Как така се случи изведнъж? Пътят на насилието през очите на извършителя
Често се приказва за помощта за жертвите на принуждение, само че рядко за потребността от психическа помощ за причинителите. От детската градина, учебното заведение, закононарушението, пандиза до ресоциализацията - доктор Ивелина Георгиева, някогашен психолог в Централния софийски затвор, споделя за пътя на насилието.
На 26 юни, към 23 часа, маскиран мъж с макетен нож нанася 21 рани по тялото на 18-годишно момиче, чупи носа ѝ, обръсва главата ѝ. Тръгва си.
Така наподобява мястото на престъплението от, който стана прочут в края на юли. Обвинен е някогашният другар на жертвата.
Събитията предизвикаха полемика по какъв начин да бъдат предпазени евентуалните жертви на сходно принуждение в бъдеще. В четвъртък институциите повдигнаха и противоположния въпрос - какво може да се направи, с цел да не се стига до ножа. Във връзка с това четири министерства предложиха за ограничение на експанзията.
Д-р Ивелина Георгиева , психолог със 7-годишен опит в Централния Софийски затвор и учител по пенитенциарна логика на психиката в Нов български университет, споделя пред Свободна Европа, че най-хубавият метод за предварителна защита на тежки случаи на принуждение е ранната интервенция на психолог - още при първи прояви на експанзия в детска възраст.
" Когато човек към този момент е достигнал до крайната точка, да вземем за пример до пандиза, към този момент е доста мъчно да му бъде оказана психическа помощ ", споделя тя.
В практиката си обаче Георгиева е открила съответни фактори, които вършат позитивната смяна допустима даже тогава.
Историята на насилието
И жертви, и причинители на принуждение постоянно не търсят психическа помощ в точния момент по сходна причина. Когато са отраснали в среда на принуждение, " те не го разпознават като нещо, което не е обикновено ", споделя Георгиева.
Тя споделя за случай, при който лишен от независимост ѝ споделя, че той самият е от обикновено семейство. " След което го запитвам: татко Ви злоупотребяваше ли с алкохол? Той дава отговор да. А упражняваше ли принуждение върху майка Ви? Той споделя да. Тоест за него това е обикновено семейство ", прибавя Георгиева.
По-късно и девойки, и момчета стартират да ползват този модел. По-често мъжете поемат по пътя на причинителя, а дамите - на жертвата, споделя специалистът.
Обикновено споделяме - но по какъв начин по този начин се случи внезапно. Но то не се случва внезапно, то има историяд-р Ивелина Георгиева
Според данни на Министерството на правораздаването (МП), от 26 април, записаните причинители на домашно принуждение от мъжки пол са 3047 през 2019 година, 2747 през 2020 година и 2983 през 2021 година Регистрираните причинители дами са надлежно 259, 318 и 309. Разликата е близо 10 пъти.
По думите на Георгиева е значимо казусът да се адресира в учебно заведение или още в детската градина, когато се появява експанзията. " Когато се случи нещо такова, нормално споделяме - но по какъв начин по този начин се случи внезапно. Но то не се случва внезапно, то има история ", прибавя тя.
Има ли кой да работи с причинители
В на ЗЗДН, признати на 1 август, се планува основаване на профилирани стратегии за превъзмогване на експанзията и справяне с гнева за причинители на домашно принуждение. Това включва обществено и психическо консултиране.
Поправките обаче ще влязат в действие от 1 януари 2024 година По настоящото законодателство при положение на принуждение, станал прочут на управляващите, съдът може да наложи наложителна мярка терапия и консултиране на причинителя. Такава услуга оферират неправителствени организации и то в стеснен брой градове.
" Ако местата за помощ на потърпевши от принуждение са малко, то местата за работа с причинители са още по-малко ", споделя Юлия Андонова , шеф " Развитие и връзки " във фондация П.У.Л.С.
По думите ѝ даже при съществуване на снабдител на услугата постоянно се случва причинителят да не се запише консултация - даже след наредбата на съда.
Освен неправителствените организации, психическа поддръжка при домашно принуждение оказват и общинските центрове за социална поддръжка (ЦОП). Те обаче работят най-вече с потърпевши. По думите на Катя Кръстанова , клиничен психолог, психотерапевт и координатор връзки с обществеността на фондация " Асоциация Анимус ", казусът е в неналичието на фрагменти. За работа с причинители на принуждение са нужни доста квалификации.
" Хората от този вид се концентрират в най-големите градове и си отварят кабинети, не работят за общинските ЦОП ", споделя тя.
Трябва да имаш настройката къде отиваш, с какви хора работиш и съответната подготовкад-р Ивелина Георгиева
Георгиева прибавя, че има и психолози, които отхвърлят да работят по такива случаи. " Дори когато работиш в затвор, въпреки всичко имаш цялата информация, освен това, което е споделил лишеният от независимост, и когато четеш по какъв начин е осъществено едно ликвидиране, обезчестяване, някакви детайлности и от теб се чака да бъдеш справедлив, това е мъчно и доста сътрудници не могат да се оправят ", споделя тя.
" Трябва да имаш настройката къде отиваш, с какви хора работиш и съответната подготовка ".
Доверието и хубавичко част
В работата си както в пандиза, по този начин и отвън него, Георгиева разчита главно на построяването на връзка, основана на доверие, почтеност и уместност и от двете страни. По нейни думи пандизчиите също усещат по кое време отношението към тях е откровено и тогава са по-склонни да бъдат откровени.
Една от най-трудните задания на психолога е да разпознае дали причинителят е откровен или симулира смяна, с цел да получи права или привилегии, да вземем за пример да бъде освободен предварително. " Ако психологът е построил добра доверителна връзка, в която има шерване, неприкритост, то това би било по-лесно ", прибавя Георгиева.
В пандизите нормално са съсредоточени доста персони с психопатни черти. Някои специалисти считат, че при тях не може да се реализира прогрес. По думите на Георгиева " няма напълно психопатна конструкция на личността ".
Колкото и да е дребна, има и здрава част и психотерапевтът може да се захване за нея и да я уголемява малко по малкод-р Ивелина Георгиева
" Всеки един човек има разнообразни елементи, има психопатна, има нарцистична, има депресивна. Това са хора, при които доминира психопатната част ", прибавя тя. " Идеята е, че колкото и да е дребна, има и здрава част и психотерапевтът може да се захване за нея и да я уголемява лека-полека, доколкото е допустимо... Да се извлече капацитетът, който тези хора имат, тъй като това, което е неприятно – те към този момент са наказани за него от обществото, от околните си ".
Последиците от изискванията
В българските затвори е мъчно да се построи подобен метод с всеки лишен от независимост заради дефицита на фрагменти. Когато Георгиева работи в Централния софийски затвор - сред 2013 и 2020 година, на един психолог са се падали по няколкостотин пандизчии.
По данни на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " (ГДИН) , изпратени до Свободна Европа, общият брой лишени от независимост все още е 5584 по отношение на едвам 38 психолози и 176 обществени служащи.
Това значи, че на един психолог се падат над 140 лишени от независимост. Това прави по-дългосрочната лечебна работа с множеството от тях на практика невъзможна.
Ако по време на присъдата не се оказва нужната психическа помощ, положението на ограничения от независимост може да се утежни, вместо да бъде поправено държанието му.
" Когато не се работи в посока преодоляване на тази експанзия, която ти си носиш извън, в едно такова място ти я потискаш, тъй като знаеш, че в случай че я проявиш, има избрани последици. Но в случай че не се работи тя да бъде следена по един добър метод, то сега, в който тези хора биват освобождавани, могат да проявят и по-голяма експанзия ", прибавя Георгиева.
Това е противоположният резултат на този, който се търси във всеки актуален затвор. Той по думите на Георгиева това е " освен място за отнемане от независимост, а място, което се допуска, че води до промяна и превъзпитание на държанието ".
Ролята на надзирателите
Добро решение на казуса с неналичието на психолози и обществени служащи съгласно Георгиева би било да се последва образецът на Норвегия. Там психолозите са външни лица и работят единствено с най-тежките случаи, само че надзирателите са доста и добре подготвени да поемат част от функционалностите на психолози и обществени служащи.
Според данните, които ГДИН изпрати до Свободна Европа, надзирателите в местата за отнемане от независимост през днешния ден са общо 2072 - по един на всеки двама/трима лишени от независимост. Направени са доста поправки на затвори.
" Трябва да кажа, че изискванията непрестанно се усъвършенстват ", споделя Геогиера. По думите ѝ положителните условия, психическата и обществена работа водят до спад на случаите на рецидив.
По данни на ГДИН от 2013 до 2023 година процентът на рецидив в България е 40. Оттам прецизират, че действителният % е по-малък, защото измерването обгръща освен наказаните наново, само че и тези, които са постъпили още веднъж в места за отнемане от независимост преди дефинитивна присъда.
Според данните процентът за последната година е надалеч по-малък - 16% , като измежду рецидивистите доминират причинителите на обири.
Отново в обществото
За разлика от изискванията в пандизите, има нещо, което не се трансформира съгласно Георгиева - опциите за ресоциализация. И дава образец още веднъж с Норвегия, където на лишен от независимост, на който му следва освобождение, даже да е направил най-тежкото закононарушение, " се гледа като на човек, който ще бъде още веднъж брачен партньор, жител, комшия ". " Какво се случва в България – когато се разбере, че подобен човек ще бъде освободен, нормално се прави подписка, с цел да може да бъде изселен, щом се върне ".
Друга процедура е възстановителното правораздаване - тип правосъдие, което, с изключение на наказването на закононарушения, планува подкрепяне на жертвите и причинителите за акомодация към взаимен живот, с цел да може освободените да се ресоциализират сполучливо.
" Това не значи някой да бъде освободен от отговорност, значи да се намесиш и да подпомогнеш по-късно взаимното живеене на хората ", Владислава Цариградска пред Свободна Европа през 2020 г.Георгиева харесва този метод, само че предизвестява, че не е използван във всички случаи. Стои и " въпросът е до каква степен нашата народопсихология би разрешила потреблението му в по-широка област ".
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
На 26 юни, към 23 часа, маскиран мъж с макетен нож нанася 21 рани по тялото на 18-годишно момиче, чупи носа ѝ, обръсва главата ѝ. Тръгва си.
Така наподобява мястото на престъплението от, който стана прочут в края на юли. Обвинен е някогашният другар на жертвата.
Събитията предизвикаха полемика по какъв начин да бъдат предпазени евентуалните жертви на сходно принуждение в бъдеще. В четвъртък институциите повдигнаха и противоположния въпрос - какво може да се направи, с цел да не се стига до ножа. Във връзка с това четири министерства предложиха за ограничение на експанзията.
Д-р Ивелина Георгиева , психолог със 7-годишен опит в Централния Софийски затвор и учител по пенитенциарна логика на психиката в Нов български университет, споделя пред Свободна Европа, че най-хубавият метод за предварителна защита на тежки случаи на принуждение е ранната интервенция на психолог - още при първи прояви на експанзия в детска възраст.
" Когато човек към този момент е достигнал до крайната точка, да вземем за пример до пандиза, към този момент е доста мъчно да му бъде оказана психическа помощ ", споделя тя.
В практиката си обаче Георгиева е открила съответни фактори, които вършат позитивната смяна допустима даже тогава.
Историята на насилието
И жертви, и причинители на принуждение постоянно не търсят психическа помощ в точния момент по сходна причина. Когато са отраснали в среда на принуждение, " те не го разпознават като нещо, което не е обикновено ", споделя Георгиева.
Тя споделя за случай, при който лишен от независимост ѝ споделя, че той самият е от обикновено семейство. " След което го запитвам: татко Ви злоупотребяваше ли с алкохол? Той дава отговор да. А упражняваше ли принуждение върху майка Ви? Той споделя да. Тоест за него това е обикновено семейство ", прибавя Георгиева.
По-късно и девойки, и момчета стартират да ползват този модел. По-често мъжете поемат по пътя на причинителя, а дамите - на жертвата, споделя специалистът.
Обикновено споделяме - но по какъв начин по този начин се случи внезапно. Но то не се случва внезапно, то има историяд-р Ивелина Георгиева
Според данни на Министерството на правораздаването (МП), от 26 април, записаните причинители на домашно принуждение от мъжки пол са 3047 през 2019 година, 2747 през 2020 година и 2983 през 2021 година Регистрираните причинители дами са надлежно 259, 318 и 309. Разликата е близо 10 пъти.
По думите на Георгиева е значимо казусът да се адресира в учебно заведение или още в детската градина, когато се появява експанзията. " Когато се случи нещо такова, нормално споделяме - но по какъв начин по този начин се случи внезапно. Но то не се случва внезапно, то има история ", прибавя тя.
Има ли кой да работи с причинители
В на ЗЗДН, признати на 1 август, се планува основаване на профилирани стратегии за превъзмогване на експанзията и справяне с гнева за причинители на домашно принуждение. Това включва обществено и психическо консултиране.
Поправките обаче ще влязат в действие от 1 януари 2024 година По настоящото законодателство при положение на принуждение, станал прочут на управляващите, съдът може да наложи наложителна мярка терапия и консултиране на причинителя. Такава услуга оферират неправителствени организации и то в стеснен брой градове.
" Ако местата за помощ на потърпевши от принуждение са малко, то местата за работа с причинители са още по-малко ", споделя Юлия Андонова , шеф " Развитие и връзки " във фондация П.У.Л.С.
По думите ѝ даже при съществуване на снабдител на услугата постоянно се случва причинителят да не се запише консултация - даже след наредбата на съда.
Освен неправителствените организации, психическа поддръжка при домашно принуждение оказват и общинските центрове за социална поддръжка (ЦОП). Те обаче работят най-вече с потърпевши. По думите на Катя Кръстанова , клиничен психолог, психотерапевт и координатор връзки с обществеността на фондация " Асоциация Анимус ", казусът е в неналичието на фрагменти. За работа с причинители на принуждение са нужни доста квалификации.
" Хората от този вид се концентрират в най-големите градове и си отварят кабинети, не работят за общинските ЦОП ", споделя тя.
Трябва да имаш настройката къде отиваш, с какви хора работиш и съответната подготовкад-р Ивелина Георгиева
Георгиева прибавя, че има и психолози, които отхвърлят да работят по такива случаи. " Дори когато работиш в затвор, въпреки всичко имаш цялата информация, освен това, което е споделил лишеният от независимост, и когато четеш по какъв начин е осъществено едно ликвидиране, обезчестяване, някакви детайлности и от теб се чака да бъдеш справедлив, това е мъчно и доста сътрудници не могат да се оправят ", споделя тя.
" Трябва да имаш настройката къде отиваш, с какви хора работиш и съответната подготовка ".
Доверието и хубавичко част
В работата си както в пандиза, по този начин и отвън него, Георгиева разчита главно на построяването на връзка, основана на доверие, почтеност и уместност и от двете страни. По нейни думи пандизчиите също усещат по кое време отношението към тях е откровено и тогава са по-склонни да бъдат откровени.
Една от най-трудните задания на психолога е да разпознае дали причинителят е откровен или симулира смяна, с цел да получи права или привилегии, да вземем за пример да бъде освободен предварително. " Ако психологът е построил добра доверителна връзка, в която има шерване, неприкритост, то това би било по-лесно ", прибавя Георгиева.
В пандизите нормално са съсредоточени доста персони с психопатни черти. Някои специалисти считат, че при тях не може да се реализира прогрес. По думите на Георгиева " няма напълно психопатна конструкция на личността ".
Колкото и да е дребна, има и здрава част и психотерапевтът може да се захване за нея и да я уголемява малко по малкод-р Ивелина Георгиева
" Всеки един човек има разнообразни елементи, има психопатна, има нарцистична, има депресивна. Това са хора, при които доминира психопатната част ", прибавя тя. " Идеята е, че колкото и да е дребна, има и здрава част и психотерапевтът може да се захване за нея и да я уголемява лека-полека, доколкото е допустимо... Да се извлече капацитетът, който тези хора имат, тъй като това, което е неприятно – те към този момент са наказани за него от обществото, от околните си ".
Последиците от изискванията
В българските затвори е мъчно да се построи подобен метод с всеки лишен от независимост заради дефицита на фрагменти. Когато Георгиева работи в Централния софийски затвор - сред 2013 и 2020 година, на един психолог са се падали по няколкостотин пандизчии.
По данни на Главна дирекция " Изпълнение на наказванията " (ГДИН) , изпратени до Свободна Европа, общият брой лишени от независимост все още е 5584 по отношение на едвам 38 психолози и 176 обществени служащи.
Това значи, че на един психолог се падат над 140 лишени от независимост. Това прави по-дългосрочната лечебна работа с множеството от тях на практика невъзможна.
Ако по време на присъдата не се оказва нужната психическа помощ, положението на ограничения от независимост може да се утежни, вместо да бъде поправено държанието му.
" Когато не се работи в посока преодоляване на тази експанзия, която ти си носиш извън, в едно такова място ти я потискаш, тъй като знаеш, че в случай че я проявиш, има избрани последици. Но в случай че не се работи тя да бъде следена по един добър метод, то сега, в който тези хора биват освобождавани, могат да проявят и по-голяма експанзия ", прибавя Георгиева.
Това е противоположният резултат на този, който се търси във всеки актуален затвор. Той по думите на Георгиева това е " освен място за отнемане от независимост, а място, което се допуска, че води до промяна и превъзпитание на държанието ".
Ролята на надзирателите
Добро решение на казуса с неналичието на психолози и обществени служащи съгласно Георгиева би било да се последва образецът на Норвегия. Там психолозите са външни лица и работят единствено с най-тежките случаи, само че надзирателите са доста и добре подготвени да поемат част от функционалностите на психолози и обществени служащи.
Според данните, които ГДИН изпрати до Свободна Европа, надзирателите в местата за отнемане от независимост през днешния ден са общо 2072 - по един на всеки двама/трима лишени от независимост. Направени са доста поправки на затвори.
" Трябва да кажа, че изискванията непрестанно се усъвършенстват ", споделя Геогиера. По думите ѝ положителните условия, психическата и обществена работа водят до спад на случаите на рецидив.
По данни на ГДИН от 2013 до 2023 година процентът на рецидив в България е 40. Оттам прецизират, че действителният % е по-малък, защото измерването обгръща освен наказаните наново, само че и тези, които са постъпили още веднъж в места за отнемане от независимост преди дефинитивна присъда.
Според данните процентът за последната година е надалеч по-малък - 16% , като измежду рецидивистите доминират причинителите на обири.
Отново в обществото
За разлика от изискванията в пандизите, има нещо, което не се трансформира съгласно Георгиева - опциите за ресоциализация. И дава образец още веднъж с Норвегия, където на лишен от независимост, на който му следва освобождение, даже да е направил най-тежкото закононарушение, " се гледа като на човек, който ще бъде още веднъж брачен партньор, жител, комшия ". " Какво се случва в България – когато се разбере, че подобен човек ще бъде освободен, нормално се прави подписка, с цел да може да бъде изселен, щом се върне ".
Друга процедура е възстановителното правораздаване - тип правосъдие, което, с изключение на наказването на закононарушения, планува подкрепяне на жертвите и причинителите за акомодация към взаимен живот, с цел да може освободените да се ресоциализират сполучливо.
" Това не значи някой да бъде освободен от отговорност, значи да се намесиш и да подпомогнеш по-късно взаимното живеене на хората ", Владислава Цариградска пред Свободна Европа през 2020 г.Георгиева харесва този метод, само че предизвестява, че не е използван във всички случаи. Стои и " въпросът е до каква степен нашата народопсихология би разрешила потреблението му в по-широка област ".
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ