Често сте чували, че външната политика е продължение на вътрешната.

...
Често сте чували, че външната политика е продължение на вътрешната.
Коментари Харесай

Дебат за външната политика на България: Джема Грозданова от „Републиканци за България“ и Георги Кючуков от АБВ

Често сте чували, че външната политика е продължение на вътрешната. Казват го и политици, които практикуват противоположната логичност. Изцяло подвластни от външни фактори, те пробват да насочат вътрешната ни политика в интерес или в услуга на непознати сили. За да обслужат, с цел да се харесат или с цел да получат поддръжка. Или и трите дружно. А можем ли да сме независими, суверенни, амбициозни и безапелационни? Каква би трябвало да е външната политика на България? Отговор на тези въпроси дадоха в спор в „ Лице в лице “ Джема Грозданова от „ Републиканци за България “ и доцент Георги Кючуков от АБВ.

Геополитиката на имунизациите

Като лекари Джема Грозданова и доцент Георги Кючуков дискутираха и обстановката с имунизацията против ковид в България.

„ Трябва да използваме ваксини, които са потвърдено ефикасни и безвредни. В този миг не би трябвало да вършим геополитика от медицината. Имаме потребност от качествени ваксини, на които хората да имат доверие “, съобщи Грозданова.
Снимка: btvnovinite.bg
Според нея са били позволени доста неточности при договарянето на доставките на ваксини на европейско равнище, а още повече неточности е направила България.

„ При нас има по-голям проблем, тъй като най-голямо количество, което поръчахме, беше на " АстраЗенека ". Причината е, че тази ваксина се съхранява по-лесно. Ние нямаме опция да съхраняваме имунизациите на „ Пфайзер “ и „ Модерна “ при изискваните ниски температури. Нямаме и вярната организация за предпазване на тези две ваксини “, разяснява Грозданова.

„ Всички ваксини, които се употребяват против ковид сега са в трети етап на изследване. Те са безвредни, само че се наблюдава се дълготрайният им резултат и ефиксността им. Ние по същия метод бихме могли да поемем съветската и китайската ваксина, тъй като те са на същия стадий на развиване. Така че не е неточност това, което направиха някои страни с тези ваксини “, съобщи Георги Кючуков от АБВ.

По въпроса дали Русия не преследва геополитическо въздействие посредством своята ваксина, Джема Грозданова отговори, че това може да стане единствено в страни, които не са част от Европейски Съюз и нямат достъп до квотното систематизиране на имунизациите от Брюксел като Сърбия и Северна Македония.

Богатите европейски страни можеха да си разрешат да платят в задатък на огромните производители, до момента в който небогати страни в Африка нямаха този късмет и по тази причина употребяват единствено съветската и китайската ваксина, уточни Кючуков, само че добави, че огромните западни фармацевтични компании също преследват свои цели посредством своите препарати.

Русия – сътрудник или противник?
Снимка: btvnovinite.bg
„ Към Русия би трябвало да имаме кардинална позиция и координирана политика. Когато приказваме разнородно за такава мощна страна, ние олекваме. Говорейки едно в Европейския съюз, а вършейки друго в България – като построяването на „ Турски поток " предпочитано пред интерконектора с Гърция, си опонираме “, счита Джема Грозданова.

„ В България има разнопосочни говорения по връзки на Русия, само че и в Европейски Съюз мненията за Русия са радикално противоположни. Русия си е такава, каквато е. Не би трябвало да я дефинираме като добра или неприятна, а да гледаме воя стратегически интерес и да имаме изгода. Единият метод в Европа е сигурност против Русия, който се поддържа от страни като Полша и Литва, а другият - сигурност с Русия, който има поддръжка измежду страните от Южна и Централна Европа. Според мен вторият метод е доста по-голям за нашите страни. Конфронтация със мощна страна не е от изгода за никого ", споделя Георги Кючуков.
Снимка: btvnovinite.bg
Не би трябвало да забравяме, че Русия анексира част от Украйна, а това към този момент се не помни в Европа, само че представете си нещо сходно да стане на Балканите, отвърна Грозданова.

Тук се сблъскват два правилото – на ненакърнимостта на границите и на самоопределението. В Крим имаше референдум, в Косово имаше референдум, в Каталуния имаше референдум, само че на всички места теи два правилото се сблъскват, съобщи Кючуков.

Бъдещето на Европейски Съюз и НАТО

Много бързо забравихме какви изгоди ни даде участието ни в Съюза. За тази цел работихме доста и в случай че имаме подозрения, дано тръгнем към полемика. Ние сме твърдо за единна Европа, изключително след Брекзит, съобщи Грозданова.

Няма политическа партия в България, която да е против Европейски Съюз и НАТО. Такова политическо говорене се против Брюксел се употребява единствено при предизборни акции. Големият въпрос е какво е бъдещето на Европейски Съюз – федерализация или усилване на националните страни, а това не е ясно и за другите страни членки, съобщи Кючуков, който добави, че е за федерална Европа.

България и Турция

„ България успяваше значително, в това число по време на председателството си, да бъде проводник на политиката на Европейски Съюз към Турция, да предава посланията на Европа, да транслира. След това нещата в този проект понижиха, връзките се трансформираха. Трябва да продължим да работим дейно с Турция. Споразумението на Европейски Съюз с Турция оказа помощ доста освен на България, а на всички. Да не забравяме, че сме външна граница на Европейски Съюз. До огромна степен самите управляващи в Турция трансформираха отношението на Европа към тях “, съобщи Грозданова.

Отношението на България към Турция е прагматично, само че като че ли ние утвърждаваме това, което Ердоган прави с политическите си съперници, тъй като ни пази от мигрантската вълна. Не би трябвало да влизаме в конфликтни обстановки, само че не трябва да си затваряме очите за тези нарушавания на правата и свободите от Ердоган ", счита доцент Кючуков.

България против Северна Македония

„ Трябва да възприемаме РСМ като суверенна страна с всичките й права и отговорности за съюза, в който желае да влезе. Емоциите пречат на прагматичната политика. Преди месец имах среща с господин Бучковски, който е избран за договарящ с България. Разбрахме се по няколко въпроса. Единият, че би трябвало да спрат да приказват за македонско малцинство в България. Другият – че би трябвало да си трансформират учебниците. Историята би трябвало да справедлива. Третият е, че би трябвало името Република Северна Македония с нота към Организация на обединените нации да бъде декларирано от тях, че ще бъде употребявано в цялата му дължина “, сподели Джема Грозданова.

„ Това, че спряхме преговорния развой не е поредна политика. Трябваше да погледнем световно. Нашият геополитически интерес води до това, че Скопие би трябвало да е част от Европейски Съюз ", счита Грозданова.

Според Кучюков сме избързали с насладата си за Договора за добросъседство със Скопие и комисията за решаването на противоречивите исторически въпроси не е работещ модел.
Източник: btvnovinite.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР