основателят на компанията Hsu Ching-Kuang твърди, че устройствата в действителност са създадени по лиценз в Будапеща от компания BAC Consulting, която употребява името Gold Apollo.
Главният изпълнителен шеф на BAC Consulting, Кристиана Барсони-Арсидиаконо, съобщи пред NBC News:
„ Аз не създавам пейджърите. Аз съм единствено медиатор. Мисля, че сте сбъркали. “
Така че, въпреки да не е ясно на какъв стадий пейджърите са могли да бъдат превърнати в бомби, специалистите могат да кажат по какъв начин е могло да стане това.
Първо, дано да разгледаме взривното вещество - належащо е единствено доста малко количество, грам или два са задоволителни, с цел да „ взривят нечия ръка или лице “, споделя доктор Еял Пинко, някогашен чиновник на израелските военноморски сили и разузнаването.
Все още не е ясно какъв тъкмо тип взривно вещество е било употребявано. Има непотвърдени данни, че е употребен пентаеритритол тетранитрат или PETN.
Експерти обявиха пред Sky News, че е допустимо да е бил употребен и тротил или различен еквивалент.
„ Въпросът е, че можете дейно да ги смесите с различен съставен елемент, с цел да извършите еластичен експлозив “, споделя Андреа Села, професор по химия в Университетския лицей в Лондон.
Експлозивите може да са били в батерията, в детониращо устройство или скрити на друго място в пейджъра, споделя доктор Пинко. Как и по кое време тъкмо са били скрити експлозивите в пейджъра, са въпроси, на които следва да се отговори.
Но откакто взривните субстанции са в пейджъра, по какъв начин той може да бъде взривен от разстояние?
Другото нещо, което евентуално е било добавено към пейджъра, е детонатор, споделя Карл Робсън, който е бил оператор по неутрализиране на бомби в английската войска, а в този момент е началник на планове за неутрализиране на бомби в Igne UXO.
Детонаторът е „ дребна цилиндрична цев “, която даже без добавени експлозиви елементарно би предизвикала пострадване, откакто бъде задействана, споделя Робсън.
За да задействате детонатора, ви е нужен източник на сила. В този случай това е батерията на пейджъра.
Но по какъв начин батерията задейства детонатора?
Необходим е детонатор - Робсън го съпоставя с ключ за осветяване, а в този случай щракването на ключа е изпращането на несъмнено известие до пейджъра.
Това известие, което може да е характерен низ от букви или знаци, се разпознава и „ стартира да основава взривната верига “, изяснява Пинко и добавя:
„ Което значи, че тя поема ток от батерията, загрявайки взривното вещество до нужното равнище на сила. И тогава се случва детонацията ".
„ Необходима е единствено част от секундата [нагряване], с цел да се получи този тип детонация “, прибавя той.
Шон Мурхаус, някогашен офицер от английската войска и специалист по неутрализиране на взривни субстанции, го споделя по различен метод:
„ Обикновено пейджърът издава звуков сигнал, когато [получите съобщение]. Това, което те са създали, е да кажат: „ Добре, вместо да пищи, изпратете заряда, който нормално отива към пейджъра, към детонатора “.
Но той споделя, че към момента има въпросителна по отношение на метода, по който пейджърът е бил програмиран да реагира на известието.
Робсън споделя, че функционалностите на двупосочните радиостанции, които се взривиха в Ливан в сряда, биха могли да бъдат манипулирани по сходен метод, с цел да се взривят отдалечено.
„ Общото и за пейджъра, и за уоки-токитата е, че са били пренасяни по предопределение и с избрана функционалност и на някакъв стадий са били инициирани ", споделя Робсън и добавя:
„ Това ми подсказва, че взривното наличие и нужната скица са били свързани към устройството с избрана функционалност като спусък. “
Подобно на известието до пейджърите, директното повикване към радиостанциите може да е било спусъкът - или „ превключвателят на светлината “, добавя той.
Но таймерите или алармите също не могат да бъдат изключени като евентуални спусъци, споделя той. Какъвто и да е бил спусъкът, той би работил по един и същи метод при извличането на сила от батерията и инициирането на експлозивите.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ