Ето какво не бива да правите с вещите на починалите си близки
Често след гибелта на непосредствен човек хората стартират да се питат какво да вършат с движимостите му и безвредно ли е да ги държат в дома си?
Специалистите са открили, че движимостите са в положение да гълтам силата на притежателя си, която след гибелта му става негативна. По този мотив огромна част от вярващите считат, че е неотложно да се отърват от нещата на покойника, като ги погребат дружно с него.
Има обаче и друго антично поверие, съгласно което е допустимо и даже належащо да се съхраняват нещата на обичан човек, който към този момент не е измежду живите. Това се прави, с цел да се успокои душата му, която, в противоположен случай, може да се обиди поради бързата давност.
Най-вероятно истината е някъде по средата. Решението обаче би трябвало да бъде взето независимо, според от съответните условия. И без да се подценяват няколко значими правила, за които ще разкажем.
В продължение на три дни не би трябвало да се пипа нито една движимост, която е принадлежала на умрелия. Най-правилно е да се изчака, до момента в който не минат 40 дни от кончината му. След това най-ярките му движимости, от които не ви се желае или по някаква причина не би трябвало да изхвърляте, да се сложат в кутия и да се изнесат от жилището и да се съхраняват на някое друго място, да вземем за пример на тавана.
След гибелта на някогашния им собственик, силата му, която продължава да се съхранява в тях, става мъртва. За живите хора това не вещае нищо положително.
Нещата, върху които човек е умрял (спално долни дрехи, легло или диван, дрехи), подлежат на наложително заличаване, защото са погълнали силата на мъчението и гибелта. По предписание те се изгарят или се изхвърлят на сметището.
По думите на известния индийски йога и гуру Садгуру огънят има пречистващ резултат, т.е., изгаряйки движимостите на починалия, ние оказваме помощ на душата му да откри целостта и свободата, изчиствайки пространството от следите на тяхното земно наличие.
Останалото му имущество да бъде непокътнато или харизано. Ако някои неща не са ви нужни и няма на кого да ги дадете, може да ги дарите на подслон или черква. По този метод ще помогнете на нуждаещите се и ще деянията почитание към умрелия.
Що се отнася до облеклата на починалия, може да запазите някоя по-малко носена връхна дреха за себе си. Бельото обаче наложително би трябвало да бъде изгорено или изхвърлено.
Също по този начин не можете да употребявате облекла, които той е обичал и е носил постоянно. Те имат голямо енергийно влияние, което, за жалост, е негативно.
Темата с бижутата е доста сензитивна и спорна. Ясно е, че малко на брой са тези, които биха изхвърлили златно бижу или накит със скъпоценни камъни, даже то да е бил измежду обичаните му и с което в никакъв случай не се е разделял.
В такива случаи се предлага починалият да се погребе дружно с тези предмети, изключително в случай че те са били на него сега на гибелта, тъй като отрицателната сила е в положение да работи десетки или даже стотици години. Това важи в най-голяма степен за камъните, които натрупват всичко положително и неприятно.
Въпросът с бижутата, които е признато да се предават по завещание, стои по напълно различен метод. Ако умрелият приживе ги е завещал на някого, няма какво да се разисква!
Любимият наследник или щерка могат да приберат бижутата на починалия в дома си, в случай че той е бил благ и грижлив към тях. Преди това обаче би трябвало да го попитат дали утвърждава сходен акт, или не.
Спалното долни дрехи наложително би трябвало да се изхвърли, без значение дали починалия го е употребявал доста рядко. Наложително е да се отървете от чаршафите, завивките и калъфките за възглавниците, защото те пазят загатна за умрелия.
Смъртта на дете е най-голямата покруса в живота на всеки човек. Ето за какво доста почернени родители вземат решение да не пипат нищо в детската стая, с цел да запазят загатна за отишлото си без време отроче, създавайки самобитен домакински мемориал.
Това обаче е извънредно неправилно, тъй като в този случай страда душата на умрелия, която принудително се задържа в този свят.
Детските движимости не би трябвало да се пазят дълго време. Могат да бъдат непокътнати единствено най-скъпите предмети, въпреки че и те би трябвало да се държат на насаме място, с цел да се виждат допустимо минимум.
Дрехите и играчките на умряло дете не би трябвало да се дават на друго хлапе. Това е доста неприятна прокоба. Смята се, че животът на новия им собственик ще бъде доста трагичен и драматичен, написа jenata.blitz.bg
Специалистите са открили, че движимостите са в положение да гълтам силата на притежателя си, която след гибелта му става негативна. По този мотив огромна част от вярващите считат, че е неотложно да се отърват от нещата на покойника, като ги погребат дружно с него.
Има обаче и друго антично поверие, съгласно което е допустимо и даже належащо да се съхраняват нещата на обичан човек, който към този момент не е измежду живите. Това се прави, с цел да се успокои душата му, която, в противоположен случай, може да се обиди поради бързата давност.
Най-вероятно истината е някъде по средата. Решението обаче би трябвало да бъде взето независимо, според от съответните условия. И без да се подценяват няколко значими правила, за които ще разкажем.
В продължение на три дни не би трябвало да се пипа нито една движимост, която е принадлежала на умрелия. Най-правилно е да се изчака, до момента в който не минат 40 дни от кончината му. След това най-ярките му движимости, от които не ви се желае или по някаква причина не би трябвало да изхвърляте, да се сложат в кутия и да се изнесат от жилището и да се съхраняват на някое друго място, да вземем за пример на тавана.
След гибелта на някогашния им собственик, силата му, която продължава да се съхранява в тях, става мъртва. За живите хора това не вещае нищо положително.
Нещата, върху които човек е умрял (спално долни дрехи, легло или диван, дрехи), подлежат на наложително заличаване, защото са погълнали силата на мъчението и гибелта. По предписание те се изгарят или се изхвърлят на сметището.
По думите на известния индийски йога и гуру Садгуру огънят има пречистващ резултат, т.е., изгаряйки движимостите на починалия, ние оказваме помощ на душата му да откри целостта и свободата, изчиствайки пространството от следите на тяхното земно наличие.
Останалото му имущество да бъде непокътнато или харизано. Ако някои неща не са ви нужни и няма на кого да ги дадете, може да ги дарите на подслон или черква. По този метод ще помогнете на нуждаещите се и ще деянията почитание към умрелия.
Що се отнася до облеклата на починалия, може да запазите някоя по-малко носена връхна дреха за себе си. Бельото обаче наложително би трябвало да бъде изгорено или изхвърлено.
Също по този начин не можете да употребявате облекла, които той е обичал и е носил постоянно. Те имат голямо енергийно влияние, което, за жалост, е негативно.
Темата с бижутата е доста сензитивна и спорна. Ясно е, че малко на брой са тези, които биха изхвърлили златно бижу или накит със скъпоценни камъни, даже то да е бил измежду обичаните му и с което в никакъв случай не се е разделял.
В такива случаи се предлага починалият да се погребе дружно с тези предмети, изключително в случай че те са били на него сега на гибелта, тъй като отрицателната сила е в положение да работи десетки или даже стотици години. Това важи в най-голяма степен за камъните, които натрупват всичко положително и неприятно.
Въпросът с бижутата, които е признато да се предават по завещание, стои по напълно различен метод. Ако умрелият приживе ги е завещал на някого, няма какво да се разисква!
Любимият наследник или щерка могат да приберат бижутата на починалия в дома си, в случай че той е бил благ и грижлив към тях. Преди това обаче би трябвало да го попитат дали утвърждава сходен акт, или не.
Спалното долни дрехи наложително би трябвало да се изхвърли, без значение дали починалия го е употребявал доста рядко. Наложително е да се отървете от чаршафите, завивките и калъфките за възглавниците, защото те пазят загатна за умрелия.
Смъртта на дете е най-голямата покруса в живота на всеки човек. Ето за какво доста почернени родители вземат решение да не пипат нищо в детската стая, с цел да запазят загатна за отишлото си без време отроче, създавайки самобитен домакински мемориал.
Това обаче е извънредно неправилно, тъй като в този случай страда душата на умрелия, която принудително се задържа в този свят.
Детските движимости не би трябвало да се пазят дълго време. Могат да бъдат непокътнати единствено най-скъпите предмети, въпреки че и те би трябвало да се държат на насаме място, с цел да се виждат допустимо минимум.
Дрехите и играчките на умряло дете не би трябвало да се дават на друго хлапе. Това е доста неприятна прокоба. Смята се, че животът на новия им собственик ще бъде доста трагичен и драматичен, написа jenata.blitz.bg
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ