Да забравяш е нормална функция на паметта
Често всеки от нас не помни за неща, които даже считаме за значими и които могат да трансформират нашия ден, даже от време на време нашия живот. Разпространено е разбирането, че да забравяш е нещо неприятно, даже че това е сигнал за нарушени функционалности на мозъка в неговата част за „ депозиране “ на информация.
Учени от Университета в Торонто, Канада, имат обаче друго мнение за процеса на забравяне. Според тях забравянето е метод да станем по-умни и даже да подобрим живота си.
В проучване оповестено в списание Neuron канадските невролози изричат своя догадка, за какво мозъкът целеустремено работи, с цел да не помни дадена информация.
Неврологията на забравянето е релативно неразучена територия. През последните няколко десетилетия във фокуса е противоположният развой – по какъв начин клетките на мозъка се трансформират, с цел да складират и запазят информацията, да помнят нещата.
За учените е известно, че опцията мозъкът да складира информация и да я помни, може да бъде затруднена от пазенето на информация, която към този момент не е нужна и не е обвързвана с всекидневието ни. Канадските невролози стигат още по-далеч, като декларират, че тази информация освен не е обвързвана с сегашното ни всекидневие, само че и пречи на естествения ни живот.
Информация, която не е нужна за оцеляването и за естествен живот, не е належащо да се съхранява от мозъка, споделят канадските откриватели.
„ Паметта ни би трябвало да оказва помощ при взимането на решения, при предприемането на дейности, с цел да живеем обикновено. Еволюцията регистрира дали индивидът взима подобаващи решения в ежедневния си живот или не. Правилните решения усилват възможностите за оцеляване на индивида “, споделя съавторът на проучването Блейк Ричардс.
Учените стигат до извода, че да забравяш е естествена функционалност на паметта, колкото и иронично да звучи. Целта на паметта е да подкрепи индивида да вземе уместно интелигентно решение в изискванията на комплициран, бързо изменящ се свят и тогава по-подходяща система на паметта се оказва тази, която не е затрупана с ненужни мемоари, която не помни всякакви неща. Основният извод от проучването е, че хубавичко и вярно функционираща система на паметта е тази, която може да не помни ненужните неща.
Интересна част от проучването е обвързвана с приложението на тези открития при изкуствения разсъдък. При него е известно положението на пренасищане, претоварване (over fitting), при което машината натрупва толкоз доста информация, че това стартира да й пречи да взима интелигентни решения.
Според канадските учени, по-доброто схващане на неврологията на забравянето ще ни разреши да създадем изкуствен интелект кадърен да си взаимодейства с околния свят и да взима интелигентни решения, като го прави човек. Най-вероятно триумфът с изкуствения разсъдък ще бъде реалност, когато машината може да направи разликата сред информацията нужна за оцеляване и тази, която ще бъде добре да се не помни.
