Кой командва тук?
Често се случва да постъпваме с децата по този начин, че в действителност вместо да сме им в услуга, си навреждаме взаимно, освен това – без да осъзнаваме. Ето 5-те най-чести метода, по които го вършим:
1. Не настояваме за съблюдаване на дисциплината
Когато не настояваме да се съблюдават разпоредбите, децата си мислят, че нямаме силата да вършим това, което споделяме, че би трябвало.
2. Никога да не разрешаваме да плачат
Децата тестват границите ни. Да им споделяме „ не “ може да е мъчно, само че би трябвало да знаем, че това е най-хубавото за тях. Дори и от време на време да води до сълзи.
3. Да разрешаваме отлагането на задания
„ Моля, подреди си играчките “ с отговор: „ Но първо ще си дорисувам “ е един от милионите образци. Отлагането на сложена задача е равно на неизпълнението ѝ. Това води децата до концепцията, че с отсрочване могат да кръшнат от едно или друго и го резервират като държание и в бъдеще.
4. Да толерираме мързела
Ако децата единствено разхвърлят, а ние подреждаме след тях, се слагаме само и единствено в ролята на прислужници.
5. Да пренебрегваме неуважението
Когато пренебрегваме неуважението към нас, даваме на децата правото да потъпкват правата ни като родители.
Източник: Новите родители
