Как 6 май стана Ден на Българската армия frognews.bg
Честването на празника е предшествано от учредяването пред 1880 година с декрет на княз Александър Батенберг на военния медал “За храбростта ”. Орденът е основан по сходство на съветския медал “Свети Георги ”.
В самото начало празникът се отбелязва несъмнено непретенциозно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За смелост “ и лимитирани военни паради, най-вече в София. Впоследствие цар Фердинанд способства за по-голямата помпозност и значение на честването.
По време на войните в интервала 1912 – 1918 година празникът се отбелязва в бойни условия.
Дълго време, редом с Деня на храбростта, съществува и Ден на успехите, така наречен дребен Гергьовден – 27 ноември, когато българската войска удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 година Подписаният през 1919 година обаче навръх тази дата Ньойски контракт я обезсмисля като ден на празненство. През 1920-те години тези 2 празника се сплотяват и се празнува единствено Ден на храбростта и успехите на 6 май.
Започват да се вършат огромните Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са столицата – на тях постоянно участват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена “За смелост “, военните аташета, упълномощени в България, хиляди елементарни жители.
Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 година, когато при изключителна церемониалност цар Борис III връчва новите бойни флагове на софийските полкове. Старите бойни флагове, обгорени и прокъсани от патроните, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „ Шуми Марица “ на препълнения площад пред Двореца, с цел да бъдат отнесени в Пантеона на българската популярност. Новите флагове се освещават от Софийския митрополит Стефан, а по-късно царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен пирон с изображение на вензела си. Той персонално връчва бойното знаме на всеки пълководец на полк. Тържественият церемониал е предвождан от кавалери на ордена “За смелост “. На този и всички последващи паради се отдава специфична респект на ветераните и инвалидите от войните, като царят персонално се ръкува с тях.
45 години българските пълководци са в сянката на руските маршали, споделя българският боен историк акад. Георги Марков.
Установената традиция на Гергьовденските паради е анулирана от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 година с разпореждане на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е привързан със знаковите за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската войска е избрана датата 9 септември, а след 1953 година – 23 септември, денят на оповестяване на Септемврийското въстание от 1923 година, както и 9 май – денят на Победата на Българската национална армия и Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики против хитлеристка Германия през 1945 година във Втората международна война.
След 1990 година Седмото Великото национално заседание дефинира за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 година Две години, 1991 и 1992, българските войски празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет № 15 от 27 януари още веднъж е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Самият боен церемониал стартира в 10 часа на площад “Княз Александър І “.
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет “Ми-17 “ с развят на него българския народен байрак. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни интервенции и употребяващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Самият боен церемониал стартира в 10 часа на площад „ Княз Александър І “.
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „ Ми-17 “ с развят на него българския народен байрак. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни интервенции и употребяващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Парадът по традиция се приема от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от висшия главнокомандващ – Президента на републиката.
В самото начало празникът се отбелязва несъмнено непретенциозно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За смелост “ и лимитирани военни паради, най-вече в София. Впоследствие цар Фердинанд способства за по-голямата помпозност и значение на честването.
По време на войните в интервала 1912 – 1918 година празникът се отбелязва в бойни условия.
Дълго време, редом с Деня на храбростта, съществува и Ден на успехите, така наречен дребен Гергьовден – 27 ноември, когато българската войска удържа решаваща победа в боевете при Сливница по време на Сръбско-българската война от 1885 година Подписаният през 1919 година обаче навръх тази дата Ньойски контракт я обезсмисля като ден на празненство. През 1920-те години тези 2 празника се сплотяват и се празнува единствено Ден на храбростта и успехите на 6 май.
Започват да се вършат огромните Гергьовденски паради, като най-впечатляващи са столицата – на тях постоянно участват Царят, висшите офицери, кавалерите на ордена “За смелост “, военните аташета, упълномощени в България, хиляди елементарни жители.
Особено впечатляващ е парадът, състоял се на 6 май 1937 година, когато при изключителна церемониалност цар Борис III връчва новите бойни флагове на софийските полкове. Старите бойни флагове, обгорени и прокъсани от патроните, обикалят в прощално шествие под звуците на марша „ Шуми Марица “ на препълнения площад пред Двореца, с цел да бъдат отнесени в Пантеона на българската популярност. Новите флагове се освещават от Софийския митрополит Стефан, а по-късно царят с позлатено чукче заковава на всяко от тях позлатен пирон с изображение на вензела си. Той персонално връчва бойното знаме на всеки пълководец на полк. Тържественият церемониал е предвождан от кавалери на ордена “За смелост “. На този и всички последващи паради се отдава специфична респект на ветераните и инвалидите от войните, като царят персонално се ръкува с тях.
45 години българските пълководци са в сянката на руските маршали, споделя българският боен историк акад. Георги Марков.
Установената традиция на Гергьовденските паради е анулирана от Отечественофронтовската власт на 2 май 1947 година с разпореждане на Министерския съвет под председателството на Георги Димитров. Самият празник е привързан със знаковите за новия режим дати. Първоначално за ден на Българската войска е избрана датата 9 септември, а след 1953 година – 23 септември, денят на оповестяване на Септемврийското въстание от 1923 година, както и 9 май – денят на Победата на Българската национална армия и Въоръжените сили на Съюз на съветските социалистически републики против хитлеристка Германия през 1945 година във Втората международна война.
След 1990 година Седмото Великото национално заседание дефинира за празник на войската датата 23 август – денят на решителните боеве при Шипка от 1877 година Две години, 1991 и 1992, българските войски празнуват този незабравим ден като собствен празник. През 1993 година с разпореждане на Министерски съвет № 15 от 27 януари още веднъж е възвърната датата 6 май като Ден на храбростта и празник на Българската войска.
Самият боен церемониал стартира в 10 часа на площад “Княз Александър І “.
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет “Ми-17 “ с развят на него българския народен байрак. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни интервенции и употребяващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Самият боен церемониал стартира в 10 часа на площад „ Княз Александър І “.
В последните години парадите се откриват от прелитащ над площада вертолет „ Ми-17 “ с развят на него българския народен байрак. Това е вертолет от военновъздушните сили, участващ в аварийно-спасителни интервенции и употребяващ се за помощ при наводнения, а също и за гасене на горски пожари.
Парадът по традиция се приема от най-високопоставения офицер в гарнизона или поделението, а в столицата от висшия главнокомандващ – Президента на републиката.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ