Иван Николов: В Атина и Белград възприемат като смъртна заплаха сближаването на Македония с България
Често се връщам към изявлението, което през юни 1996 година направих за в. „ Македония ” с Алфонс Емануилов – Макс. Той е българин от немско-белгийски генезис. Роден е в София през 1929 година, емигрира през 1948 година и приключва в Лондон философия и политически науки.
От 1955 година живее в Монтевидео, Уругвай. Автор е на голям брой книги с геополитически разбори. Тогава ръководеше два вестника и едно списание и беше сътрудник на няколко осведомителни организации в Америка и Европа.
Разговаряхме дълго на разнообразни тематики, свързани с процесите на демократизация при новите условия. Нямаше по какъв начин да не му задам и въпроса за бъдещето на връзките сред България и младата страна Република Македония. Ще изтъквам буквално част от неговия отговор, който през днешния ден ни принуждава да разсъждаваме по-задълбочено:
„...Аз допускам, че връзките сред България и новата страна ще бъдат повлияни не толкоз от София, колкото от Скопие. Фктът, че Атина е поредно враждебна към Р Македония, демонстрира, че от Скопие би трябвало да потърсят поддръжка и от Белград, и от София.
Въпросът е дали Белград има интерес да отбрани държавността на Македония, или ще се съюзи с Гърция против новата република. ТОГАВА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЕДИНСТВЕНА ОПОРА ЩЕ ОСТАНЕ САМО БЪЛГАРИЯ. НЕ ЗАЩОТО МАКЕДОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО Гражданско отделение ЖЕЛАЕ, А ЗАЩОТО Търговско отделение НЯМА ДА ИМА ДРУГА АЛТЕРНАТИВА.”/Подч. И.Н./
Тези думи на господин Макс се удостоверяват през днешния ден, 21 години по-късно, с отпадането на пречките, които до момента Скопие поставяше съзнателно, с цел да не може да бъде подписан договорът за добросъседство сред нашите две страни.
Новият македонски министър председател Зоран Заев, чиято единствена цел е почистване на пътя на Македония към нейната евроатлантическа интеграция, със размах опустоши всички очевидно склеротизирали причини пред опцията този контракт да бъде подписан от България.
Високият прочувствен градус, обаче, и на слънчевите запалянковци, и на мрачните скептици в двете страни, зареден с доста позитивна и негативна сила, волно или несъзнателно, още веднъж отдалечава казуса от неговата същина.
В случая с изключение на желанието, решимостта, волята на държавните управления в София и Скопие, от голяма важност са и други фактори, които безпричинно се подценяват. Две предпоставки – едната психополитическа, а другата геостратегическа, ще си споделят думата за ролята и смисъла на този контракт в един по-продължителен откъслек от време.
ПЪРВАТА ПРЕДПОСТАВКА е надълбоко вкорененият, посредством всички средства на масираната македонистична агитация, мит за ролята на втория Илинден -2 август 1944 година, завършен като решение на първото съвещание на АСНОМ (Антифашистичко собрание за национално ослободуване на Македония) в съзнанието на мнозина модерни жители на младата република.
Дали договорът сред двете страни ще зареди с нужната сериозна доза решителност виновните политически фактори в Македония да разчистят пътя за наложителния катарзис, който би трябвало да изживее цялото македонско общество, това е огромният въпрос?!
Миналото на Македония ще продължава ли да се пояснява съгласно решенията на „ вториот Илинден” или ще се завърне към своята неподправена същина!? Недопускащото никакви възражения отричане на всичко, обвързвано с контракта, дирижирано от Никола Груевски, го разграничи дефинитивно от идейния смисъл на абревиатурата Вътрешна македонска революционна организация, която е част от името на неговата партия и акцентира какъв брой мощен е синдромът на до момента внушаваните стериотипи на мислене там.
И не е ли позор, срам и измама да се слагат на една и съща идейна и национална основа Даме, Гоце, Тодор Александров с Лазар Колишевски, Кръсте Цървенковски, Киро Глигоров и техните почитатели, които през днешния ден се кичат с цветето на демокрацията и.всички произлизащи от нея идейни декорации!
Място за илюзии няма. Подготвени ли са към този момент реформаторските елити в Македония за един прям диалог за трагичната крах на първия министър-председател на следвоенна Македония Методий Андонов – Ченто? Неговите думи...”Ние се борим за братско единодушие с всички нации към нас, преди всичко с братския български народ”, представени от в.”Нова Македония”, на 30 ноември 1944 година, през днешния ден звучат с нова мощ.
Но и с нова мощ напира и нуждата да се разкрият действителните аргументи, освен идеологическите, за жестоката разпра и с всички негови министри: Панко Брашнаров, Киро Петрушев, Павел Шатев, Епаминод Иванов, доктор Стерийо Боздов, Богоя Фотев, Лазар Соколов и Петре Пирузе. Защо на всички тях животът им бе принудително пресечен или съзнателно подложен на морални и физически премеждия?
Всяко бягство от сходен жанр диалози, полемики и разбори или тълкуването на процесите със средствата на досегашния македонистичен инструментариум, ще трансформират контракта сред България и Р Македония в документ на моментната политическа конюнктгура, способстващ за реализиране на стратегически цели за Скопие с подправени средства.
ВТОРАТА ПРЕДПОСТАВКА е тактиката на Атина и Белград за обща граница сред двете страни. Т.е. младата македонска страна би трябвало да продължава да се развива съгласно парадигмата на „ вториот Илинден”, което допуска тя да бъде тясно обвързана идейно, политически, духовно, стопански, енергийно и инфраструктурно със Сърбия.
След разпада на Югославия, Гърция зорко бди Република Македония да не бъде позволена да стане член на Европейски Съюз и НАТО преди Сърбия. А това изключва всяко доближаване с България и всяка инфраструктура по оста „ изток-запад”, което в Атина и Белград се възприема като смъртна опасност.
Тази съкровена цел на Гърция е споделена, преди години, от някогашния външен министър на страната Дора Бакояни, в всекидневен диалог, с нейния македонски сътрудник Антонио Милошовски. Това научаваме от изявление на Милошовски за Дойче веле от 1 юни 2014 година
Подценяването на заплахата двете балкански столици да саботират практическото използване на контракта сред България и Р Македония ще бъде тест за визията на София и Скопие да се възприемат като тандем със лична роля на балканската политическа сцена.
Има и една ТРЕТА ПРЕДПОСТАВКА – упоритостите на Русия да не допусне, след неуспеха на нейните старания да осуети приема на Черна Гора в НАТО, Р Македония, както Босна и Херцеговина, да последват нейния образец. В случая Русия е мощното рамо на гръцко-сръбската тактика за младата страна, посредством идеологемата за единството на славяно-православните нации.
Договорът сред България и Р Македония и в трите столици – Москва, Атина и Белград - се възприема като ракета-носител за републиката около р.Вардар по траекторията Скопие- София-Брюксел.
Ако упоменатите предпоставки – психополитическата, геостратегическата и славяно-православната, бъдат преодолени, договорът сред нашите две страни ще затвърди увереността в личните им сили и тяхната нова роля в балканските работи и ще върне престижа на историческата просвета като просвета на обективното знание.
В този смисъл договорът, без да е панацея, ще изиграе ролята на първата оздравителна инжекция против редовно заразяваните, с болествотворни вируси, връзки сред двете приятелски страни.
-----------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. / Канал 3
От 1955 година живее в Монтевидео, Уругвай. Автор е на голям брой книги с геополитически разбори. Тогава ръководеше два вестника и едно списание и беше сътрудник на няколко осведомителни организации в Америка и Европа.
Разговаряхме дълго на разнообразни тематики, свързани с процесите на демократизация при новите условия. Нямаше по какъв начин да не му задам и въпроса за бъдещето на връзките сред България и младата страна Република Македония. Ще изтъквам буквално част от неговия отговор, който през днешния ден ни принуждава да разсъждаваме по-задълбочено:
„...Аз допускам, че връзките сред България и новата страна ще бъдат повлияни не толкоз от София, колкото от Скопие. Фктът, че Атина е поредно враждебна към Р Македония, демонстрира, че от Скопие би трябвало да потърсят поддръжка и от Белград, и от София.
Въпросът е дали Белград има интерес да отбрани държавността на Македония, или ще се съюзи с Гърция против новата република. ТОГАВА НА РЕПУБЛИКА МАКЕДОНИЯ ЕДИНСТВЕНА ОПОРА ЩЕ ОСТАНЕ САМО БЪЛГАРИЯ. НЕ ЗАЩОТО МАКЕДОНСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО Гражданско отделение ЖЕЛАЕ, А ЗАЩОТО Търговско отделение НЯМА ДА ИМА ДРУГА АЛТЕРНАТИВА.”/Подч. И.Н./
Тези думи на господин Макс се удостоверяват през днешния ден, 21 години по-късно, с отпадането на пречките, които до момента Скопие поставяше съзнателно, с цел да не може да бъде подписан договорът за добросъседство сред нашите две страни.
Новият македонски министър председател Зоран Заев, чиято единствена цел е почистване на пътя на Македония към нейната евроатлантическа интеграция, със размах опустоши всички очевидно склеротизирали причини пред опцията този контракт да бъде подписан от България.
Високият прочувствен градус, обаче, и на слънчевите запалянковци, и на мрачните скептици в двете страни, зареден с доста позитивна и негативна сила, волно или несъзнателно, още веднъж отдалечава казуса от неговата същина.
В случая с изключение на желанието, решимостта, волята на държавните управления в София и Скопие, от голяма важност са и други фактори, които безпричинно се подценяват. Две предпоставки – едната психополитическа, а другата геостратегическа, ще си споделят думата за ролята и смисъла на този контракт в един по-продължителен откъслек от време.
ПЪРВАТА ПРЕДПОСТАВКА е надълбоко вкорененият, посредством всички средства на масираната македонистична агитация, мит за ролята на втория Илинден -2 август 1944 година, завършен като решение на първото съвещание на АСНОМ (Антифашистичко собрание за национално ослободуване на Македония) в съзнанието на мнозина модерни жители на младата република.
Дали договорът сред двете страни ще зареди с нужната сериозна доза решителност виновните политически фактори в Македония да разчистят пътя за наложителния катарзис, който би трябвало да изживее цялото македонско общество, това е огромният въпрос?!
Миналото на Македония ще продължава ли да се пояснява съгласно решенията на „ вториот Илинден” или ще се завърне към своята неподправена същина!? Недопускащото никакви възражения отричане на всичко, обвързвано с контракта, дирижирано от Никола Груевски, го разграничи дефинитивно от идейния смисъл на абревиатурата Вътрешна македонска революционна организация, която е част от името на неговата партия и акцентира какъв брой мощен е синдромът на до момента внушаваните стериотипи на мислене там.
И не е ли позор, срам и измама да се слагат на една и съща идейна и национална основа Даме, Гоце, Тодор Александров с Лазар Колишевски, Кръсте Цървенковски, Киро Глигоров и техните почитатели, които през днешния ден се кичат с цветето на демокрацията и.всички произлизащи от нея идейни декорации!
Място за илюзии няма. Подготвени ли са към този момент реформаторските елити в Македония за един прям диалог за трагичната крах на първия министър-председател на следвоенна Македония Методий Андонов – Ченто? Неговите думи...”Ние се борим за братско единодушие с всички нации към нас, преди всичко с братския български народ”, представени от в.”Нова Македония”, на 30 ноември 1944 година, през днешния ден звучат с нова мощ.
Но и с нова мощ напира и нуждата да се разкрият действителните аргументи, освен идеологическите, за жестоката разпра и с всички негови министри: Панко Брашнаров, Киро Петрушев, Павел Шатев, Епаминод Иванов, доктор Стерийо Боздов, Богоя Фотев, Лазар Соколов и Петре Пирузе. Защо на всички тях животът им бе принудително пресечен или съзнателно подложен на морални и физически премеждия?
Всяко бягство от сходен жанр диалози, полемики и разбори или тълкуването на процесите със средствата на досегашния македонистичен инструментариум, ще трансформират контракта сред България и Р Македония в документ на моментната политическа конюнктгура, способстващ за реализиране на стратегически цели за Скопие с подправени средства.
ВТОРАТА ПРЕДПОСТАВКА е тактиката на Атина и Белград за обща граница сред двете страни. Т.е. младата македонска страна би трябвало да продължава да се развива съгласно парадигмата на „ вториот Илинден”, което допуска тя да бъде тясно обвързана идейно, политически, духовно, стопански, енергийно и инфраструктурно със Сърбия.
След разпада на Югославия, Гърция зорко бди Република Македония да не бъде позволена да стане член на Европейски Съюз и НАТО преди Сърбия. А това изключва всяко доближаване с България и всяка инфраструктура по оста „ изток-запад”, което в Атина и Белград се възприема като смъртна опасност.
Тази съкровена цел на Гърция е споделена, преди години, от някогашния външен министър на страната Дора Бакояни, в всекидневен диалог, с нейния македонски сътрудник Антонио Милошовски. Това научаваме от изявление на Милошовски за Дойче веле от 1 юни 2014 година
Подценяването на заплахата двете балкански столици да саботират практическото използване на контракта сред България и Р Македония ще бъде тест за визията на София и Скопие да се възприемат като тандем със лична роля на балканската политическа сцена.
Има и една ТРЕТА ПРЕДПОСТАВКА – упоритостите на Русия да не допусне, след неуспеха на нейните старания да осуети приема на Черна Гора в НАТО, Р Македония, както Босна и Херцеговина, да последват нейния образец. В случая Русия е мощното рамо на гръцко-сръбската тактика за младата страна, посредством идеологемата за единството на славяно-православните нации.
Договорът сред България и Р Македония и в трите столици – Москва, Атина и Белград - се възприема като ракета-носител за републиката около р.Вардар по траекторията Скопие- София-Брюксел.
Ако упоменатите предпоставки – психополитическата, геостратегическата и славяно-православната, бъдат преодолени, договорът сред нашите две страни ще затвърди увереността в личните им сили и тяхната нова роля в балканските работи и ще върне престижа на историческата просвета като просвета на обективното знание.
В този смисъл договорът, без да е панацея, ще изиграе ролята на първата оздравителна инжекция против редовно заразяваните, с болествотворни вируси, връзки сред двете приятелски страни.
-----------------------------
Иван Николов е публицист, журналист и издател. Той е основен редактор на списание “България-Македония” и шеф на издателство „ Свети Климент Охридски “. Иван Николов е един от най-големите познавачи на балканските въпроси, създател на многочислени публикации и книги по тематиката. / Канал 3
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ