Почерпете житейска мъдрост от това писмо, което 83-годишна жена пише на приятелка
Често забравяме да оценим живота към себе си, да отличим значимите неща от маловажните. Способността да постигнеш вътрешен мир за множеството от нас идва късно. Например когато станеш на 83. Една стара жена взема решение да показа вероятността, която годините са ѝ дали към живота, в писмо до своя другарка. Попаднахме на това писмо, оповестено от Bright Side, и съдържащо скъпи препоръки за всеки, на всяка възраст. Струва си да вникнем в простичкото и умно обръщение на тази стара дама.
„ Скъпа Берта,
Чета повече и избърсвам прахуляк по-малко. Седя на двора и се веселя на гледката, без да се безпокоя за плевелите в градината. Прекарвам по-голямата част от деня със фамилията и приятелите и по-малко време в работа.
Когато е допустимо, животът би трябвало да бъде общ брой от прекарвания, на които да се наслаждаваш, а не да изтърпяваш. Сега се пробвам да различавам тези моменти и да ги оценявам.
Не „ спестявам “ нищо. Използвам финия порцелан и кристалните чаши за всяко особено събитие – да свалиш кг, да успееш да отпушиш мивката, да видиш първия разцвет на амирилиса. Нося хубавото си сако и когато отивам до магазина. Теорията ми е, че в случай че наподобявам задоволително богата, по-лесно ще си разреша да напазарувам за 28,49. Не вардя най-хубавия си парфюм за специфични събирания, а го нося и когато отивам до железарията или до банката.
„ Някой ден “ е израз, който има все по-малко място в речника ми. Ако нещо си коства да се види, да се чуе или да се направи, желая да го видя, чуя или направя в този момент.
Не знам какво би направил някой различен, в случай че може да го няма това на следващия ден, което всички одобряваме за даденост. Мисля, че човек би се обадил на обичаните хора от фамилията и един-двама близки другари. Може би ще се свърже с един-двама някогашни другари, с цел да се извинят и помирят. Иска ми се да мисля, че ще отиде на китайски ресторант или другаде, и ще си поръча, каквото обича. Предполагам, няма по какъв начин да знам.
Точно такива дребни незавършени неща щяха да ме ядосат най-вече, в случай че знаех, че часовете ми са преброени. Да се нервирам, че не съм написала някои писма, които желаех да напиша „ някой ден “. Да се нервирам и да скърбя, че не съм казвала задоволително постоянно на мъжа ми и на родителите ми какъв брой доста ги обичам.
Затова по всякакъв начин се пробвам да не отсрочвам и да не спестявам за на следващия ден нищо, което би внесло смях и искра в живота ни.
И всяка заран, когато отворя очи, си споделям, че това е нещо особено. Всеки ден, всяка минута, всяка глътка въздух е подарък от Бога.
Може би животът излезе друга ария – не тази, която искахме да изпеем. Но до момента в който сме тук, още можем да танцуваме. “
