Парадокс: За над 80% от българите четенето е важно, но 30% изобщо не четат книги
Четенето на книги е „ извънредно значимо “ за 42% от българите. Още 41% споделят, че то е „ по-скоро значимо “. За едвам 7% то „ не е значимо “, а за 6% - „ въобще не е значимо “. 4% не могат да преценяват.
Това са резултатите от изследване на организация „ Тренд “, по поръчка на в. „ 24 часа “.
Казано по различен метод, за повече от 80% от българите четенето на книги е значимо. В същото време обаче 43% от респондентите признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Сред групата на висшистите този дял е доста под междинното равнище.
24% от участниците в допитването споделят, че са прочел сред една и три книги, а 16% - сред седем и 10. Едва 9% са прочели над 10 книги.
Основната причина, посочена от тези, които не са чели книги през последната година, е неналичието на интерес - 43%, следвана от неналичието на време – 34%. За 7% отговорът е, че имат проблеми със зрението, 4% имат финансови пречки. 11% даже не си дават сметка за какво не четат, отбелязвайки „ Не мога да преценява “.
Липсата на интерес е мощно изразена измежду най-младите – под 30 години, сочат данните на „ Тренд “, представени от Българска телеграфна агенция.
Четенето на физически книги остава най-предпочитан измежду българите - 61%. 21% избират електронните книги. Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители, допълват социолозите.
30% от респондентите декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са престъпните романи и трилъри - 24%, актуалната художествена литература – 23%, историческите романи - 22%, класическата литература – 22% и любовните романи - 20%.
За избора на книга най-често значима е рекомендация от другар, прочут или родственик – за 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт – 26% се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета - 19%, разчитат на информация от обществените мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13 на 100. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.
Това са резултатите от изследване на организация „ Тренд “, по поръчка на в. „ 24 часа “.
Казано по различен метод, за повече от 80% от българите четенето на книги е значимо. В същото време обаче 43% от респондентите признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Сред групата на висшистите този дял е доста под междинното равнище.
24% от участниците в допитването споделят, че са прочел сред една и три книги, а 16% - сред седем и 10. Едва 9% са прочели над 10 книги.
Основната причина, посочена от тези, които не са чели книги през последната година, е неналичието на интерес - 43%, следвана от неналичието на време – 34%. За 7% отговорът е, че имат проблеми със зрението, 4% имат финансови пречки. 11% даже не си дават сметка за какво не четат, отбелязвайки „ Не мога да преценява “.
Липсата на интерес е мощно изразена измежду най-младите – под 30 години, сочат данните на „ Тренд “, представени от Българска телеграфна агенция.
Четенето на физически книги остава най-предпочитан измежду българите - 61%. 21% избират електронните книги. Изборът значително се въздейства от възрастта: при най-младите двата формата са съвсем еднообразно публикувани, до момента в който с напредването на възрастта хартиените издания от ден на ден преобладават, а ползата към цифровите понижава. Аудиокниги слушат 4% от българските жители, допълват социолозите.
30% от респондентите декларират, че въобще не четат книги. Това са най-вече по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са престъпните романи и трилъри - 24%, актуалната художествена литература – 23%, историческите романи - 22%, класическата литература – 22% и любовните романи - 20%.
За избора на книга най-често значима е рекомендация от другар, прочут или родственик – за 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт – 26% се ориентират по заглавия в книжарниците, а съвсем една пета - 19%, разчитат на информация от обществените мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни уеб сайтове, се загатват от 13 на 100. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7% следват рекомендации, получени в образователна среда или на работното място.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ