Богомил Бонев: Четете, бе маскари!
Четете, бе маскари! Мишо Заимов е написал, че текстът се отнася за кретените. Така написа в пост, отдаден на обява по случай 3 март на изкуствоведа Михаил Заимов някогашният вътрешен министър Богомил Бонев.
SafeNews разгласява и двата поста без редакторска интервенция:
Мишо Заимов е написал, че текстът се отнася за кретените. Които се възпалиха към датата 3 март. И които получават опорките си от Уикипедия.
Четете, бе маскари!
А ето и постът на Заимов, който би трябвало да бъде прочетен от всеки, освен от „ маскарите “:
За 3 Март. Личен прочит. Уважение към паметта.
За нас, заболи нос в привидната ни значителност, годината 1876 е обвързвана главно с Априлското въстание, карайки ни да забравяме, че като неделима част от голямата османска страна в нейната и наша тогавашна столица – Истанбул – същата година се случват съществени промени. В резултат на посланическата конференция се приема равноправна конституция и на престола един след различен се изреждат тъкмо три султана. Произнесената в Русе смъртна присъда на Апостола на врачанския революционен окръг Стоян Заимов е сменена с постоянно изгнание в далечна Палестина, с помощта на амнистията по отношение на появяването на един от новите падишаси. Помилването му го изпраща в Акра или Сен-Жан д’Акр – някогашна темплиерска цитадела, контролираща метода към Бейрут по време на кръстоносните походи. А не толкоз от дълго време сложила мъчителен завършек на египетския поход на Наполеон.
В мрачните подземия към този момент девет години гният телата на въстаниците от четата на Хаджи Димитър, измежду които е братът на Никола Обретенов – Ангел.
До толкоз изменен и стар, че окованият с общи вериги с Заимов Ботев въстаник не го познава, а отсетне залят в сълзи слуша жалостния роман за неволите му надалеч от родната им майка – Баба Тонка Обретенова.
„ Трябваше да се чака да се уголемят зениците на очите, с цел да можем за разгледаме всичко: най напред видяхме мъжделивите кандила, които блещукаха из кюшетата на затвор, въпреки че беше през деня още след пладне. Все тук забелязахме двете дребни дупки, които бяха отворени на тавана на зданието, през които се поемаше чистия въздух на 80 и повече души. През дупките колкото да можеше да прокарат безоблачен лъч; след туй близо при себе си съгледахме оназ дълбока яма, изкопана в дупката, с цел да вървят по себе пандизчиите, която яма вреше и кипеше като джибри в каца и издаваше един смрадлив и тежък газ на развалени яйца. Стените на дупката бяха черни и покрити с паяжини. Отдолу под нас беше постлана скъсана черга в калта която се образуваше от пикочта, който изтичаше от ямата. По рогозките лазеха червей. “
„ Вапцахме я в този момент “ – споделя клетникът. И по този начин до Санстефанския кротичък контракт: гнилоч, заболявания и гибел, които не престават и след всеобщата прошка, не покриваща старите заточеници.
Те ще чакат и умират още пет месеца, до момента в който Заимов и Никола Обретенов се върнат в Русе и след купища молби до кой ли не най-накрая зърнат бледите лица на завърналите се страдалци. Казват, че орлите на моста в София били преднамерено съградени в памет на това очакване.
На 10 март 1878 Никола Обретенов написа в дневника си- „ Днес, Скандер Джамали ни подкани да създадем едно прошение до граф Игнатиев, в което да го помолим за по-скорошното ни избавление. Прошението се направи тутакси от господин Заимов, само че като не знае да написа френски поднесохме го на даскал Филипа до го напише. Последния, не знаем по каква причина, отхвърли и прошението остана за идущата поща да се изпрати. “
На 21 Март 1878 в Акра идва депеша от валията с текст „ Всички българи политически затворени и калебент, освободете “.
Края на месец март един транспортен съд заточеници, борили се за българската независимост отпътуват за Родината. Заимов и Обретенов остават да се борят за останалите, само че в следствие вземат решение, че ще са по-успешни в Цариград и на 14 Април 1878 отпътуват на собствен ред.
Пиша това особено за „ потребните кретени “ ( Етимологията на думата КРЕТЕН идва от думата ХРИСТЯНИН- сиреч без значение, че си леко пернат, си божие създание и би трябвало да се гледа на теб с схващане и съпричастност. Няма обидна конотация. ), които настояват, че на 3 март видите ли нищо не се било подписало, случило, цитират Райхщадски и Брест-Литовско съглашения, за които са прочели в Уикипедия. Аланкоолювци, преди тях всред другите има: Парижки контракт от 1856, промяната на трима султани през 1876, а след са всред многото други – Лондонския протокол от 1877, Будапещенската спогодба от 1877, Посланническата конференция в Истанбул от 1877, Ултиматума от 30 октомври 1877 връчен на Портата от граф Игнатиев, приемането на турска конституция и откриването на 19 март 1877 на отоманския парламент.
Дипломатическите старания са комплицирани и многостранни, належащо е да се успокоят Великите сили.
На масата не е единствено българската и македонска орис, а и тази на Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина. Отношението към 3 март е и отношение към паметта, саможертвата и въжделенията на дедите ни. Днешното ви държание е надълбоко пренебрежение към предишното, а знайте, че който не си почита предишното е жертван да няма бъдеще. Да се въртиш като ветропоказател подухван от геополитическите ветрове, до момента в който индоктринираш с неистини и извадени от подтекста документи е неприлично държание и разсънва у мен жалост и надълбоко пренебрежение. Толкова от мен. (прикачвам фотография на Обретенов и Заимов на гледали се на Киряк Стефчовци и по тяхно време)
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
Още вести четете в категория Коментари