„Жената е“ 2022: Намерѝ причина
Често си споделяме, че нямаме причина да водим борби, да осъждаме, да лепим етикети на хора и събития. Обикновено нямаме причина да прекъсваме връзки или да издигаме стени сред себе си и другите. Да приказваме неясно, да сочим с пръст или да издаваме присъди, с цел да печелим почитатели. Нямаме причина да чертаем забележими или невидими граници. Да вършим описи, които след това да нарушаваме.
Имаме обаче причина да чакаме. И когато настъпи времето, да изживеем момента с признателност.
Имаме причина да плачем, страдаме и откриваме. Да оцветяваме сивото. Да имаме вяра, променяме и да сме покрай хората. Имаме причина да се усмихваме и обичаме, да дишаме и се бунтуваме.
Всеки ден има причина да търсим смисъл да продължаваме. Да сме смели, да не се отхвърляме. Да имаме вяра в позитивния знак на инцидентни срещи и непознати хора. Избрахме да ви представим мощни и невероятни дами, които са причина да имаме вяра, че на следващия ден ще е по-хубаво от през днешния ден.
„ Мениджър “ е бизнес издание. То с внимание следи и разказва печелившите предприемачески тактики и модели. В годината обаче има един специфичен план, който ни дава смисъл да отместим настрана взор от екселските таблици и безсънните нощи в офисите и заводите. Да изместим фокуса си от сложните мениджърски решения и капиталовите проекти. За да надникнем от различен ъгъл към хората, които дават душа на фирмите и бизнеса. Представяйки ги през мощните страни на характера им. Дами, които намират и дават смисъл.
Силата има доста и разнообразни проявления. Вярваме, че най-голямата е да имаш куража да следваш сърцето и интуицията си. Ако овладееш тази мощ, ти си същински свободен.
Науката за характера
Разговор с проф. Робърт Макграт
Той е клиничен психолог. Преподава в Университета „ Феърли Дикинсън “ източно от Ню Йорк. Старши откривател е към Института за проучване на характера VIA. Публикувал е доста материали по тематиката за характера и добродетелите. Казва, че: “Хора, които считат, че могат да употребяват отличителните си мощни страни в работата повече или са оценени високо за техните мощни страни, са склонни да бъдат по-ангажирани с работата си и по-удовлетворени от професионалната среда. Когато привличането и задържането на чиновници може да бъде мъчно, признаването и оценяването на мощните страни на хората е превъзходен метод да се сътвори възприятие на преданост към организацията ”.
Никой не е задоволително мощен, в случай че е самичък
Интервю с психотерапевта Ирина Лазарова
В днешно време има някакъв публичен напън да изглеждаме мощни. Затова и силата на характера и успешността като че ли вървят ръка за ръка. Много постоянно обаче това, което възприемаме като лична мощ, остава прикрито за другите и въпросът е дали въобще е належащо да бъде очевидно. Силата ни дава опция да вършим нещата, които желаеме, да ги отстояваме, да продължаваме напред, да оцеляваме в сложни моменти. Не е належащо да става притежание на близките по какъв начин тъкмо това се случва. Важно е какво сме постигнали, а не какви вътрешни запаси сме употребявали. Често нашите лични благоприятни условия остават неразпознати от самите нас. Ако човек познава добре себе си и знае кои са уязвимите му елементи, само че и кои са мощните страни, на които може да разчита и да впрегне в сложни обстановки, това прави вероятен салдото сред силата и слабостта ни. Помага ни да бъдем сполучливи.
„ Но с Денис аз в никакъв случай не бях сама ”
За сполучливите мъже, които стоят зад мощните дами
Британската баронеса Маргарет Тачър (1925-2013), която 12 години ръководи Обединеното кралство с непреклонност и корав темперамент, споделя на едно място в спомените си, че да бъдеш министър-председател е самотна работа. „ Но с Денис аз в никакъв случай не бях сама “, споделя Желязната лейди по адрес на брачна половинка си. Майорът от запаса Денис Тачър (1915-2003), с десетилетие по-възрастен от нея, е нейна опора близо половин век. За Маргарет той бил освен това от сателит в живота – а точно добър и себеотрицателен другар. Примерът с хармоничната връзка на своенравната Тачър иде да покаже, че всяка мощна натура има потребност от поддръжка. Ако щете – и от баланс.
Фотографията е инвентаризация на тленното
Ани Лейбовиц снима известни лица в инсценирани обстановки, измъквайки на повърхността неподозирани смисли. Последно медиите я загатнаха, когато направи фотосесията с Олена и Влодимир Зеленски и особено за задачата пътува до Украйна: Ани Лейбовиц, фотографката, която към този момент съвсем 50 години улавя с камерата си пулса на света. Днес тя е на 73 година Казва, че същинският фотограф в никакъв случай не се пенсионира. Но назовава себе си не фотографка, а „ концептуална артистка, която работи с снимка. “ След откриването на всяка нова галерия печатните издания разгласяват фотоси, на които се вижда висока жена с очила и разпиляна руса коса, застанала пред стена с фотографии, на които има най-вече разпознаваеми лица.
Искра в мрака
Тази история е по-различна. В нея няма приказност и суетност. Има борба със суровата действителност, има черни стени, мраз и човешки ориси от тези, които стискат за гърлото. За тях избираме да не приказваме, с цел да съхраним себе си. По-често извръщаме взор, чукаме на дърво, сочим с пръст и шептим или крещим “къде е страната ”. После забравяме. Както забравяме, че “всеки от нас е страната и в случай че стартираме всеки ден да променяме личния си микросвят, ще реализираме чудеса. ” Думите са на Елеонора Сливкова. Човек с огромно “Ч ”, би споделил всеки, който се допре до заразното положително. Елеонора раздава смисъл и припомня за продавача на вяра от приказния свят на Джани Родари. Избира пътя сама, даже когато заплашва живота й.
Те сляпо имат вяра в изкуството
Дръзки, почтени и прочувствени - платната на бунтарките. „ Повече се опасявам от триумфа, в сравнение с от неуспеха ”, споделя френската скулпторка Луиз Буржоа (1911 – 2010). Подобни самопризнания звучат като проповед на някой ню ейдж гуру - триумфът задължава, слага те под контрола на почитателите, на желанието да продължаваш да им харесваш, да пасваш на усета и стандартите им. Но за дамите в историята на изкуството достижението постоянно е представлявало директна, а не косвена заплаха.
През 1723 година датската художничка Маргарета Хаверман е изключена от Кралската френска академия, тъй като е показала картина, която е „ прекомерно добра, с цел да бъде нарисувана от жена ”. Творбите на нейната сънародничка Джудит Лейстър дълго време са подписвани като работи на Франс Халс. И когато въпреки всичко излиза наяве, че са основани от жена, те просто са свалени от експозициите на музеите.
Търсете изданието в разпространителската мрежа в страната и на.
Имаме обаче причина да чакаме. И когато настъпи времето, да изживеем момента с признателност.
Имаме причина да плачем, страдаме и откриваме. Да оцветяваме сивото. Да имаме вяра, променяме и да сме покрай хората. Имаме причина да се усмихваме и обичаме, да дишаме и се бунтуваме.
Всеки ден има причина да търсим смисъл да продължаваме. Да сме смели, да не се отхвърляме. Да имаме вяра в позитивния знак на инцидентни срещи и непознати хора. Избрахме да ви представим мощни и невероятни дами, които са причина да имаме вяра, че на следващия ден ще е по-хубаво от през днешния ден.
„ Мениджър “ е бизнес издание. То с внимание следи и разказва печелившите предприемачески тактики и модели. В годината обаче има един специфичен план, който ни дава смисъл да отместим настрана взор от екселските таблици и безсънните нощи в офисите и заводите. Да изместим фокуса си от сложните мениджърски решения и капиталовите проекти. За да надникнем от различен ъгъл към хората, които дават душа на фирмите и бизнеса. Представяйки ги през мощните страни на характера им. Дами, които намират и дават смисъл.
Силата има доста и разнообразни проявления. Вярваме, че най-голямата е да имаш куража да следваш сърцето и интуицията си. Ако овладееш тази мощ, ти си същински свободен.
Науката за характера
Разговор с проф. Робърт Макграт
Той е клиничен психолог. Преподава в Университета „ Феърли Дикинсън “ източно от Ню Йорк. Старши откривател е към Института за проучване на характера VIA. Публикувал е доста материали по тематиката за характера и добродетелите. Казва, че: “Хора, които считат, че могат да употребяват отличителните си мощни страни в работата повече или са оценени високо за техните мощни страни, са склонни да бъдат по-ангажирани с работата си и по-удовлетворени от професионалната среда. Когато привличането и задържането на чиновници може да бъде мъчно, признаването и оценяването на мощните страни на хората е превъзходен метод да се сътвори възприятие на преданост към организацията ”.
Никой не е задоволително мощен, в случай че е самичък
Интервю с психотерапевта Ирина Лазарова
В днешно време има някакъв публичен напън да изглеждаме мощни. Затова и силата на характера и успешността като че ли вървят ръка за ръка. Много постоянно обаче това, което възприемаме като лична мощ, остава прикрито за другите и въпросът е дали въобще е належащо да бъде очевидно. Силата ни дава опция да вършим нещата, които желаеме, да ги отстояваме, да продължаваме напред, да оцеляваме в сложни моменти. Не е належащо да става притежание на близките по какъв начин тъкмо това се случва. Важно е какво сме постигнали, а не какви вътрешни запаси сме употребявали. Често нашите лични благоприятни условия остават неразпознати от самите нас. Ако човек познава добре себе си и знае кои са уязвимите му елементи, само че и кои са мощните страни, на които може да разчита и да впрегне в сложни обстановки, това прави вероятен салдото сред силата и слабостта ни. Помага ни да бъдем сполучливи.
„ Но с Денис аз в никакъв случай не бях сама ”
За сполучливите мъже, които стоят зад мощните дами
Британската баронеса Маргарет Тачър (1925-2013), която 12 години ръководи Обединеното кралство с непреклонност и корав темперамент, споделя на едно място в спомените си, че да бъдеш министър-председател е самотна работа. „ Но с Денис аз в никакъв случай не бях сама “, споделя Желязната лейди по адрес на брачна половинка си. Майорът от запаса Денис Тачър (1915-2003), с десетилетие по-възрастен от нея, е нейна опора близо половин век. За Маргарет той бил освен това от сателит в живота – а точно добър и себеотрицателен другар. Примерът с хармоничната връзка на своенравната Тачър иде да покаже, че всяка мощна натура има потребност от поддръжка. Ако щете – и от баланс.
Фотографията е инвентаризация на тленното
Ани Лейбовиц снима известни лица в инсценирани обстановки, измъквайки на повърхността неподозирани смисли. Последно медиите я загатнаха, когато направи фотосесията с Олена и Влодимир Зеленски и особено за задачата пътува до Украйна: Ани Лейбовиц, фотографката, която към този момент съвсем 50 години улавя с камерата си пулса на света. Днес тя е на 73 година Казва, че същинският фотограф в никакъв случай не се пенсионира. Но назовава себе си не фотографка, а „ концептуална артистка, която работи с снимка. “ След откриването на всяка нова галерия печатните издания разгласяват фотоси, на които се вижда висока жена с очила и разпиляна руса коса, застанала пред стена с фотографии, на които има най-вече разпознаваеми лица.
Искра в мрака
Тази история е по-различна. В нея няма приказност и суетност. Има борба със суровата действителност, има черни стени, мраз и човешки ориси от тези, които стискат за гърлото. За тях избираме да не приказваме, с цел да съхраним себе си. По-често извръщаме взор, чукаме на дърво, сочим с пръст и шептим или крещим “къде е страната ”. После забравяме. Както забравяме, че “всеки от нас е страната и в случай че стартираме всеки ден да променяме личния си микросвят, ще реализираме чудеса. ” Думите са на Елеонора Сливкова. Човек с огромно “Ч ”, би споделил всеки, който се допре до заразното положително. Елеонора раздава смисъл и припомня за продавача на вяра от приказния свят на Джани Родари. Избира пътя сама, даже когато заплашва живота й.
Те сляпо имат вяра в изкуството
Дръзки, почтени и прочувствени - платната на бунтарките. „ Повече се опасявам от триумфа, в сравнение с от неуспеха ”, споделя френската скулпторка Луиз Буржоа (1911 – 2010). Подобни самопризнания звучат като проповед на някой ню ейдж гуру - триумфът задължава, слага те под контрола на почитателите, на желанието да продължаваш да им харесваш, да пасваш на усета и стандартите им. Но за дамите в историята на изкуството достижението постоянно е представлявало директна, а не косвена заплаха.
През 1723 година датската художничка Маргарета Хаверман е изключена от Кралската френска академия, тъй като е показала картина, която е „ прекомерно добра, с цел да бъде нарисувана от жена ”. Творбите на нейната сънародничка Джудит Лейстър дълго време са подписвани като работи на Франс Халс. И когато въпреки всичко излиза наяве, че са основани от жена, те просто са свалени от експозициите на музеите.
Търсете изданието в разпространителската мрежа в страната и на.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ