Честването във връзка с юбилея на едно от най-добрите книгоиздателства

Честването по отношение на юбилея на едно от най-хубавите книгоиздателства у нас - " Персей ", се състоя в Чешкия център на ул. " Г. С. Раковски " в столицата. Юбилеят е в действителност двоен - за самото издателство, само че и за неговия създател - уважавания редактор, критик, само че и стихотворец Пламен Тотев, който окръгли 60 години. Хубав мотив двойният празник да бъде почетен с лиричен рецитал и с книга.
Истинска приятност носят чудесните осъществявания на дует " Шик " - Краси и Вили Гюлмезови. Грaндами на родната лирика, каквито са Маргарита Петкова и Ива Николова, се оказват близки до сърцето и душата на издателя Пламен Тотев. Сред гостите се открояваха поетът Димитър Христов, преводачите от френски Андрей и Анета Манолови. Някогашни възпитаници на Пламен Тотев от Ловешката езикова гимназия, където той е преподавал в границите на две години. Съученички от родния град, с които е другар и до през днешния ден. Синът Стефан, по-малката му щерка, брачната половинка му. Т.е., съвсем фамилен кръг. Събитието не беше медийно огласено, като Пламен Тотев категорично направи тази спогодба, че е събрал единствено най-близките. И фактически вечерта беше сърдечна среща сред близки хора. Днес рядко сме очевидци на сходен жанр конгреси - постигането на човешка фамилиарност, вън от показното, вън от блестящото, само че топлещо сърцето. След осъществени към 700 книги, които са най-разнообразни в жанров аспект - от лирика, през разказ, до литературна рецензия и история, пристигна времето самият Пламен Тотев да показа своя книга.
" Ангел в нощта " е красиво завършено томче, стилизираната корица е дело на Стефан Тотев, който заснемаше събитието. Жанрово книгата е неопределима. Тук са поместени някои от емблематичните стихове на Пламен Тотев, трансформирали се в красиви песни. Но измежду страниците четем откровения, свързани с персони като Евтим Евтимов, проф. Симеон Хаджикосев, проф. Петко Троев. Главите, отдадени на родния Ловеч, излъчват мощната любов и признателност към това място, носещо чувството за първите прочетени книги, за уюта на бащиния дом, вълненията, свързани с учебното заведение. Срещата с университетските преподаватели като проф. Милена Цанева, проф. Боян Ничев, проф. Людмила Стефанова, проф. Миглена Николчина, проф. Валери Стефанов, доцент Катя Станева, също носят чувството за човешко поклонение. Откровения бих нарекъл епизодите, отдадени на Петя Буюклиева, Рени, семейство Гюлмезови.
Нашата литература е относително бедна откъм материали, свързани с активността на книгоиздаването, и то споделено от книгоиздател. Отпреди 1944 година знаем за Чипев, " Хемус ", " Хр. Г. Данов ", Чинков, Чилингиров... Малцина от тях обаче оставят мемоари в обособена книга. Пламен Тотев има няколко есета, отдадени на активността си като книгоиздател. Те се трансформират в полезност сами по себе си, имайки поради редкостта на тематиката.
Интерaктивността е друга оригиналност, с която изненадва " Ангел в нощта " - всички песни могат да се чуят, откакто се сканира кюар кодът, прибавен към тях. Ето кое е отличимото при " Персей " - гъвкавостта, творчеството, новото. Ние сме в епохата на цифровото - Пламен Тотев съумява да съчетае модерното, авангардното с класическото; книгата не е електронна, тя се разлиства, тя носи аромата на мастило. Разгръщайки страниците й, се получава оная магия, позната към този момент седем епохи след изобретението на Гутенберг.
Каква е магията обаче на възрожденския град Ловеч? Неговата впечатляваща средновековна история - тогавашната цитадела, от която се въззема възобновяване на Втората българска страна от славните Асен, Петър и Калоян, а по-сетне, през Възраждането, измежду учителите в града е бил Петко Славейков, трагична е ориста на Ловеч по времето на Освободителните войни - популацията е подложено на поголовна сеч. Днес видни ловчанлии са космонавтът Георги Иванов, писателят Димитър Димов и, несъмнено, издателят Пламен Тотев. Там, в родния си град, тогавашният юноша се влюбва в книгите и те стават негова пристрастеност - и в двата смисъла на думата. Там се случва събитието на живота му - самичък признава: " В този град, още от дете, едвам научило се да чете, обикнах книгите. " И това действително предопределя посоката на живота му. Изчитането на международната класика, абонирането за градската библиотека, сприятеляването с книжарницата, уединението с следващата книга - това е учебният живот на дребния, непретенциозен Пламен. Споменът за Христо Кърпачев обаче разкрива способността на Пламен Тотев да мисли културологично, да има памет, да образува историческо мислене - все качества, които липсват в нашето през днешния ден. Едва ли не всичко, което свързваме по някакъв метод с отминалата ера отпреди 1989 година, се стремим да зачеркнем, да отречем. Но геният, саможертвата, устремът за битка и постигането на по-добър и по-справедлив свят са налични и през днешния ден.
Христо Кърпачев в нашето настояще е съвсем незнаен стихотворец. Причината се корени в лепнатия етикет - партизански стихотворец. Но точно през днешния ден и придвижването, и писателите на/от това време би трябвало да изследваме обективно и отговорно. Иван Нивянин, Николай Хрелков, Васил Воденичарски са в действителност надарени пишещи младежи, пожертвали личния си живот за една идея, за една концепция. Те действително нямат никаква виновност за неуспеха и по-сетнешното извращение на същата тази концепция. Дори бихме могли да кажем, че се явяват жертва на свирепото време, настъпило незабавно след кончината им.
Журналистическата активност на Пламен Тотев не е толкоз известна, само че е същностна част от креативната му биография. Сам той цени тази своя специалност (особено престоя си в " Новинар " ), споделяйки, че му разрешава да сътвори контакти със среди в попмузиката, към която изпитва същата пристрастеност, каквато и към книгите и основаването им. Така непринудено се раждат и хубавите му текстове, превърнати в известни поп песни. Шлагерите, основани по негова поезия, са запеваеми, разпознаваеми, обичани.
Книгата е освен признание, не е единствено истина, тя е и дипломация. Тя може да сдобрява враждуващите. И по този начин става с някои от издадените книги от " Персей " - в Северна Македония Пламен Тотев и издателството играят дипломатическа роля. А това разкрива какъв брой значима е активността на книгоиздателя. Отношението към Чехия - паметта, че в миналото точно обичащи България чехи отдават сили и живот, с цел да се съгради отначало отечеството ни - братята Прошек, първите музиканти - та и именитият лютиер, обезсмъртен от Виктор Пасков, проф. Иван Мърквичка... Значими чешки писатели показва " Персей " - и самата премиера на тази книга беше точно в уютния салон на Чешкия център.
" Ангел в нощта " от дълго време е обичан поп шлагер. Няколко са емблематичните осъществявания - първото е на Емилия, а второто (от 2014-а) на фамилия Гюлмезови. Сама по себе си песента е забавна, тъй като действително принадлежи на два жанра - попфолка и попмузиката. Култивирайки единия, се оказва в същото време принос в другия. От тази двойственост творбата единствено печели повече фенове и известност. Вероятно, в случай че в този момент имаме ранглиста " Вечните песни на България " (правена неколкократно), " Ангел в нощта " би попаднала в челните позиции. Сам създателят споделя по какъв начин се е появила песента, оголен е първообразът й. Съдбата на творбата се преплита с креативните светове на ефирен водещ (Драгомир Драганов), утвърдила се певица с емфатичен поетичен репертоар (Емилия), обичан дует на най-малко две генерации у нас ( " Шик " ). Ангелът се трансформира в знак, отстояващ и пазещ положителното. Нежността е нежна, хубостта е застрашена от грозното, пошлото, лицемерното. Сълзите на ангела-жена очистват земята ни от " думи-кал ", носещи болежка и тъга. Силата на поетическото слово е водеща. Тя превъзходно се съчетава с нежната музика и се получава една ефирна мелодика. Тази изящна мелодична линия е озвучена от меките тембри на певици с хубави гласове и песента в действителност е извайвана при осъществяването си, а при слушането си - извисява. Музикалната елегия внушава в действителност чувството за светлосянка - въпреки да носи мъчително чувство за самотност и неразбраност, актът на летенето, символиката на ангела като че ли дават обещание, че положителното ще победи. Т.е., тази ария не носи мъка и скептицизъм, въпреки да е тъжна. Все отново след нощта иде денят. Все отново ангелът е вечен. Носи любов. Търси любов. И ще подари. Ще откри. Някога... Все отново той носи хубостта, нежността, обичта и парещата топлота на сълзата.
Силна е главата, отдадена на Рени. Малко по-напред загатнах, че попфолкът е относително нов род, който се развива, изключително през последните 10-15 години. Свидетели сме по какъв начин една от най-успешните изпълнителки от попфолка - Софи Маринова, дружно със симфоничен оркестър, управителен от маестро Йордан Камджалов, осъществя грандиозно шоу в зала 1 на НДК. Близо два часа, наред с етно музика ( " Джелем джелем " ) звучаха арии на Кармен, само че и шлагерът с текст на Ран Босилек " Я, кажи ми, облаче ле бяло ", което беше и кулминационната точка на концерта. Пламен Тотев напомня, че Рени е първата певица от този род, която провежда концерт в емблематичната зала преди четвърт век. Съдействие оказва и той. Ако можем да приказваме за елитни реализатори в попфолка, то Рени несъмнено е измежду тази представителна и открояваща се каста, чието творчество се отличава с естетически постижения - както в музикално, по този начин и в текстово отношение. Когато един ден се написа историята на жанра у нас, тази глава на Пламен Тотев ще има скъпа роля. Тя е пример за толерантността на индивида, на личността му.
Той е доброжелателен. Вярва в положителното, тъй като е откърмен с него и с хубостта. Убеден е, че изкуството носи точно тези добродетели, които извисяват хората, които сближават душите ни. Вероятно по тази причина и лирическите му текстове са по този начин мощни, магнетични, ярки.
Както Пламен Тотев има необятен и дълбинен взор за/към литературата, по този начин е и историческото му чувство - през вчерашния ден и през днешния ден са свързани, не е належащо да отхвърляме всичко от предишното ни, то е наше, то е част от нас, то в някаква степен ни е родило и построило. Не бихме могли и без настоящето - тъй като ние живеем в този момент, четем в този момент, пишем в този момент, вършим изкуство в този момент, с вярата, че то ще остане и на следващия ден. Или най-малко една частичка от него. Та ето това е доста значимо да се изтъкне за индивида, за личността на Пламен Тотев, и, мисля си, не е казвано досега. А е нужно. Така разбираме, че искреността, честността, истинността му са достоверни. И тук, нека не ми се разсърди, ще загатна, че в някаква степен е и доверчив. По детски не, само че по-скоро - креативен. Дали всеки създател не е малко доверчив? И тази наивност, непрестореност в действителност са неизбежни, с цел да може да има вяра човек в положителното, с цел да се надява, че то ще остане, че ще победи в душите ни.
" Две очи " влиза в разговор с миналата лирическа творба ( " Ангел в нощта " ) - във връзка с елегичното звучене. И тя е красива, и тя е кристално изящна. И тук сме очевидци на цяла драма - погубили сме любовта, погубили сме самите себе си с бързане. Сякаш подтекстът е да сме по-бавни, по-безплътни - тоест духовно обичащи, духовно свързани. Бързането носи неучтивост, способства искриците Надежда да угаснат. На искрата й е нужно време, с цел да извиси пламък, а той пък да лумне в огън. Дъждът и сълзите потушават тези пламъчета. Влюбените дълго би трябвало да се гледат безмълвно в очите. Не са нужни думи, не са нужни бързи придвижвания, нужни са тишина, отдаденост, обединение, полет.
" Счупени криле " е една от най-красивите молебствия, отдадени на любовта в нашата литература. Само същински обичащият се моли за другия. Само същински обичащият не е кадърен на друга обич. Истинската обич е вечно.
Този блян по споделеност, по обединение, се открива и в " Дай ми лято ", " Няма те... ", " Винаги до теб ", " Мисля за теб ", " Виждам те в съня си ". В тези текстове внушението за споделеност, за реципрочност е водещото. Постига се кристална фамилиарност - красива, съкровена, религиозна даже. Обичането е духовно положение. Щастието е духовна конфигурация.
Пламен Тотев е обичащ и благополучен човек. А чудото е, че прави такива като него доста други хора - някои от които близки до сърцето му. Защото всичко се прави със сърце. Другото... другото просто не е същинско. Другото лъха на мраз. А когато в една нощ, пък била тя и зимна, лети ангелът, тази нощ е свята.