Защо победата на Русия над Украйна е неизбежна
Често се споделя, че украинците са доста по-координирани в обществените мрежи, че са по-организирани в чужбина, където непрекъснато измислят все нови и нови антируски дейности от руснаците.
Мога да прибавя, че доброволческото придвижване в помощ на армията, което породи в Украйна по същото време като сходно придвижване в помощ на Донбас в Русия, доста бързо закупи чертите на съгласувана общонационална организация с децентрализирано ръководство. В Русия това не се случи, макар съществуването на хоризонтални връзки, доброволческото придвижване остана атомизирано.
В същото време не може да се каже, че украинците са по-организирани от руснаците. По-скоро противоположното. По въпросите на градоустройството, организирането на общонационални акции в памет на Победата и доста други съветското общество демонстрира освен доста по-голяма организация, само че и по-голяма взаимност от украинското общество.
Основната разлика сред двете общества се състои във обстоятелството, че сплотеността и организацията на руснаците се реализират в границите на законово одобрени правила. Тоест основателите на битката за опазване на остарялата постройка или за основаване на нова паркова зона, разкриване на музей или издигане на монумент се обръщат към държавните или локалните управляващи по одобрения ред. Събирането на подписи, провеждането на публични разисквания и други е метод да се показва пред длъжностните лица, че популацията на дадена област, град, област или цялата страна поддържа съответната самодейност, тъй че би трябвало да ѝ бъде оказана цялата поддръжка, изисквана от закона. Ако локалните чиновници по някаква причина саботират ясно изразена самодейност, популацията работи в сходство с добре откритата скица за апелиране към висши органи, в случай че е належащо с постигане до Кремъл.
Всяка година би трябвало да чукате на Кремъл все по-рядко, защото безскрупулните или прекомерно внимателни чиновници бързо се сбогуват с позициите си, а отявлените и користни извършители на закона - и със независимост. Механизмът за обезпечаване на правата работи. И популацията се провежда в границите на взаимоотношение с страната.
В Украйна всичко се случва тъкмо противоположното. Държавата освен не поддържа публични начинания, само че от дълго време е отказала да извършва директните си отговорности. Грижата за възрастните хора и инвалидите, уреждането на жилищно пространство, всичко, чак до обезпечаването на армията и поддържането на публичния ред, последователно минава в категорията на публичните начинания. Народът в Украйна се провежда в най-хубавия случай отвън страната, а в най-лошия - против страната.
В резултат на това, до момента в който руснак написа писмо до прокуратурата, полицията или ФСБ, украинецът, като предписание, търси съидейници, с цел да се обединят и защитят правата си (както те го разбират), без да се разчита на държавната власт. Точно същият принцип работи и в обстановката с битката със глобите. Руснак, привикнал да работи в системата, се обръща към управлението, до момента в който украинец, привикнал да се опълчва на системата в границите на антисистемата, или основава конструкция, която се опълчва на самата Русия, или, в случай че няма задоволително лични пари (или му е жалост да ги харчи), той се обръща към обществеността (като Корбан, който прикани бизнеса да обезпечи " бранителите " на Днепропетровск с камионетки “Тойота” за офанзиви против съветските конвои).
В Русия страната, поддържана от популацията, се бие на стопански, финансов и други фронтове, в Украйна битката се води от популацията, което не обръща внимание на страната. В Украйна всеки се бие независимо: както откри за добре, с който откри за добре и до момента в който откри за добре.
Всъщност има битка сред системата (Русия) и антисистемата (Украйна). Всеки в тази борба има своите преимущества.
Предимствата на Украйна имат тактически темперамент. Части от атомизираното общество реагират по-бързо на тласък. Активистите не би трябвало да минават през дълга процедура за координиране и съгласуване на дейностите си. Работят на собствен личен риск. Благодарение на този метод изначало наподобява, че цяла Украйна се включва в битката в унисон. Дори генералният щаб, привикнал да се бие с вражеския общоприет щаб, не постоянно схваща незабавно, че противопоставящите му се войски са единствено отчасти проведени - множеството от тях в действителност са любителски полумахновски формирования, настоящи отвън системата на централното обмисляне.
Въпреки това, незабавно щом системата разбере характерностите на съперника, незабавно получава преимущество. Започва по-късно, само че по-късно се движи като парен валяк, като се редуват да смазва разнообразни деятели, доброволци, териториална защита, а по-късно и цялата антисистема по пътя.
Следователно можем да окажем ефикасна помощ на съветската страна единствено в случай че вземем поради гореспоменатите нейни и и на врага особености. За да се форсира стартирането на системата в избрана посока, е належащо да ѝ се обезпечи съответната входяща информация, която идва по реда, избран от системата.
В Украйна всяко антиукраинско деяние неотложно би станало основа за образуване на шумна акция от деятели както в страната, по този начин и в чужбина. В Русия това е функционалност на страната. При това страната ще се бори не с съответен основател на действието (твърде малък), а със самото събитие. За да направи това, страната би трябвало да получи и систематизира информация за десетки и стотици такива деятели, да създаде ефикасен способ за справяне с тях и да ги удари с един размах. Грубо казано, страната не излиза с буркан да събира колорадските бръмбари, а изпраща аероплан, който един път опрашва полето и отстрани всички вредители.
Ето за какво информацията за всеки сходен случай на враждебни дейности против Русия би трябвало да се изпраща до държавните организации: Генералната прокуратура, Следствения комитет, ФСБ, Министерството на защитата и Службата за външно разузнаване. Тогава те ще схванат кой тъкмо какво да прави, главното е, че сигналът би трябвало да минава всеобщо от разнообразни направления, тогава системата ще гоприеме по-бързо.
По същата причина Украйна в никакъв случай в своята история не е съумяла да формализира самостоятелна държавност (въпреки че има възможности), тъй като няма задоволително поредност. Веднага щом системата (руска, полска, турска) по някаква причина напуща тази територия, оставяйки жителите уединено в степните простори незабавно се възцарява антисистема, наречена от локалните „ Руина “, върхът на организация на която е Сечта (голямата банда), а основата са по-малки банди.
Защото Украйна в никакъв случай няма да се слее с Русия (системата не се слива с антисистемата). Ето за какво възобновяване на естествената държавност по тези земи изисква деукраинизация – разрушение на антисистемата за връщане на естествената постоянна държавност. Е, откакто човек, освободен от ереста на украинизма, автоматизирано става руснак (защото е бил подобен, преди да попадне в лапите на антисистемата), то държавността по тези земи може да бъде или съветска, или никаква.
Превод: В. Сергеев
Мога да прибавя, че доброволческото придвижване в помощ на армията, което породи в Украйна по същото време като сходно придвижване в помощ на Донбас в Русия, доста бързо закупи чертите на съгласувана общонационална организация с децентрализирано ръководство. В Русия това не се случи, макар съществуването на хоризонтални връзки, доброволческото придвижване остана атомизирано.
В същото време не може да се каже, че украинците са по-организирани от руснаците. По-скоро противоположното. По въпросите на градоустройството, организирането на общонационални акции в памет на Победата и доста други съветското общество демонстрира освен доста по-голяма организация, само че и по-голяма взаимност от украинското общество.
Основната разлика сред двете общества се състои във обстоятелството, че сплотеността и организацията на руснаците се реализират в границите на законово одобрени правила. Тоест основателите на битката за опазване на остарялата постройка или за основаване на нова паркова зона, разкриване на музей или издигане на монумент се обръщат към държавните или локалните управляващи по одобрения ред. Събирането на подписи, провеждането на публични разисквания и други е метод да се показва пред длъжностните лица, че популацията на дадена област, град, област или цялата страна поддържа съответната самодейност, тъй че би трябвало да ѝ бъде оказана цялата поддръжка, изисквана от закона. Ако локалните чиновници по някаква причина саботират ясно изразена самодейност, популацията работи в сходство с добре откритата скица за апелиране към висши органи, в случай че е належащо с постигане до Кремъл.
Всяка година би трябвало да чукате на Кремъл все по-рядко, защото безскрупулните или прекомерно внимателни чиновници бързо се сбогуват с позициите си, а отявлените и користни извършители на закона - и със независимост. Механизмът за обезпечаване на правата работи. И популацията се провежда в границите на взаимоотношение с страната.
В Украйна всичко се случва тъкмо противоположното. Държавата освен не поддържа публични начинания, само че от дълго време е отказала да извършва директните си отговорности. Грижата за възрастните хора и инвалидите, уреждането на жилищно пространство, всичко, чак до обезпечаването на армията и поддържането на публичния ред, последователно минава в категорията на публичните начинания. Народът в Украйна се провежда в най-хубавия случай отвън страната, а в най-лошия - против страната.
В резултат на това, до момента в който руснак написа писмо до прокуратурата, полицията или ФСБ, украинецът, като предписание, търси съидейници, с цел да се обединят и защитят правата си (както те го разбират), без да се разчита на държавната власт. Точно същият принцип работи и в обстановката с битката със глобите. Руснак, привикнал да работи в системата, се обръща към управлението, до момента в който украинец, привикнал да се опълчва на системата в границите на антисистемата, или основава конструкция, която се опълчва на самата Русия, или, в случай че няма задоволително лични пари (или му е жалост да ги харчи), той се обръща към обществеността (като Корбан, който прикани бизнеса да обезпечи " бранителите " на Днепропетровск с камионетки “Тойота” за офанзиви против съветските конвои).
В Русия страната, поддържана от популацията, се бие на стопански, финансов и други фронтове, в Украйна битката се води от популацията, което не обръща внимание на страната. В Украйна всеки се бие независимо: както откри за добре, с който откри за добре и до момента в който откри за добре.
Всъщност има битка сред системата (Русия) и антисистемата (Украйна). Всеки в тази борба има своите преимущества.
Предимствата на Украйна имат тактически темперамент. Части от атомизираното общество реагират по-бързо на тласък. Активистите не би трябвало да минават през дълга процедура за координиране и съгласуване на дейностите си. Работят на собствен личен риск. Благодарение на този метод изначало наподобява, че цяла Украйна се включва в битката в унисон. Дори генералният щаб, привикнал да се бие с вражеския общоприет щаб, не постоянно схваща незабавно, че противопоставящите му се войски са единствено отчасти проведени - множеството от тях в действителност са любителски полумахновски формирования, настоящи отвън системата на централното обмисляне.
Въпреки това, незабавно щом системата разбере характерностите на съперника, незабавно получава преимущество. Започва по-късно, само че по-късно се движи като парен валяк, като се редуват да смазва разнообразни деятели, доброволци, териториална защита, а по-късно и цялата антисистема по пътя.
Следователно можем да окажем ефикасна помощ на съветската страна единствено в случай че вземем поради гореспоменатите нейни и и на врага особености. За да се форсира стартирането на системата в избрана посока, е належащо да ѝ се обезпечи съответната входяща информация, която идва по реда, избран от системата.
В Украйна всяко антиукраинско деяние неотложно би станало основа за образуване на шумна акция от деятели както в страната, по този начин и в чужбина. В Русия това е функционалност на страната. При това страната ще се бори не с съответен основател на действието (твърде малък), а със самото събитие. За да направи това, страната би трябвало да получи и систематизира информация за десетки и стотици такива деятели, да създаде ефикасен способ за справяне с тях и да ги удари с един размах. Грубо казано, страната не излиза с буркан да събира колорадските бръмбари, а изпраща аероплан, който един път опрашва полето и отстрани всички вредители.
Ето за какво информацията за всеки сходен случай на враждебни дейности против Русия би трябвало да се изпраща до държавните организации: Генералната прокуратура, Следствения комитет, ФСБ, Министерството на защитата и Службата за външно разузнаване. Тогава те ще схванат кой тъкмо какво да прави, главното е, че сигналът би трябвало да минава всеобщо от разнообразни направления, тогава системата ще гоприеме по-бързо.
По същата причина Украйна в никакъв случай в своята история не е съумяла да формализира самостоятелна държавност (въпреки че има възможности), тъй като няма задоволително поредност. Веднага щом системата (руска, полска, турска) по някаква причина напуща тази територия, оставяйки жителите уединено в степните простори незабавно се възцарява антисистема, наречена от локалните „ Руина “, върхът на организация на която е Сечта (голямата банда), а основата са по-малки банди.
Защото Украйна в никакъв случай няма да се слее с Русия (системата не се слива с антисистемата). Ето за какво възобновяване на естествената държавност по тези земи изисква деукраинизация – разрушение на антисистемата за връщане на естествената постоянна държавност. Е, откакто човек, освободен от ереста на украинизма, автоматизирано става руснак (защото е бил подобен, преди да попадне в лапите на антисистемата), то държавността по тези земи може да бъде или съветска, или никаква.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ