Често сме чували, че унищожението на света ще се случи

Често сме чували, че заличаването на света ще се случи единствено с фантазиите на един задоволително упорит човек и нелепостта на милиони. Точно това се случва през Втората Световна война, само че до момента в който мнозина осъждат Германия, доста по-малко даже подозират какъв брой съперници е имал този режим. Историята на Ромел не е единствена в това отношение, индивидът не просто се е опитвал да отстрани фюрера, само че в последните дни от войната е един от най-големите критици и историята не приключва толкоз добре за него. Настоящият воин също не е по-малко прочут. Вилхем Канарис е абсолютния образец за порядъчен немец. По-дребният растеж щял да го остави надалеч от немската флота, в която служи правилно и отдадено и постоянно се дава за образец. Освен това е извънредно грижлив татко и брачен партньор.

За него други дами просто не съществували, вечер пиел една чаша вино и това е всичко, което може да се опише за неговия живот, най-малко в случай че историята му беше траяла без две международни войни. Вилхелм е човек, с който ще се разминете по улицата и даже няма да му обърнете внимание, като че ли в никакъв случай не сте го виждали. Той е от красивите хамелеони, които умерено се крият пред очите на врага и има причина. Постъпва във флотата през април 1905 година и тогава е едвам на 18 години. Докато успее да натрупа малко опит, избухва Първата Световна война и е мобилизиран незабавно на круизера „ Дрезден “, ръководен от адмирал Граф декор Спии. След една сполучлива борба против английския „ Добра вяра “, „ Дрезден “ отплава за Чили, където обаче е заловен в капан от съперника.

За да не бъдат хванати, немските моряци взривяват кораба и бягат в Чили, където се пази неутралитет. В Сантяго, всички моряци получават подправени паспорти, с които  да изоставен страната, да стигнат до Аржентина и по-късно да се върнат в Германия през Ротердам. Дългият път към дома оставя много тежък отпечатък в моряка и идващото му предопределение е като шпионин в Испания – тъкмо то го трансформира вечно. На твърда земя, разузнавачът продължава да мечтае за моретата и най-сетне е назначен на подводница. На таз работа оказва помощ за потапянето на 18 кораба. След войната продължава да бъде на граждански транспортен съд. Като доста други, той също приветства нацистите и счита, че Адолф Хитлер в действителност ще бъде верният човек за страната, назначен е като пълководец на военноморска база, само че признава, че точно там се е чувствал като човек без никакво развиване.

Остава там, до момента в който не е уволнен от армията. Само няколко месеца по-късно получава предложение за работа в немското военно разузнаване. Командването е попаднало на безупречното досие и незабавно го назначава. В началото на 1935 година на своя 47 рожден ден е нараснал в адмирал. Това е нещо прелестно, тъй като Вилхелм постоянно е вярвал, че страната ще се построи още веднъж и флотата ще се заздрави – това е била фантазията му. След като стартират политическите убийства на Хитлер, Канарис осъзнава каква неточност е направил и бързо става един от най-прикритите съперници на новия режим. С експлоадирането на Втората Световна война, разузнавачът признава, че успеха за Германия ще бъде злополука. Приема премахването на фюрера като своя персонална задача и стартира да работи независимо против него.

На 22 август 1939 година с оповестяването на проектите за окупиране на Полша, никой няма право да води мемоари. Канарис стои в ъгъла на стаята и повтаря безшумно всяка една дума на Хитлер. След края на срещата, той бърза да се прибере в хотела и стартира да написа проектите по памет. Предава цялата информация на полковник Ханс Остер – различен анти-нацист, който желал да отстрани Адолф от поста. Полковникът изпраща копие на холандския боен аташе в Берлин, който го предава на френските и английски посланици.

Резултатът от тази информация е, че Франция и Англия подвигат своите армии под бойна паника и дават обещание, че ще оказват помощ, в случай че Германия премине границите. В зорите на 1 септември, Луфтвафе бомбардират разнообразни територии към Полша. Вермахта следва тези стъпки и след няколко часа Втората Световна война е почнала. Както дават обещание, англичани и французи незабавно афишират война на Германия. На 3 септември немският шпионин декларира, че към този момент има единствено една задача – да редуцира тази война непременно. Най-добрият му ход в този миг е да подава неверна информация и да обърква своите лични началници, в това число и Хитлер.

Няколко седмици след нашествието в Полша, точно той написа доклад, че французите приготвят масиран удар в зоната към Саарбюккен. Никой не му има вяра, изключително откакто това е най-силната отбранителна линия на Германия, нито един французин не атакува немската граница. Точно това е първата огромна неточност, която постоянно ще стои като грубо леке. И всяка бъдеща информация ще се гледа доста прецизно. Няколко месеца по-късно разузнавачът подава информация, че английската флота е вдигната по паника и пази с цялостна мощ Норвегия. Хитлер още веднъж усеща блъфиране и дава ход на офанзивата, като на 9 април 1940 година няма никаква среща с противников транспортен съд. Добрата вест е, че единствено един ден по-късно немски кораби са потопени от английски крайцери, което въпреки всичко демонстрира съществуването на меродавност.

Вече не е ясно на коя информация от Вилхелм да се има вяра и на коя да се пропусне тази  опция. В един миг немското разузнаване изпада в недружелюбност. Нито един военачалник не желае да се довери, а самият Канарис се счита за безверен негодник. Това са доста положителни калкулирани ходове, с които да обезврежда един от значимите детайли в една война. Липсата на доверие в разузнаването в действителност се оказва основно, тъй като по този начин съдружниците могат да се възползват от редица ходове.

Дори и да се достави законна информация, Адолф просто не вярвал и правил това, което считал, че е най-добре. Адмиралът не е самичък, той има и други съдружници, които оказват помощ. Такъв е военачалник Лудвиг Бек, полковник Ханс Остер, Генерал Ървин декор Витцлебен и още доста други офицери. И до момента в който Хитлер не има вяра на една информация, шпионите с ненаситност предавали механически данни, позиции и даже научна информация на съперника, въпреки всичко някой им вярвал. Така през 1939 година един неизвестен пакет с данни се озовава пред Британското консулство в Осло.

Там има много детайлности по отношение на някои научни опити, съвременно оръжие и бъдещи проекти. Сред опитите участват секрети оръжия като радари, специфични маяци, които да направляват бомбите през нощта и самоуправляемо торпедо – това по-късно са V2 ракетите. Никой не може да заподозре Вилхелм, а и пакетът съдържа записка „ С най-хубави пожелания от един немски академик “, който още повече обърква нацистите. Нито един немски академик не може да събере толкоз информация на едно място, тъй като всички работят в разнообразни отделения. Достъпът до документите също е засекретен, а оставянето им в Осло се оказва още по-голяма мистерия. През октомври 1940 година малко откакто наближава краят на борбата за Англия, Хитлер има нова концепция – да нападне и задържи Гибралтар. Така Северна Африка остава затворена и успеха е сигурна за Ромел.

Операция „ Феликс “ е връчена в ръцете на Канариис. Неговият съвършен испански, мрежата от сътрудници, както и другарството с Франциско Франко може да свърши доста работа. И като един предан „ нацист “, Вилхелм незабавно стартира работа, само че не тъкмо по предписанията. Първо издава един дълъг и подробен доклад, в който показва, че тази задача няма по какъв начин да бъде сполучлива. След това съумява да изпрати информация до Франциско Франко, в която му оповестява, че в случай че откаже на Хитлер, Германия няма по какъв начин да го нападне и да го покори, както към този момент се е случило в цяла Европа. Немският водач идва на 23 октомври в Испания, с цел да разиска тези условия, Франко е квалифициран. Пази своята индиферентност и повече от 9 часа води договаряния, преди фюрера да се съобщи и да показа, че в никакъв случай повече не желае да вижда този човек.

Същото споделя и на Бенито Мусолини. Провалът на тази намира се оказва доста огромна стъпка обратно, а в това време английските кораби не престават да минават без проблем и да доставят своята войска. По това време съдружниците към този момент знаят, че Канарис в действителност работи в тяхна изгода и може да му се има вяра. Британските шпиони следят честите разходки на Вилхелм до Испания, като това е доста значимо опрощение, с цел да бъде надалеч от Берлин. Британците желаят да  организират похищение и разходка до Лондон.

Плановете отпадат, въпреки всичко единственият съдружник в двора на Хитлер е нужен тъкмо там, където се намира. В следствие се оказва доста вярно решение, изключително откакто през 1942 година идва информация за подготовка за инвазия, само че мястото и часът не са известни. Немски сътрудник във Англия изпраща цялостната и детайлна информация в Хамбург до разследващото ръководство, само че никой не открива този отчет – в никакъв случай. Вилхелм твърди, че сходна информация не е била излъчена.

Щурмът на Казабланка, Алжир е толкоз неочакван, че нито един нацист не може да предложи някакво съответно решение и отговор на тази офанзива. Само Вилхелм не е сюрпризиран от обстоятелствата, въпреки всичко той е знаел няколко седмици по-рано за проектите на съдружниците. Успехът на интервенция „ Факел “, който разрешава на кораби с хранителни запаси да стигнат до точката и да доставят нужния запас, също накланя везните в неверната посока. Освободен от своята позиция, проваленият сътрудник просто чака Рейнхард Хейдрих (новият директор) да бъде погубен от чешки партизани, по-късно още веднъж го връщат назад на работа.

През 1944 година идва и последният час. Двойният сътрудник би трябвало да приготви маршал Алберт Кесселринг – командирът на немските сили, изпратени в Средиземно море. Именно той е чул клюки за нахлуване на съдружниците по крайбрежията на Италия и желае да знае къде тъкмо да се нарежда. Вилхелм декларирал, че към момента няма никаква информация за сходни маневри и нито един сътрудник не е подал такава информация. Маршалът желал да знае къде се намира съперникът, при което получил отговор, че цялото разузнаване работи единствено за него и се пробва да даде допустимо най-бърз отговор. По същото време към 250 кораба наближават италианските крайбрежия.

На зазоряване към 50 000 души съумяват да дебаркират на Анцио и да запишат една от най-големите амфибийни интервенции по време на войната. Хитлер към този момент знаел, че това е последната неточност на Канарис. Уволнен е от командването и сменен с различен по-добър нацист, който ще прави работата. Дори и в заточение, Вилхелм нямал никакво желание да се отдръпна. Той продължавал да комуникира със съдружниците си и със своите сътрудници. Добира се до немските проекти за нахлуване и бързо ги изпраща в Англия. Никой даже не подозирал с какво се сдобили британците. Сигурно се чудите къде тъкмо е сбъркал? Краят на живота му идва към събитията на 20 юли 1944 година с опита за ликвидиране на Хитлер в Източна Прусия.

Щателно следствие на Гестапо съумява да открие всички виновници, измежду които е и самият Канарис. При разпита той отхвърля да признае каквото и да било. Прекарва зимата на 1944-1945 година в килия в централата на Гестапо, преди да бъде изпратен в концентрационен лагер на 7 февруари 1945 година Разпитват го всеки ден, само че той продължава да не дава отговор. Генерал Патън наближава постепенно и несъмнено и откакто офицерите чакат от Вилхелм да избяга, избират да го предадат на Гестапо. На 8 април същата година е обичай и изтезаван. На 9 април е обесен, а тялото му е кремирано. До през днешния ден по калкулации, неговите дейности са съумели да съкратят войната доста и да оказват помощ за намаляването на човешките жертви, като всичко това е стимулирано от една единствена концепция – да отстрани Хитлер.

Снимки: Wikipedia