Често се твърди, че използването на бутона за дрямка на

Често се твърди, че потреблението на бутона за сънливост на будилника може да има негативно влияние върху съня и когнитивните процеси. Доказателства в тази посока обаче няма. Ново проучване на психолози от Стокхолмския университет разкрива изгодите от тази процедура, заяви Агенция Франс Прес.

Хората постоянно желаят да останат в леглото и даже да заспят още веднъж, когато алармата се включи сутринта. Бутонът за сънливост от дълго време е функционалност в будилниците и мобилните телефони и постоянно се твърди, че потреблението му има негативно влияние както върху съня, по този начин и върху способността на мозъка да се разсънва. Въпреки това няма научни проучвания, които да поддържат тези изказвания.

Авторите на актуалното проучване от Стокхолмския университет са проучили какъв брой постоянно се употребява дрямката и какви са резултатите от това държание върху съня, сънливостта, настроението и когнитивните качества.

" Резултатите ни демонстрират, че хората, които дремят, приблизително спят малко по-кратко и се усещат по-сънливи на сутринта спрямо тези, които в никакъв случай не заспиват още веднъж след първото включване на алармата. Не се следят обаче негативни резултати от дрямката върху отделянето на кортизол, утринната отмалялост, настроението или качеството на съня през нощта ", споделя водещият създател на проучването Тина Сунделин.

Предвид обстоятелството, че малко изследвания са разглеждали събуждането заран, Сунделин и сътрудниците й са създали две проучвания.

Първото е обхванало 1732 души, които са отговаряли на въпроси за утринните си привички, в това число какъв брой постоянно употребяват бутона за сънливост. Много от тях са съобщили, че дремят постоянно. Това държание е изключително публикувано измежду младежите и измежду тези, които съгласно биологичния си темп спадат към вида " сова ". Най-честата причина за сънливост е възприятието, че човек е прекомерно изтощен, с цел да стане от леглото, когато алармата се включи.

Във второто изследване 31 души, които имат навика постоянно да си доспиват, са прекарали две нощи в лаборатория, за бъде оценен по-детайлно сънят им. Едната заран им е било разрешено да дремят 30 минути, а на идната е трябвало да станат тъкмо когато алармата се включи.

Резултатите от проучването са успокояващи за тези, които обичат да подремват. Въпреки че сънят на участниците е бил нарушен в границите на половинчасовата сънливост, множеството от тях въпреки всичко са имали задоволително време - над 20 минути. Това значи, че общата дълготрайност на нощния им сън съвсем не е била наранена. Освен това в изискването за сънливост на никого не се е налагало да се разсънва от бездънен сън. Обичащите да си подремват човеци също по този начин са се показали малко по-добре на когнитивните проби, на които са били подложени директно след събуждането.

Същевременно не е имало ясно изразени резултати от дрямката върху настроението, сънливостта или количеството кортизол в слюнката.

" Нашето изследване демонстрира, че половинчасова сънливост не оказва негативно влияние върху нощния сън. Наблюдавахме някои позитивни резултати, като да вземем за пример понижена възможност за пробуждане от бездънен сън. Когато на участниците беше разрешено да подремнат, те също по този начин демонстрираха по-бързо мислене след ставане ", споделя Тина Сунделин.

" Важно е да се означи, че в изследването са взели участие единствено хора, които постоянно подремват и за които е елементарно да заспиват още веднъж след всяка тревога. Дрямката най-вероятно не е за всеки ", добавя изследователката.