Ето какво се случва с децата, лишени от любов
Често срещам хора, които може и да са на 20, 30 или даже 40 години, само че вътрешно към момента живеят в своето детство. Причината за това е, че не престават да чакат любовта, която не са получили в задоволителни количества (или въобще) в ранните си години. Те в никакъв случай няма да пораснат, до момента в който не се научат да открият самички това, което ги прави щастливи.
В момента, в който започваме да се усещаме необичани, стопираме да се развиваме.
Обичта и вниманието, което едно дете търси у родителите си, приема разнообразни форми според от неговата възраст.
Чувството за доверие у детето стартира да се образува още в най-ранна възраст. По това време познанието за любовта се лимитира до възприятието, че майка му се грижи за него непрекъснато.
Ако не получи задоволително от тези грижи, доста е евентуално, когато порасне, да име съществени проблеми във взаимоотношенията си с другите. Често ще подлага колегата си на „ проби “, с цел да удостовери отдадеността му, с цел да види до какъв брой може да му има вяра. Този вид хора нормално се усещат уязвими даже тогава, когато явно имат непосредствен човек, на който могат да разчитат.
Когато детето е малко по-голямо, на към 2-3 години, то прави първите си стъпки към независимостта и опцията да се самоконтролира. Ако родителите му попречат на тези процеси, като да вземем за пример правят вместо него неща, на които то е способно самичко (или пък чакат от него повече, в сравнение с то може да направи), у него може да се развие трайно възприятие за позор. Ако родителите поставят големи старания, с цел да предпазят детето от света към него и вършат всичко вместо него (и в същото време остават слепи за това, от което в действителност се нуждае в тази си възраст), то може да стартира да се съмнява в личните си умения. Това дете ще се трансформира в човек с ниско самочувствие, който счита, че не има нужните качества, с цел да се оправя със света и даже да управлява себе си.
Когато порасне, вместо да е убеден в себе си, този човек ще изпитва непрекъснати съмнения, че другите се взират в него, че никой не го утвърждава, че хората се съмняват в претекстовете му. Много е евентуално да се развият както обсесивно-компулсивни държания, по този начин и параноя (че някой го нарочва или преследва).
Когато станат на 3-6 години , децата интерпретират любовта под формата на благоприятни условия, които имат, с цел да стартират да правят неща самички, да станат самоуверени. Те чакат и се надяват на поддръжката на родителите им по отношение на тези свои начинания. Искат и самопризнание за правото им да бъдат любопитни и изобретателни. Ако през този интервал родителите не разрешат на децата да бъдат самостоятелни (повече по отношение на предходните години) и/или ги санкционират прекалено в резултат на желанията им, ще се развие съществено възприятие на виновност.
Хората, които израстват в сходна среда, постоянно страдат от липса на целенасоченост и увереност – качества, нужни за слагането и постигането на реалистични цели. Постоянните им усеща за виновност могат да доведат до бездейност, чувство за импотентност и отвращение за фамилиарност. Дори до психопатично държание.
