На Шипка церемония имаше, Караянчева нарочно се размина с Радев
Честванията на Шипка не минаха без прояви на политическо разделяне, оповестяват осведомителните организации. На историческия връх се изкачиха президентът Румен Радев и ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева. Но не се засякоха. Нещо повече - двамата направиха по този начин, че съзнателно да се ризминат и да не застанат един до различен на националния празник.
Въпреки заповедта на регионалната администрация на Стара Загора за анулация на тържествената гала, такава се състоя, откакто елементи на армията отдадоха чест и застанаха на почетен часовой пред Паметника на Свободата в наличието на президента и висш главноковандващ Румен Радев.
Караянчева обаче напусна почетния часовой и формалната тирада на президента, макар че той стартира словото си с привет към пристигналите на историческия връх, обърна се и към нея като ръководител на Народното събрание. Докато Радев говореше, тя посети костницата на Шипка.
Родопски гайди и национални песни огласиха връх Шипка на Трети март. Малки и огромни развяха флагове с българския трибагреник, заяви Българска телеграфна агенция.
Хиляди българи от двете страни на Балкана, макар мощния вятър и мъглата, изкачиха 894 стъпала към Паметника на свободата, в който в огромен мраморен саркофаг се пазят част от костите на съветските войни и българските опълченци. На това място на 11 август 1877 година руско-българският полк с близо 7500 бойци се изправя против 30 000-та войска, отпред със Сюлейман паша. Победата взема решение изхода на Освободителната война, която още веднъж слага България на картата на Европа.
Паметникът на Свободата е един от дребното, в случай че не и единственият в България, издигнат след решение на българското Народно заседание, а концепцията е обединила участниците в съвещанията на учредителното заседание в остарялата българска столица Търново през зимата на 1879 година.
142 години след Шипченската епопея президент, ръководител на Народното събрание, политици, дипломати и жители се събраха на историческия връх, с цел да се поклонят пред героите и положат цветя в тяхна памет.
" Каква ли щеше да бъде ориста на България, в случай че тези велики българи се бяха поддали на вируса на операцията, на вируса на страха, на вируса на примирението, на вируса на слабоволието, само че те устояха и не се подадоха както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен ", сподели в словото си Румен Радев.
По думите му 142 години българската страна е отстояла на политическите ветрове и е съхранила своя суверенитет. " През годините доста политици пренебрегваха и оспорваха Трети март, вършат го и през днешния ден ", уточни президентът и добави, че са претърпели проваляне. Той поздрави българите, които са изкачили през днешния ден връх Шипка, назова ги " опълченци на историческата памет ", които са отстоявали историческата памет с разсъдъка и сърцата си.
" На днешния ден би трябвало да си зададем въпросите: Защо не можем да преодолеем егоизма си? Защо разрушаваме, вместо да градим? И за какво не можем да бъдем единни? Когато се поучим от предишното и си спомним героите, които са сложили живота си като подарък пред олтара на свободата, ще можем да сме същински патриоти, патриотизмът се носи в сърцето, а не се развява като байрак ", заяви пред публицисти Цвета Караянчева. Председателят на Народното събрание акцентира, че съблюдава и почита рекомендацията на спешния щаб във връзка на короновируса.
Признателни българи поставиха венци и цветя пред Паметника на свободата.
Въпреки заповедта на регионалната администрация на Стара Загора за анулация на тържествената гала, такава се състоя, откакто елементи на армията отдадоха чест и застанаха на почетен часовой пред Паметника на Свободата в наличието на президента и висш главноковандващ Румен Радев.
Караянчева обаче напусна почетния часовой и формалната тирада на президента, макар че той стартира словото си с привет към пристигналите на историческия връх, обърна се и към нея като ръководител на Народното събрание. Докато Радев говореше, тя посети костницата на Шипка.
Родопски гайди и национални песни огласиха връх Шипка на Трети март. Малки и огромни развяха флагове с българския трибагреник, заяви Българска телеграфна агенция.
Хиляди българи от двете страни на Балкана, макар мощния вятър и мъглата, изкачиха 894 стъпала към Паметника на свободата, в който в огромен мраморен саркофаг се пазят част от костите на съветските войни и българските опълченци. На това място на 11 август 1877 година руско-българският полк с близо 7500 бойци се изправя против 30 000-та войска, отпред със Сюлейман паша. Победата взема решение изхода на Освободителната война, която още веднъж слага България на картата на Европа.
Паметникът на Свободата е един от дребното, в случай че не и единственият в България, издигнат след решение на българското Народно заседание, а концепцията е обединила участниците в съвещанията на учредителното заседание в остарялата българска столица Търново през зимата на 1879 година.
142 години след Шипченската епопея президент, ръководител на Народното събрание, политици, дипломати и жители се събраха на историческия връх, с цел да се поклонят пред героите и положат цветя в тяхна памет.
" Каква ли щеше да бъде ориста на България, в случай че тези велики българи се бяха поддали на вируса на операцията, на вируса на страха, на вируса на примирението, на вируса на слабоволието, само че те устояха и не се подадоха както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен ", сподели в словото си Румен Радев.
По думите му 142 години българската страна е отстояла на политическите ветрове и е съхранила своя суверенитет. " През годините доста политици пренебрегваха и оспорваха Трети март, вършат го и през днешния ден ", уточни президентът и добави, че са претърпели проваляне. Той поздрави българите, които са изкачили през днешния ден връх Шипка, назова ги " опълченци на историческата памет ", които са отстоявали историческата памет с разсъдъка и сърцата си.
" На днешния ден би трябвало да си зададем въпросите: Защо не можем да преодолеем егоизма си? Защо разрушаваме, вместо да градим? И за какво не можем да бъдем единни? Когато се поучим от предишното и си спомним героите, които са сложили живота си като подарък пред олтара на свободата, ще можем да сме същински патриоти, патриотизмът се носи в сърцето, а не се развява като байрак ", заяви пред публицисти Цвета Караянчева. Председателят на Народното събрание акцентира, че съблюдава и почита рекомендацията на спешния щаб във връзка на короновируса.
Признателни българи поставиха венци и цветя пред Паметника на свободата.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ