Викнаха ме да посетя невярваща, която беше в кома. На другия ден получих неочаквано обаждане
Често ругаем на свещениците. Ту за огромните им кореми, ту за скъпите им коли… Но в случай че внезапно се обърнем към тях в неволя, те ни се демонстрират от напълно друга страна. А има и свещеници като от разказите на Чехов, които макар умората или късния час отиват като лекари и избавят хора, чиито дни или даже часове са към този момент преброени.
„ Във време, когато на практика нямаше свещеници, ходех на църковни служби и вкъщи, служех в черква и в лечебни заведения – споделя духовник.
В този ден бях изключително изтощен, пристигнах в църквата. И внезапно чух телефонно позвъняване.
Една жена се обади, беше доста обезпокоена за умиращата си родственик. Исках да й откажа, само че тя толкоз откровено ме помоли да й оказа помощ, Усещах нейната неприкритост, паника в гласа й, загрижеността й за болната, че не можех да й откажа.
Тя изиска да я посетя в реанимацията, тъй като не се знае дали нейната родственик доживее до сутринта. Както разбрах, дамата била в доста неприятно положение.
Но в това време можех съвсем със умерено сърце да й откажа. Защото се оказа, че тази жена беше невярваща и освен това атеистка. Тя се карала на Църквата, карала се на свещениците и през целия си живот в никакъв случай не стъпвала в черква.
Но тя ме помоли да причастим болната, до момента в който е в кома, в безсъзнание. Помоли ме с откровена религия, още повече, че свещеникът не може да откаже на човек, който умира, който може да не доживее до сутринта.
Но аз знам, че това няма по какъв начин да се направи. Не можете да се обедините с Христос срещу Неговата воля. Невъзможно е принудително сливане с Христос. Особено за някой, който не може да се покае или да изповяда прегрешението си, още повече безбожник.
И въпреки всичко се съгласих. Взех със себе си миро, молитвеник и свещени блага за всеки мотив. Понякога се случва човек внезапно пристигна на себе си.
Отидох в интензивното поделение. На едно легло превързват пациент, на друго му поставят инжекции, само че никой не идваше при тази жена. Можеше да се чуе по какъв начин диша тежко. Имах възприятието, че всеки мирис, който поема, може да е финален.
Лекарите повториха същото за нейната диагноза.
Отворих молитвеника, прочетох молебствия за болната и взех масло от кандилото. Помазал челото и гърдите му, благослових я и си отидоха, като предадох всичко на Божията воля. Беше невероятно да откажа на онази жена, която ме помоли.
Помислих си, че на изпадналата в кома не й остава доста и скоро ще си отиде.
Ден по-късно ми се обажда отново онази жена и ми благодари. Мислех, че се обажда за погребението. А тя ме изненада с различен въпрос: „ Можете ли да дойдете и да я причастите? “
Оказа се, че пациентката се е почувствала по-добре и е пристигнала на себе си. И самата тя желала да се изповяда, да се покае и да се причасти. Цяло знамение е, когато лекарите давали на болната безусловно часове, само че още по-голямо знамение е, че тя пожела да се покае и да се изповяда.
Попитах в интензивното поделение ли би трябвало да дойда. На което те дадоха отговор негативно и обясниха, че е преместена в общо поделение. Тогава към този момент взех кръста, мисала и отново Светите Дарове.
А когато дойдох, ме посрещна млада жена на към 40-45 години. Не имах вяра на това, което видях, даже не можах да я позная, от време на време не разпознаваш чертите на лицето на видимо друг човек.
Тя ме посрещна с наслада и признателност. По нейна молба аз я изповядах и я причастих.
Известно време не чух нищо за нея.
Мина година и отново ми се обади същата жена, която ми звънна първия път. Този път с молба да опея дамата, която беше в кома. Имаше доста родственици на погребението. И най-сетне приказвах по-подробно с дамата, която се беше застъпила толкоз енергично з асвоята болна родственик.
И тогава се случи същинско знамение.
Научих, че откакто се е причастила, тя се е покаяла, по-късно се е изповядвала и е причастявала неведнъж, доколкото й е разрешавало здравето, и Господ е дал още една година живот за смирение.
Той й даде една година за смирение, с цел да може да се покае, да понесе кръста на заболяването, с цел да отиде по-късно спокойно при Господа.
Запомних тази история и я описах за наставление на пристигналите да се простят с нея. Беше необикновено. За мнозина тя беше трагичен, болен човек, който толкоз безразсъдно пропиля и унищожи живота си. И тогава Господ й сподели своята благосклонност. “
И всичко това поради молитвата и вярата на грижовната й родственик. Това в допълнение удостоверява, че Господ е до нас.
