Испанската композитарна империя
Често върху картите на Европа с границите от ХVІ-ХVІІ в. може да се прочете „ кралство Испания “.
Това в действителност е неточност, тъй като през XVI и XVII век кралство Испания не е съществувало. То се появява едвам през XVIII век, а преди този момент съвкупността от владения зад Пиренеите публично в никакъв случай не се наричала по този начин.
Самата купа на тогавашните крале, които в този момент назоваваме „ крале на Испания “, представлявала цялостен абзац с определенията им като крале на Кастилия, Леон, Арагон, Валенсия, още половин дузина кралски трофеи, избран брой херцогски, графски, както и трофеи на сеньори на обособени владения – да вземем за пример, сеньор на Биская.
За разлика от френската или британската монархия, където през ХVІ век имало трофеи „ крал на Франция “ и „ крал на Англия “, в Испания ситуацията било друго. Днес то се отбелязва с термина „ композитарна монархия “.
Самата основа на испанската монархия била сложносъставна – короните на Кастилия и Арагон се сливат посредством брака на Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски през 1469 година Чрез тяхната щерка Хуана, която била омъжена за Филип Хабсбург, владенията и имперските упоритости на Хабсбургите били прибавени към испанските. Така се положили основите на Испанската империя, която поначало не била единствено „ колониална “. По време на ръководството на Филип II (1556-1598), макар загубата на Северна Холандия, Испания получила по-важни придобивки. Тя включила Португалия с всичките й презморски колонии в Южна Америка, Африка и Азия. Това се случило след страшното проваляне на португалците от мароканските войски през 1578 година при Алкасер Кибир в Африка, където цялата португалска войска била унищожена. Отделно били самите испански владения в двете Америки и също в Азия (Филипините). Тоест, към половин дузина кралски трофеи на Филип ІІ, в случай че не и повече, била добавена купата крал на Португалия. В този миг властта, следена от него, евентуално била най-голямата, която историята познавала до тогава. Тя включвала великански владения в Америка, много обширни в Африка, а в Азия Филипините и тамошните португалски анклави. Ако някои империи по-късно са надминавали испанската монархия от онази ера, това били единствено Руската и Британската.
Но Испанската композитарна империя, разпростряна по целия свят, поставяла големи проблеми пред ръководството. Трябвало да се ръководи в условия, когато тези територии даже не били разказани, били изцяло непознати, нямало точни карти. Огромна компликация представлявало приемането на нужната информация, както и времето, належащо, с цел да се реагира съответно.
В Мадрид, в центъра на испанската монархия, процесът на приемане на вести и за отговор даже от относително близката Холандия отнемал повече от 2 седмици. А когато ставало дума за Филипините или Перу, тогава новините оттова идвали за съвсем година. Докато кралят вземе решение и писмото му стигне до такава степен, обстановката можела да се промени десетки пъти.
Разбира се, това създавало големи проблеми. Испания първа се сблъскала с тях и в това отношение нейният опит е неповторим. По-късно и другите колониални империи се изправили пред такива компликации.
В резултат системата за ръководство на испанската монархия от това време изцяло отразявала сложността на състава на самата монархия. От една страна, към краля имало препоръки, които вземали стратегически значими решения за всяка от областите, които са били елементи от монархията: Съвет за Арагон, Съвет за Италия, Съвет за Португалия, за Навара и някои други територии, Съветът за Индиите (така наричали Америка).
От друга страна, имало и препоръки, проведени на функционална основа: Държавен съвет, Съвет по военните въпроси, Съвет за инквизицията и т. н.
Системата била много тромава, само че като цяло функционирала сполучливо. В никоя друга европейска страна не разполагали с нищо сходно, тъй като просто нямало такива дадености с техните проблеми. А на място решенията на короната се изпълнявали от вице-кралете, които се назначавали от краля. Те били негово второ „ аз “ и имали задоволително огромни пълномощия.
Системата била доста подвластна от личността на ръководещия монарх. Далеч неслучайно наричали Филип II „ хартиеният крал “ – тъй като предпочитал да ръководи посредством документи, каквито преглеждал със стотици всеки ден.
Така, да вземем за пример, през януари 1570 година крал Филип II подписал 3 документа за научни експедиции в Новия свят. Експедицията на Франсиско Ернандес в Мексико, траяла от края на 1570 година до втората половина на 1577 година, била извънредно ползотворна. Изследователите донесли оттова доста томове с рисунки и подробни описания на растения, чували семена, растения в бъчви. Но тези материали по този начин и не били оповестени, тъй като изгорели измежду пожар в кралския замък Ескориал.
Имало и проблеми, с които испанската корона по този начин и не съумяла да се оправи. Такъв проблем било, да вземем за пример, пиратството. Морските разбойници, скрито покровителствани от протестантските Англия и Холандия, ограбвали корабите от Америка, които превозвали сребро и злато. Този непрестанен гнет, както и разгромът на „ Непобедимата армада “ през 1588 т., подкопали силите на испанците и обусловили появяването на две нови морски свръхсили на ХVІІ век – Англия и Холандия. Така през ХVІІ век Испанската империя последователно навлязла в интервал на залез.
