Калин Терзийски: По какво си приличат борбата с главовите въшки и играта между САЩ и останалите
Чета си всяка заран аз с ария на уста за това – какво става. Това, споделям си, е съвършената, мегадемонична, ултраскапана формула на самопрецакването!
Да четеш в интернет и оттова, разбирате ли ме вярно, да си вадиш заключенията за това „ какво става ”!!!
Да четеш вестници и оттова, разбирате ли ме вярно, да си вадиш заключенията за това „ какво става ”! О, Божичко!
Да гледаш телевизия хаха и да си...
Абе, какво да ви разправям!
Най-малкото, че комбинирането (а белким в тоя свят точно съпоставянето на „ нещата ” не ни дава визия за нещата в света?) на новините и информациите е гротескно!
Бъркам плитко-плитко (защото няма по какъв начин в тая плитичка локва да се бърка дълбоко) в осведомителната локва на интернет и чета на едно място: Вечната битка с главовите въшки!
На три милиметра от тази, по какъв начин да я нарека, вест, се намира един журналистически материал за игрите сред Европейски Съюз, Техеран, Русия и Съединени американски щати.
Човешкото схващане е кофа, споделям си, в нея хвърляме какво ли не и то в безусловно случайни комбинации.
С наслада се сещам какъв брой неединни и разнопосочни са и постъпките на хората (тоест – дейностите, родени от техните съзнания).
Примерно един професор неврохирург отива на работа. Там той ще направи извънредно комплицирана интервенция на мозъка на един пианист, който е фамозен с интерпретациите си на Стравински. Операцията ще бъде връх на човешката точност, познание и софтуерно съвършенство. Но на едно кръстовище професорът е засечен от колата на един нуклеарен физик, който пък е фамозен в своите среди с умеенето си да взема решение бинарни векторни уравнения без помощта на ЕИМ. Това засичане довежда професора до лека рецесия, изразяваща се в изблик на яд, гняв и неспокойствие. Ние виждаме по какъв начин професорът псува на майка – като истински бурлак на Волга – по какъв начин не помни изискания език, който по този начин добре е усвоил и се връща към корените си. Псува на врачански, на езика, на който са псували и дедите му – овчари по Балкана.
И по този начин. Животът е калейдоскоп, благи хора, кюфтетата стоят до симфониите и изобщо не си пречат. Ние единствено присвиваме очи, охкаме, ахкаме, въздишаме, усмихваме се с тъжно схващане и споделяме шепнешком: Егати живота!
Какво е, споделям си, общото... и по какъв начин може да стоят (в това наше шантаво и прекомерно шарено съвремие) едно до друго две такива „ изцяло разнообразни неща ” като Мерките на Европейски Съюз и Техеран против глобите на Съединени американски щати и Борбата с главовите въшки?
Би могло, споделям си, това да е обичаната ми Десенсибилизация!
Тоест – този прочут от алергологията пиниз (но доста от дълго време прочут и в пропагандата и обичан на доста други обществени практики), с който обезчувствяваме един организъм. За да не реагира бурно на алергените или пък – на новините, да речем.
Принципът на десенсибилизацията е подобен: Подават се дребни първоначално, а по-нататък – все по-големи дози от алергена. Или от дразнителя, от дразнещата информация. И защото повишаването на дозите е доста постепенно и последователно – организмът не реагира. Той привиква, той се десенсибилизира, обезчувствява. Това се вижда най-добре в опитът с жабите в тенджера, в която водата доста постепенно се загрява.
И по този начин. На нас ни подават възходящи дози парадокс, а ние не реагираме.
Тръмп се появява с женска рокля, да речем. Но ние преди този момент към този момент сме му привикнали на идиотската коса и на куп други идиотизми и това към този момент не ни прави усещане.
Ами в случай че Тръмп вместо да се появи с рокля реши да завладее Европа с танкове? Хм, отново няма да се учудим.
Тук и един колорит – не става въпрос за неуместна сама по себе си информация – нито публикацията за битката с главовите въшки, нито тази – за ограниченията на Европейски Съюз и Русия против глобите на Съединени американски щати са непотребни, неуместни или идиотски информации. Но съчетани – те несъмнено получават странен образ.
И човек ги зяпа и цъка с език и си споделя: Егати света – едни се борят с Тръмп, други – с въшките...Просто да полудееш!
Някой спретнат и старателен ананкаст (от тия пипкавите, себенеуверените и прекомерно подредените психопати) ще каже: Трябва да си имаш критерии, изборна дарба, цели. Аз примерно изобщо не поглеждам публикациите за въшки, само че поглеждам публикациите за Тръмп постоянно и единствено те ме впечатляват.
Да, човек си фантазира, споделям си, че като изключва част от усещанията си от сметката – и те към този момент не съществуват. Примерно някой филателист ще го водят да го бесят. Бият барабани, него го влачат вързан към бесилката, тълпата шуми. Но той си мисли единствено и само за страхотната, изключителна марка от Либерия, която със страшни старания е придобил преди седмица и е присъединил в невероятната си, голяма сбирка от редки пощенски марки.
Каква е връзката, по дяволите, сред главовите въшки, Техеран, Русия и глобите на Тръмп?
Връщам се на професора по неврохирургия. Той единствено професор ли е? Щом го назовавам по този начин, очевидно го одобрявам единствено за професор. Ама в случай че беше блъснал засеклия го нуклеарен физик – щеше да стане с изключение на професор и „ извършител, направил ПТП ”. А белким до момента в който псуваше на врачански той не престана да е изискания професор, и не стана ли в момент дивия овчарин от Балкана?
Дали, споделям си, посредством този омешан поток на информациите не ни приучават на нещо?
Нима, споделям си, това не е нещо като образованието на Киану Рийвс в Матрицата? Подаване на изключително разнообразна, несъчетаема на пръв взор и неуместна информация? В големи, разбъркани количества, безумна, калейдоскопична, влудяваща: единствено с цел да изостри нашата вътрешен глас?
Защото със остарялата и мудна логичност на рационалния човек в тия потоци от налудничаво струяща информация няма по какъв начин да се оправиш!
Със старите декартовски и аристотеловски хватки няма по какъв начин да живееш в среда, в която главовите въшки пълзят напряко по Мерките на Европейски Съюз против глобите на Съединени американски щати против Техеран! Трябват ти нови сетива и нова вътрешен глас.
За по-бързите в мисленето ще кажа един образец: Дъщеря ми наподобява като Извънземното на Спилбърг. Все едно има не три, а четири и то – дълги – фаланги на пръстите на ръцете. Това, знам аз, е от шаренето от най-невръстна възраст по клавиатурите на компютри и мобифони.
Създават се хора с нова антропология! Това е изводът, сякаш. Хора, способни да поемат потоци от информация, която на хората от предишното (каквито сме всички по-възрастни от 40) им наподобяват като безсмислие, като провокиращ, отблъскващ и неправилен сън...
Това положително или неприятно е?
Тук ще направя опит за най-генерален извод. Именно излизането отвън рамката на „ положително или неприятно ” е аленият щемпел на Новото Време. Това не е ни положително, ни неприятно. Никакво е.
Както би споделила щерка ми, която учи медицина в Берлин, само че когато и пиша по нещо там (фейсбук или скайп или някоя от тия нови какафонични съноподобни щуротии) тя постоянно се оказва или в Милано, или в Барселона, а един път дори се оказа в Казанлък: Нек`во такова сек`во.
Струва ми се, че изводът се постанова самичък. Хората, ние хората...всъщност в действителност еволюираме. И това може би е...Добро, Лошо и Всякакво...
Но се случва, случва се пред очите ни.
А връзката сред въшките и Мерките на Европейски Съюз против глобите на Съединени американски щати е най-вероятно косата на Тръмп. В такава коса никоя естествена въшка не би и припарила. Ако припари, ще се поболее от шизофрения, коства ми се.
Да четеш в интернет и оттова, разбирате ли ме вярно, да си вадиш заключенията за това „ какво става ”!!!
Да четеш вестници и оттова, разбирате ли ме вярно, да си вадиш заключенията за това „ какво става ”! О, Божичко!
Да гледаш телевизия хаха и да си...
Абе, какво да ви разправям!
Най-малкото, че комбинирането (а белким в тоя свят точно съпоставянето на „ нещата ” не ни дава визия за нещата в света?) на новините и информациите е гротескно!
Бъркам плитко-плитко (защото няма по какъв начин в тая плитичка локва да се бърка дълбоко) в осведомителната локва на интернет и чета на едно място: Вечната битка с главовите въшки!
На три милиметра от тази, по какъв начин да я нарека, вест, се намира един журналистически материал за игрите сред Европейски Съюз, Техеран, Русия и Съединени американски щати.
Човешкото схващане е кофа, споделям си, в нея хвърляме какво ли не и то в безусловно случайни комбинации.
С наслада се сещам какъв брой неединни и разнопосочни са и постъпките на хората (тоест – дейностите, родени от техните съзнания).
Примерно един професор неврохирург отива на работа. Там той ще направи извънредно комплицирана интервенция на мозъка на един пианист, който е фамозен с интерпретациите си на Стравински. Операцията ще бъде връх на човешката точност, познание и софтуерно съвършенство. Но на едно кръстовище професорът е засечен от колата на един нуклеарен физик, който пък е фамозен в своите среди с умеенето си да взема решение бинарни векторни уравнения без помощта на ЕИМ. Това засичане довежда професора до лека рецесия, изразяваща се в изблик на яд, гняв и неспокойствие. Ние виждаме по какъв начин професорът псува на майка – като истински бурлак на Волга – по какъв начин не помни изискания език, който по този начин добре е усвоил и се връща към корените си. Псува на врачански, на езика, на който са псували и дедите му – овчари по Балкана.
И по този начин. Животът е калейдоскоп, благи хора, кюфтетата стоят до симфониите и изобщо не си пречат. Ние единствено присвиваме очи, охкаме, ахкаме, въздишаме, усмихваме се с тъжно схващане и споделяме шепнешком: Егати живота!
Какво е, споделям си, общото... и по какъв начин може да стоят (в това наше шантаво и прекомерно шарено съвремие) едно до друго две такива „ изцяло разнообразни неща ” като Мерките на Европейски Съюз и Техеран против глобите на Съединени американски щати и Борбата с главовите въшки?
Би могло, споделям си, това да е обичаната ми Десенсибилизация!
Тоест – този прочут от алергологията пиниз (но доста от дълго време прочут и в пропагандата и обичан на доста други обществени практики), с който обезчувствяваме един организъм. За да не реагира бурно на алергените или пък – на новините, да речем.
Принципът на десенсибилизацията е подобен: Подават се дребни първоначално, а по-нататък – все по-големи дози от алергена. Или от дразнителя, от дразнещата информация. И защото повишаването на дозите е доста постепенно и последователно – организмът не реагира. Той привиква, той се десенсибилизира, обезчувствява. Това се вижда най-добре в опитът с жабите в тенджера, в която водата доста постепенно се загрява.
И по този начин. На нас ни подават възходящи дози парадокс, а ние не реагираме.
Тръмп се появява с женска рокля, да речем. Но ние преди този момент към този момент сме му привикнали на идиотската коса и на куп други идиотизми и това към този момент не ни прави усещане.
Ами в случай че Тръмп вместо да се появи с рокля реши да завладее Европа с танкове? Хм, отново няма да се учудим.
Тук и един колорит – не става въпрос за неуместна сама по себе си информация – нито публикацията за битката с главовите въшки, нито тази – за ограниченията на Европейски Съюз и Русия против глобите на Съединени американски щати са непотребни, неуместни или идиотски информации. Но съчетани – те несъмнено получават странен образ.
И човек ги зяпа и цъка с език и си споделя: Егати света – едни се борят с Тръмп, други – с въшките...Просто да полудееш!
Някой спретнат и старателен ананкаст (от тия пипкавите, себенеуверените и прекомерно подредените психопати) ще каже: Трябва да си имаш критерии, изборна дарба, цели. Аз примерно изобщо не поглеждам публикациите за въшки, само че поглеждам публикациите за Тръмп постоянно и единствено те ме впечатляват.
Да, човек си фантазира, споделям си, че като изключва част от усещанията си от сметката – и те към този момент не съществуват. Примерно някой филателист ще го водят да го бесят. Бият барабани, него го влачат вързан към бесилката, тълпата шуми. Но той си мисли единствено и само за страхотната, изключителна марка от Либерия, която със страшни старания е придобил преди седмица и е присъединил в невероятната си, голяма сбирка от редки пощенски марки.
Каква е връзката, по дяволите, сред главовите въшки, Техеран, Русия и глобите на Тръмп?
Връщам се на професора по неврохирургия. Той единствено професор ли е? Щом го назовавам по този начин, очевидно го одобрявам единствено за професор. Ама в случай че беше блъснал засеклия го нуклеарен физик – щеше да стане с изключение на професор и „ извършител, направил ПТП ”. А белким до момента в който псуваше на врачански той не престана да е изискания професор, и не стана ли в момент дивия овчарин от Балкана?
Дали, споделям си, посредством този омешан поток на информациите не ни приучават на нещо?
Нима, споделям си, това не е нещо като образованието на Киану Рийвс в Матрицата? Подаване на изключително разнообразна, несъчетаема на пръв взор и неуместна информация? В големи, разбъркани количества, безумна, калейдоскопична, влудяваща: единствено с цел да изостри нашата вътрешен глас?
Защото със остарялата и мудна логичност на рационалния човек в тия потоци от налудничаво струяща информация няма по какъв начин да се оправиш!
Със старите декартовски и аристотеловски хватки няма по какъв начин да живееш в среда, в която главовите въшки пълзят напряко по Мерките на Европейски Съюз против глобите на Съединени американски щати против Техеран! Трябват ти нови сетива и нова вътрешен глас.
За по-бързите в мисленето ще кажа един образец: Дъщеря ми наподобява като Извънземното на Спилбърг. Все едно има не три, а четири и то – дълги – фаланги на пръстите на ръцете. Това, знам аз, е от шаренето от най-невръстна възраст по клавиатурите на компютри и мобифони.
Създават се хора с нова антропология! Това е изводът, сякаш. Хора, способни да поемат потоци от информация, която на хората от предишното (каквито сме всички по-възрастни от 40) им наподобяват като безсмислие, като провокиращ, отблъскващ и неправилен сън...
Това положително или неприятно е?
Тук ще направя опит за най-генерален извод. Именно излизането отвън рамката на „ положително или неприятно ” е аленият щемпел на Новото Време. Това не е ни положително, ни неприятно. Никакво е.
Както би споделила щерка ми, която учи медицина в Берлин, само че когато и пиша по нещо там (фейсбук или скайп или някоя от тия нови какафонични съноподобни щуротии) тя постоянно се оказва или в Милано, или в Барселона, а един път дори се оказа в Казанлък: Нек`во такова сек`во.
Струва ми се, че изводът се постанова самичък. Хората, ние хората...всъщност в действителност еволюираме. И това може би е...Добро, Лошо и Всякакво...
Но се случва, случва се пред очите ни.
А връзката сред въшките и Мерките на Европейски Съюз против глобите на Съединени американски щати е най-вероятно косата на Тръмп. В такава коса никоя естествена въшка не би и припарила. Ако припари, ще се поболее от шизофрения, коства ми се.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ