Гледна точка: Проблемът с донорството в България има решение
Чета следващата информация, че България е една от страните с минимум трансплантации в Европейския съюз, а описът на чакащите непрестанно се усилва. Че вниманието към донорството и трансплантациите не трябва да стихва и не трябва да е кампанийно. И съм 100% съгласна с това.
Според мен обаче казусът с донорството в България има решение. Трайно. И не е комплицирано.
Във въпросника за нова персонална карта, с изключение на всичко останало, би трябвало да бъдем питани дали сме съгласни да бъдем донори, в случай че изпаднем в мозъчна гибел - ДА или НЕ. И това да се отбелязва с число, писмен знак или знак в самия документ - по този начин, както се означават голям брой данни за нас в персоналния документ.
По този метод, в случай че възникне донорска обстановка, се ревизира персоналната карта на пациента, не се питат околните му, които са изпаднали в потрес. Те се осведомяват със съответното внимание, тактичност и грижа, че решението е декларирано публично от самия човек, когато е бил в цялостна кондиция и схващане. Дали е вярно или не, то е взето от допустимо най-правилния човек и няма да тежи на съвестта на роднините.
Мой прочут ми описа следната история: " Преди три години кака, след сякаш лека оперативна намеса на гърдата, ненадейно изпадна в кома. Сутринта отиваме да я забележим в хирургията, а те таман я преместили в Отделението за анестезиология, реанимация и интензивно лекуване. Съпругът ми и единият ѝ наследник отидоха в хирургията да питат какво се е случило. Пред болничното заведение през това време пристигнаха още наши близки. Всички плачехме. Потърсих началника на интензивното поделение. Той ме одобри в кабинета и ми заяви, че пациентката е изпаднала в клинична гибел. В този миг мозъкът ми блокира. Трескаво започнах да запитвам по какъв начин се е стигнало до там, какво вършат за нея, какво би трябвало ние да създадем, можем ли да я закараме в друга болница, по какъв начин да ѝ помогнем. Той отговаряше на всичките ми въпроси с грижа. Каза, че е подобаваща за донор, тъй като всички други органи, с изключение на мозъка, са здрави. Чух това изречение, само че го пренебрегнах незабавно. Съзнанието ми споделяше, че тя ще се оправи, няма различен метод, че това, което ми приказва докторът, е заблуда - сън, от който ще се събудим и тя ще е оздравяла. Когато след това обяснявах на околните ни какво е споделил лекарят, предадох всичко друго, без последното. Тази информация мозъкът ми я бе потиснал – едвам след погребението изплува мъчително в съзнанието ми ".
Примерът е индикативен. А може да бъде избавен живот!
Автор: Анита Чолакова
Според мен обаче казусът с донорството в България има решение. Трайно. И не е комплицирано.
Във въпросника за нова персонална карта, с изключение на всичко останало, би трябвало да бъдем питани дали сме съгласни да бъдем донори, в случай че изпаднем в мозъчна гибел - ДА или НЕ. И това да се отбелязва с число, писмен знак или знак в самия документ - по този начин, както се означават голям брой данни за нас в персоналния документ.
По този метод, в случай че възникне донорска обстановка, се ревизира персоналната карта на пациента, не се питат околните му, които са изпаднали в потрес. Те се осведомяват със съответното внимание, тактичност и грижа, че решението е декларирано публично от самия човек, когато е бил в цялостна кондиция и схващане. Дали е вярно или не, то е взето от допустимо най-правилния човек и няма да тежи на съвестта на роднините.
Мой прочут ми описа следната история: " Преди три години кака, след сякаш лека оперативна намеса на гърдата, ненадейно изпадна в кома. Сутринта отиваме да я забележим в хирургията, а те таман я преместили в Отделението за анестезиология, реанимация и интензивно лекуване. Съпругът ми и единият ѝ наследник отидоха в хирургията да питат какво се е случило. Пред болничното заведение през това време пристигнаха още наши близки. Всички плачехме. Потърсих началника на интензивното поделение. Той ме одобри в кабинета и ми заяви, че пациентката е изпаднала в клинична гибел. В този миг мозъкът ми блокира. Трескаво започнах да запитвам по какъв начин се е стигнало до там, какво вършат за нея, какво би трябвало ние да създадем, можем ли да я закараме в друга болница, по какъв начин да ѝ помогнем. Той отговаряше на всичките ми въпроси с грижа. Каза, че е подобаваща за донор, тъй като всички други органи, с изключение на мозъка, са здрави. Чух това изречение, само че го пренебрегнах незабавно. Съзнанието ми споделяше, че тя ще се оправи, няма различен метод, че това, което ми приказва докторът, е заблуда - сън, от който ще се събудим и тя ще е оздравяла. Когато след това обяснявах на околните ни какво е споделил лекарят, предадох всичко друго, без последното. Тази информация мозъкът ми я бе потиснал – едвам след погребението изплува мъчително в съзнанието ми ".
Примерът е индикативен. А може да бъде избавен живот!
Автор: Анита Чолакова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ