Училищни програми за четене с разбиране ще бъдат създадени по НП „Умения на фокус“
„ Четете каквото Ви харесва “.
Това би трябвало да е първото обръщение на учителите към новото потомство възпитаници, в случай че желаеме да го спечелим за книгите. Защото мотивация за четене се реализира, когато обособената персона е в центъра на този развой и се зачитат нейният усет и страсти.
Това бе главен акцент в полемиките по време на конференцията „ Четене с обич и схващане “, проведена от МОН в границите на Националната стратегия „ Умения на фокус “.
Във форума екип от учени от университети, Българска академия на науките и неправителствени организации показаха концептуален план за образователни стратегии за четене с схващане (за разширена подготовка), центрирани към препоръчани от възпитаници текстове и културни артикули. Това ще даде опция учещите да бъдат подтиквани да четат, без да има детайл на задължителност. Предпочитанията и усетите на учениците обаче са единствено насочна точка на съществени просветителни направления, по които посредством устойчиви „ мигриращи “ сюжети и претекстове, хрумвания и полезности учителите ще водят читателите към по-дълбоките пластове на културата.
Проф. Александър Кьосев от СУ „ Св. Климент Охридски “ уточни, че младите четат от ден на ден цифрово, и очерта равнищата на разбирането по възрасти. Доц. Александра Главанакова (СУ) показа модерни цифрови принадлежности, които могат да се употребяват в преодоляването на умения за четене с схващане освен на художествена литература, а по всички образователни предмети. Сред лекторите на форума бяха гл. ас. Силвия Петрова (ЮЗУ), гл. ас. Михаела Москова (БАН), Любомир Джалев (НБУ), докторант Валентина Стоева (СУ, фондация „ Четене “), Асенка Христова (ИИО) и гл. ас. Георги Няголов (НБУ).
В рамките на форума бяха показани проучвания за културно-консумативните практики на юношите сред 13 и 18 години в обществените мрежи, както и идея за примерни проби за премерване резултатите от използването на пробните стратегии и сюжети за надпревари и игри, мотивиращи интереса и позитивната настройка към четенето в другите просветителни стадии.
По националната стратегия следва 150 учители от цялата страна, проведени в учебни екипи, да разработят стратегии за четене с схващане. Препоръката е те да включват комбинирано четене – на хартия и цифрово. При по-малките – повече на книжен притежател (тъй като при тях разбирането при екранното остава на по-ниско ниво), а при огромните – с включване на образни детайли, тъй като те схващат повече посредством прекарване, въздействат се от престижи в обществените мрежи – кой какво предлага, въздействат се и от логаритмите, които им „ демонстрират “ избрана литература. Разчита се груповото четене – представянето на обичаните книги, шерването на прочувствените прекарвания, мненията от възпитаници и преподавател, да породи общности от четящи на драго сърце и схващане.
В конференцията, която се организира в Националния замък на децата, участваха учители и специалисти от МОН и от районните ръководства на образованието по български език и литература и по начално обучение.
Това би трябвало да е първото обръщение на учителите към новото потомство възпитаници, в случай че желаеме да го спечелим за книгите. Защото мотивация за четене се реализира, когато обособената персона е в центъра на този развой и се зачитат нейният усет и страсти.
Това бе главен акцент в полемиките по време на конференцията „ Четене с обич и схващане “, проведена от МОН в границите на Националната стратегия „ Умения на фокус “.
Във форума екип от учени от университети, Българска академия на науките и неправителствени организации показаха концептуален план за образователни стратегии за четене с схващане (за разширена подготовка), центрирани към препоръчани от възпитаници текстове и културни артикули. Това ще даде опция учещите да бъдат подтиквани да четат, без да има детайл на задължителност. Предпочитанията и усетите на учениците обаче са единствено насочна точка на съществени просветителни направления, по които посредством устойчиви „ мигриращи “ сюжети и претекстове, хрумвания и полезности учителите ще водят читателите към по-дълбоките пластове на културата.
Проф. Александър Кьосев от СУ „ Св. Климент Охридски “ уточни, че младите четат от ден на ден цифрово, и очерта равнищата на разбирането по възрасти. Доц. Александра Главанакова (СУ) показа модерни цифрови принадлежности, които могат да се употребяват в преодоляването на умения за четене с схващане освен на художествена литература, а по всички образователни предмети. Сред лекторите на форума бяха гл. ас. Силвия Петрова (ЮЗУ), гл. ас. Михаела Москова (БАН), Любомир Джалев (НБУ), докторант Валентина Стоева (СУ, фондация „ Четене “), Асенка Христова (ИИО) и гл. ас. Георги Няголов (НБУ).
В рамките на форума бяха показани проучвания за културно-консумативните практики на юношите сред 13 и 18 години в обществените мрежи, както и идея за примерни проби за премерване резултатите от използването на пробните стратегии и сюжети за надпревари и игри, мотивиращи интереса и позитивната настройка към четенето в другите просветителни стадии.
По националната стратегия следва 150 учители от цялата страна, проведени в учебни екипи, да разработят стратегии за четене с схващане. Препоръката е те да включват комбинирано четене – на хартия и цифрово. При по-малките – повече на книжен притежател (тъй като при тях разбирането при екранното остава на по-ниско ниво), а при огромните – с включване на образни детайли, тъй като те схващат повече посредством прекарване, въздействат се от престижи в обществените мрежи – кой какво предлага, въздействат се и от логаритмите, които им „ демонстрират “ избрана литература. Разчита се груповото четене – представянето на обичаните книги, шерването на прочувствените прекарвания, мненията от възпитаници и преподавател, да породи общности от четящи на драго сърце и схващане.
В конференцията, която се организира в Националния замък на децата, участваха учители и специалисти от МОН и от районните ръководства на образованието по български език и литература и по начално обучение.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ