Някой ви е обидил? Прочетете това
Често се случва да сме смутени или наскърбени от дейностите на другите. За благополучие, открихме съвършения метод, посредством който да ви помогнем да не изпитвате сходни усеща. Или най-малко не толкоз постоянно. Просто би трябвало да застанете пред огледалото и да прочетете текста по-долу. Но го направете постепенно и целеустремено, с възприятие. Ако откриете подтекста в него, сигурно ще ви помогне.
„ Аз съм в действителност значим човек. Затова не мога да разреша на който и да е да се държи естествено, в случай че това не ми подхожда. Аз съм в действителност значим човек. Затова в случай че някой работи по метод, който не съм очаквал, ще го санкционира, като се обидя.
Нека този човек види какъв брой значими са моите наранени чувства; дано почувства, че това е наказването му за неговото „ злочинство “. В края на краищата – аз съм в действителност значим човек. Освен това не оценявам живота си. Всъщност, оценявам го толкоз малко, че съм подготвен да пропилея огромни количества от скъпото си време, с цел да се усещам афектиран. Отказвам се от множеството моменти на наслада и благополучие, с цел да се съсредоточвам върху засегнатите си усеща.
Не ми пука, че тези моменти на обида и злощастие се случват толкоз постоянно, че могат да заемат голям брой часове, цели дни, седмици и даже години от живота ми. Готов съм да прекарам години наред, изпитвайки тези отрицателни усеща, тъй като не оценявам живота си. Нямам способността да си показва по какъв начин другите биха могли да погледнат на мен.
Аз съм доста уязвим човек. Всъщност, толкоз уязвим съм, че би трябвало да извозвам по-голямата част от времето, като натрапвам пламенно правото си да се усещам афектиран от всеки, който не е склонен с мен. Може би ще си татуирам думите „ пазете се от мен “ на челото. Само посмейте да ме обидите!
Аз съм толкоз наскърбен, че не мога да открия и една-единствена капчица милосърдие в себе си, което би могло да ми помогне да простя на другите. Не владея и умеенето да се присмивам на държанието си. Нямам и грам достойнство в себе си, посредством която да мога да пренебрегвам всички дребни грубости или обиди, с които животът ме затрупва. Не владея и прашинка мъдрост, с цел да загърбя всичко това. Не усещам обич, затова не мога да приема другите такива, каквито са. Аз съм толкоз значим човек, че не се нуждая от нито едно от тези неща… “
