Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджае българскачета, формирана през

Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджае българскачета, образувана през 1868 година и влезнала в подвластните наОсманската империябългарски земи през 1868 година в опит за повдигане на общонародно въстание.Четата съставлява обединяване на двете обособени чети на българскитехайдутиХаджи ДимитъриСтефан Караджа. Подготовката йсе организира крайБързау,Румъния.

След миналото образование на четниците, четата потегля от румънското селоПетрушан, преминаваДунавапрез нощта на 6 срещу7 юли1868 година и навлиза вБългария. Преминаването на Дунава се реализира край селоВардим, при местността Янково гърло, близо до устието на р.Янтра. Тъй като още при дебаркирането са видяни от турски патрул, войводите организират боен съвет, на който е решено да не се афишира въстание, а да се прекъсне телеграфа междуРусеиСвищови допустимо най-бързо да се доближи Балкана. След това четата се насочва към с.Сяръ Яр, където престоява известно време и се доставя с коне и каруци.

Още същия ден четата е застигната от турска потеря от почти 1000 души башибозук и е принудена да заеме позиции в лозята на с.Караисен. Отбранявайки се проведено, четниците отблъскват всички офанзиви, като дават няколко жертви, измежду коитоАрсо Мартинови Александър Василев.[4][5]След смрачаване, отрядът обхожда турските позиции и продължава на юг.

Сутринта на 8 юли вземат решение да се скрият за отмора в Карапановата горичка до с.Горна Липница, само че са открити и, без да съумеят да починат, още веднъж би трябвало да одобряват багра. След няколко часово стълкновение идват и турски подкрепления от постоянни елементи, които подхващат опит да обкръжат четата. С точна пукотевица офанзивите са отбити и през нощта отрядът продължава пътя си към Балкана. В това стълкновение пада погубен един четник– Пеню Хаджипенев (Тошооглу).

Избират направление западно от с.Бяла черкваи прекосяват р.Росица, само че не съумяват да се откъснат от съперника. Вместо това, на 9 юли, покрай с.Вишовград,Търновско, четата се сблъсква с 4000 постоянна армия. в местността Дълги дол и още веднъж е принудена да влезе в пердах. За трите дни марш от Дунава към Балкана това е трето стълкновение без никакъв отдих. Редовните турски елементи нападат фронтално четническите позиции, на моменти се стига до ръкопашен пердах с многочисления зложелател и броят на боеспособните четници понижава до 85 души. Дочакала нощта, четата се изтегля на север и с обходен маньовър поема към планините, само че не съумява да скрие следите си.

Четвъртото стълкновение е при с. Канлъдере на 10 юли, където отрядът попада под кръстосания неприятелски огън и е обстрелян от две страни. Лошата позиция принуждава войводите да заповядат фронтална офанзива на една височина. ЗнаменосецътГеорги Черневе погубен, а също така турците, въпреки и с цената на огромни загуби, съумяват да заловят ранения на няколко места Стефан Караджа. Мястото на убития знаменосец се заема отХристо Македонски, височината е овладяна и от тази позиция боят продължава до късния следобяд. Четниците са намалели на половина, има и доста ранени. С рухването на нощта те не престават към Балкана и този път съумяват да се откъснат от преследвачите.

На 13 юли доближават до с.Дебел дял, западно от Габрово, където оставят ранените. Останалите съумяват да доближат Стара планина, като група от 14– 15 души изостава и се отделя. Последните тридесетина души, отпред с Хаджи Димитър на 18 юли 1868г. стигат връхБузлуджа, където са обградени от постоянни и нередовни турски елементи в състав към 700 души. Сражението продължава повече от три часа, на остатъците от четата са нанесени тежки загуби. Някои учени смятат, че в гневния пердах е погубен и Хаджи Димитър. Оцелелите десетина четници вършат опит да пробият кордона на турските войски, само че от тях се измъкват единствено няколко души. Войводата Стефан Караджа умира на 31 юли от раните си в пандиза./Уикипедия/