Тихомир Безлов: Партиите нямат вътрешни механизми за контрол на своите лидери
Четири са степените на опасност към национална сигурност съгласно европейските стандарти. Това са: Зелено, Жълто, Оранжево и Червено. Код Жълто е в действие сега в България. Това е второ от общо четирите равнища в системата за сигурност съгласно Закона за противопоставяне на тероризма. Рисковете е заканите пред националната ни сигурност в подтекста на настоящите интернационалните и международни спорове ще разясняваме в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус " с Тихомир Безлов, старши специалист в Програма " Сигурност “ в Центъра за проучване на демокрацията
До преди войната в Израел, България се намираше в Код Зелено. Оттогава обаче, се намираме в Код Жълто, който значи предизвестие. За какво би трябвало да бъдем нащрек?
Това е по-скоро в обстановката на реакции по отношение на близки съседи, в самата страна сякаш нямаме индикации, че обстановката се трансформирала. Случилото се с офанзивата на Израел, с доста крайните, бих споделил брутални дейности на " Хамас “, по този начин някак си припомнят " Ислямска страна “ от интервала 2014, 2015, 2016 година. Така че бихме могли да чакаме, че е допустимо да има разширение на спора, към този момент обаче такива индикации няма. И вероятно в случай че имаме подобен спор, е допустимо още веднъж през България, поради мястото й, да има прекосяване на ислямски бойци. Би могло да има също по този начин засилена миграция от страна на Палестина и също с част от хората, които бягат от Палестина да са рискови за сигурността на страната. За момента по-скоро е изпитание да се ориентираме в обстановката, като покачваме вниманието си към остарялата тематика " Тероризъм “.
Старата тематика " Тероризъм “. Очевидно в действителност и властимащите, и президентът са разтревожени от всичко това, което се случва, тъй като знаете организираха се срещи във веъзка с рисковете и заканите пред националната сигурност вследствие на всички тези спорове, които се случват. Г-н Безлов, какво съгласно вас може да предприеме България в този случай?
Много неща не можем да направи. Това, което ние почти имаме е добра реакция в това отношение, нали, да се опитаме да осигурим бързо завръщане на български жители, които са в Израел.
Да, реализираха се няколко полета с наши сънародници.
Да, по този начин релативно бърза реакция имахме. Някой се похвали, че надали не сме били първата страна, която е изпратила аероплан, не знам дали е по този начин, само че несъмнено има изпитание да се оказа помощ на нашата сънародници да се завърнат в страната. Оттук нататък нали ви споделих кое ми наподобява като рисково – една вероятно спомагателна миграционна вълна, която ние имаме сега, които се опитат да влязат в страната, минават през стената. Вероятно е допустимо да има и спомагателен поток палестински мигранти, бежанци. И преди събитията от събота имаше някакъв релативно дребен брой палестинци, които прекосяваха нелегално през страната.
В подобен случай кои ще бъдат уязвимите места съгласно вас и къде би трябвало да бъде засилен контролът, с изключение на по границите?
Трябва да се види обстановката с така наречен " палестинска диаспора “. Очевидно представителите на " Хамас “ имат доста брутално държание или недопустимо от позиция на една европейска страна. Между другото " Хамас “ са оповестени за терористична организация в Европейския съюз, тъй че едно от нещата, които би трябвало да вършат нашите контраразузнавателни структури, е да се опитат да държат на радара тази общественост и да се опитат да предотвратят радикални детайли в нея от някакви дейности, някакви произшествия, които могат да провокират.
През годините обратно България изпита тежестта на няколко бежански рецесии, приемайки не дребен за страната размер разбъркан миграционен поток, включващ в огромната си част хора търсещи протекция, само че и имаше и такива нередовни мигранти. Тихомир Безлов е наш посетител през днешния ден. Той работи по въпроси, свързани с престъпността в България, като старши анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, създателят е на редица отчети и социологически проучвания. Г-н Безлов, ставаме ли все по-добри в разкриването и в работата си по отношение на закононарушенията и корупционните практики у нас? Какво наблюдавате вие?
Не мисля че ставаме по-добри, по-скоро в някои връзки се губи потенциал, в някои връзки има някакви старания, които са по-добри от преди. Като цяло за жалост нямаме някакво позитивно развиване във връзка с сериозната корупция, която е обвързвана с администрация, с политика, с европейски фондове, вътрешни публични поръчки. За страдание в това връзки има доста малко следствия, доста лимитирани старания се поставят в отношение. Особено като вземем в поради последните две години политическа рецесия, бих споделил, че нещата се върнаха доста обратно, останаха в една такава обстановка на безтегловност.
На какво се дължи тази липса съгласно вас: На политическия модел у нас, на неналичието на хора, които да вършат тези проучвания, на какво?
Не е въпросът да изследвате нещо, въпросът е да имате някакви ограничения, които да лимитират рисковото държание, злоупотребите. Според мен на първо място № 1 проблем е политическата обстановка и по-скоро партийният модел в страната. Партиите по този начин и не сътвориха вътрешни механизми за надзор на своите водачи, без значение дали става дума за политици на национално или на локално равнище. Един от проблемите е, че партиите по-скоро пазят проблематичните си членове, нямат вътрешни системи за откриване на злоупотреби, и респективно в партиите попадат хора, които нямат потенциала и влизат в политиката с концепцията да се облагодетелстват. Това е огромният проблем: Отсъствието на постоянни политически партии, които да притеглят политици, които са склонни да работят за развиването на секторите, от които схващат.
И не на последно място е доста значимо да приказваме за тази бистрота и може би дейна политика за повишението на информираността на гражданското общество, на хората. Има ли съгласно вас старания в тази сфера? Какви са вашите наблюдения: Превенцията задоволителна ли е, има ли задоволително институции, които да се занимават с тази бистрота и с сходна политика?
Имаме проблем с потенциала. Ако погледнете броя на следствията, които имате в България в съответствие годишно или на месечна основа, зависи по какъв начин ги гледате, ще видите, че става дума за едни доста скромни старания. Разбира се, има някакви практики, които се пробват да лимитират корупционния напън от страна на администрацията към клиентите жители, само че това е по какъв начин да кажем не доста устойчиво и постоянно изпитание. Обикновено са свързани с някакви кавги.
До преди войната в Израел, България се намираше в Код Зелено. Оттогава обаче, се намираме в Код Жълто, който значи предизвестие. За какво би трябвало да бъдем нащрек?
Това е по-скоро в обстановката на реакции по отношение на близки съседи, в самата страна сякаш нямаме индикации, че обстановката се трансформирала. Случилото се с офанзивата на Израел, с доста крайните, бих споделил брутални дейности на " Хамас “, по този начин някак си припомнят " Ислямска страна “ от интервала 2014, 2015, 2016 година. Така че бихме могли да чакаме, че е допустимо да има разширение на спора, към този момент обаче такива индикации няма. И вероятно в случай че имаме подобен спор, е допустимо още веднъж през България, поради мястото й, да има прекосяване на ислямски бойци. Би могло да има също по този начин засилена миграция от страна на Палестина и също с част от хората, които бягат от Палестина да са рискови за сигурността на страната. За момента по-скоро е изпитание да се ориентираме в обстановката, като покачваме вниманието си към остарялата тематика " Тероризъм “.
Старата тематика " Тероризъм “. Очевидно в действителност и властимащите, и президентът са разтревожени от всичко това, което се случва, тъй като знаете организираха се срещи във веъзка с рисковете и заканите пред националната сигурност вследствие на всички тези спорове, които се случват. Г-н Безлов, какво съгласно вас може да предприеме България в този случай?
Много неща не можем да направи. Това, което ние почти имаме е добра реакция в това отношение, нали, да се опитаме да осигурим бързо завръщане на български жители, които са в Израел.
Да, реализираха се няколко полета с наши сънародници.
Да, по този начин релативно бърза реакция имахме. Някой се похвали, че надали не сме били първата страна, която е изпратила аероплан, не знам дали е по този начин, само че несъмнено има изпитание да се оказа помощ на нашата сънародници да се завърнат в страната. Оттук нататък нали ви споделих кое ми наподобява като рисково – една вероятно спомагателна миграционна вълна, която ние имаме сега, които се опитат да влязат в страната, минават през стената. Вероятно е допустимо да има и спомагателен поток палестински мигранти, бежанци. И преди събитията от събота имаше някакъв релативно дребен брой палестинци, които прекосяваха нелегално през страната.
В подобен случай кои ще бъдат уязвимите места съгласно вас и къде би трябвало да бъде засилен контролът, с изключение на по границите?
Трябва да се види обстановката с така наречен " палестинска диаспора “. Очевидно представителите на " Хамас “ имат доста брутално държание или недопустимо от позиция на една европейска страна. Между другото " Хамас “ са оповестени за терористична организация в Европейския съюз, тъй че едно от нещата, които би трябвало да вършат нашите контраразузнавателни структури, е да се опитат да държат на радара тази общественост и да се опитат да предотвратят радикални детайли в нея от някакви дейности, някакви произшествия, които могат да провокират.
През годините обратно България изпита тежестта на няколко бежански рецесии, приемайки не дребен за страната размер разбъркан миграционен поток, включващ в огромната си част хора търсещи протекция, само че и имаше и такива нередовни мигранти. Тихомир Безлов е наш посетител през днешния ден. Той работи по въпроси, свързани с престъпността в България, като старши анализатор в Центъра за проучване на демокрацията, създателят е на редица отчети и социологически проучвания. Г-н Безлов, ставаме ли все по-добри в разкриването и в работата си по отношение на закононарушенията и корупционните практики у нас? Какво наблюдавате вие?
Не мисля че ставаме по-добри, по-скоро в някои връзки се губи потенциал, в някои връзки има някакви старания, които са по-добри от преди. Като цяло за жалост нямаме някакво позитивно развиване във връзка с сериозната корупция, която е обвързвана с администрация, с политика, с европейски фондове, вътрешни публични поръчки. За страдание в това връзки има доста малко следствия, доста лимитирани старания се поставят в отношение. Особено като вземем в поради последните две години политическа рецесия, бих споделил, че нещата се върнаха доста обратно, останаха в една такава обстановка на безтегловност.
На какво се дължи тази липса съгласно вас: На политическия модел у нас, на неналичието на хора, които да вършат тези проучвания, на какво?
Не е въпросът да изследвате нещо, въпросът е да имате някакви ограничения, които да лимитират рисковото държание, злоупотребите. Според мен на първо място № 1 проблем е политическата обстановка и по-скоро партийният модел в страната. Партиите по този начин и не сътвориха вътрешни механизми за надзор на своите водачи, без значение дали става дума за политици на национално или на локално равнище. Един от проблемите е, че партиите по-скоро пазят проблематичните си членове, нямат вътрешни системи за откриване на злоупотреби, и респективно в партиите попадат хора, които нямат потенциала и влизат в политиката с концепцията да се облагодетелстват. Това е огромният проблем: Отсъствието на постоянни политически партии, които да притеглят политици, които са склонни да работят за развиването на секторите, от които схващат.
И не на последно място е доста значимо да приказваме за тази бистрота и може би дейна политика за повишението на информираността на гражданското общество, на хората. Има ли съгласно вас старания в тази сфера? Какви са вашите наблюдения: Превенцията задоволителна ли е, има ли задоволително институции, които да се занимават с тази бистрота и с сходна политика?
Имаме проблем с потенциала. Ако погледнете броя на следствията, които имате в България в съответствие годишно или на месечна основа, зависи по какъв начин ги гледате, ще видите, че става дума за едни доста скромни старания. Разбира се, има някакви практики, които се пробват да лимитират корупционния напън от страна на администрацията към клиентите жители, само че това е по какъв начин да кажем не доста устойчиво и постоянно изпитание. Обикновено са свързани с някакви кавги.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ