Честване на 330 години от избухването на Чипровското въстание от

Честване на 330 години от експлоадирането на Чипровското въстание от 1688 година и 50 години Чипровци- град ще бъдат маркирани в планинското градче.
Честванията на 330-та годишнина от Чипровското въстание стартират на 6 септември в 11:00 часа с признателен молебен и празник на Гушовския манастир. По-късно вечерта пред останките от католическата катедрала в града ще бъде отслужена и литургия от католически свещеници за починалите във въстанието. Гости и доброволци от Хисаря ще показват и възстановка на подиуми от Чипровското въстание.
На 7 септември от 19:00 часа празнична стратегия на ученици от ОУ „ Петър Парчевич” - Чипровци, клуб по спортни танци „ ОГОСТА данс” и отбор за национални танци „ Българче” от град Винга, Република Румъния ще основат празнично въодушевление за гостите и жителите на общината.
Кулминацията на честванията ще бъде на 8 септември. От 11 часа на тържествена сесия на Общинския съвет ще бъдат изнесени научни отчети за ролята и мястото на Чипровското въстание в българската история. Със званието почетен жител ще бъдат удостоени заслужили персони с извънреден принос за издигане на престижа и развиването на община Чипровци.
От 18:00 часа на градския площад Гвардейският внушителен духов оркестър - София с демонстративни осъществявания ще открие концертната стратегия. В нея ще взе участие Държавен танцов отбор „ Пирин” - Благоевград. Тържествена вечерна инспекция и заря във връзка 330 години от Чипровското въстание ще стартира в 20 часа. Тя ще бъде призната от ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, която ще произнесе и слово във връзка годишнината.
За всички дни на тържествата община Чипровци е подготвила и фолклорна стратегия с присъединяване на известни национални артисти: Володя Стоянов, Христо Косашки, Ива и Велислава Костадинови.
Чипровци е един от най-значимите градове в българската история. Със своята книжовна школа и първото светско учебно заведение намерено през 1624 година, със своята неотстъпчивост към робството, дребното китно градче се трансформира във знак на свободния български дух. Въпреки че уредниците на въстанието са католици, в него взимат присъединяване и доста православни българи от околните села Железна, Копиловци и Клисура, както и от покрайнините, обединени от желанието си да бъдат господари на личната си орис.
Чипровското въстание е най-мащабната демонстрация на революционните битки през ранното Българското възобновление. То е най-висш израз на българския дух, предпочитание и воля за независимост и самостоятелност.