Една 15-годишна лъжа. Как разбрахме, че магистралата не е магистрала
Често през годините двама някогашни министър председатели на България – Сергей Станишев и Бойко Борисов, са се опитвали да се отличат един от различен, както и да акцентират неуспехите на другия. Има обаче най-малко една тематика, по която те са безапелационни – и двамата са строили и откривали елементи от автомагистрала „ Струма “.
Именно определението "автомагистрала " те дават за пътя, който досега свързва София и Благоевград, а някой ден се чака да стига без спиране и до границата с Гърция при Кулата.
Една от главните тематики в траялото повече от десетилетие ръководство на Борисов бяха точно градежите на автомагистрали.
„ Всичко хубаво, което се е случило в последните години в тази страна, сме го създали ние. От метрото до Южната дъга, до Северната дъга, до „ Струма “, „ Марица “, „ Тракия “ и всичко останало. Те не могат да го боядисат това, което сме го построили. “, споделя Борисов пред предаването „ Панорама “ по Българска национална телевизия през май 2019 година
Във вторник заран обаче се оказа, че близо 15 години от първата прерязана лентичка през 2007 година чак до момента, най-малко една права от определяния като автомагистрала път в никакъв случай не е бил автомагистрала.
Става въпрос за близо 18 км. от пътния възел при входа на Перник до разклона при Долна Диканя.
Това не е скоростен път, не е и магистралаВиолета Комитова, министър на районното развиване
„ Това не е скоростен път, не е и автомагистрала “, сподели във вторник заран пред Нова телевизия служебният министър на районното развиване и благоустройството Виолета Комитова .
Вероятно за това нямаше публично да разберем, в случай че не се беше случил трагичният случай в един от секторите на „ Струма “, който докара до.
Началото и първата прерязана лентичка
Историята на автомагистрала „ Струма “ стартира с амбициозния проект тя да бъде приключена за провеждането на летните Олимпийски игри в Атина през 2004 година Тя започва с утвърден механически план, който обаче включва рехабилитация на съществуващото трасе по интернационалния път Е79.
Още тогава проектът наподобява нереалистичен, макар че планът е посочван като втория най-съществен след автомагистрала „ Тракия “ от няколко държавни управления. Строителният министър в кабинета на Иван Костов (1997-2001) Евгений Чачев афишира, че „ в цялостния си тип “ оборудването няма да бъде готово до оказания период, само че действителния дефинира като 2005 година
Първият открит сектор с дължина от близо 18 километра е открит през януари 2007 година Той се намира сред пътния възел при входа на Перник и разклонението при Долна Диканя. Именно в този сектор стана и трагичният случай с македонския рейс преди седмица.
Лентичката тържествено прерязва тогавашният министър-председател Сергей Станишев (2005-2009). Изглежда събитието е алегорично за някогашния министър председател и сегашен водач на Партията на европейските социалисти (ПЕС), защото намира особено място в персоналния му уебсайт, съпроводено и от няколко фотоси и заглавие „ Откриване сектор Автомагистрала Струма “.
„ Ще направя автомагистралата от двете страни на Кресна “
Когато приказваме за градеж на пътища и автомагистрали, надали можем да открием някой, който да ги е споменавал повече от водача на ГЕРБ и министър председател в три правителства(2009-2021) Бойко Борисов . През дългогодишното му ръководство неведнъж той е посочвал като големи триумфи на партията си построяването на „ километри автомагистрали “ в страната.
Още с идването си на власт през 2009 година кабинетът „ Борисов 1 “ слага приоритет върху строенето на автомагистрали, а един от тези цели е точно автомагистрала „ Струма “.
През 2011 година от партията даже заговарят, че откритият от Станишев сектор няма позволение за прилагане, така наречен акт 16, както и че не покрива техническите условия за магистрален път, което е повода скоростта по него да е лимитирана до 90 км. в час.
Това се трансформира през юли 2013 година, когато е открит Лот 1 на „ Струма “ сред Долна Диканя и Дупница. Това се случва по време на ръководството на кабинета „ Орешарски “. Тогава скоростта по остарелия и новия сектор е лимитирана до 120 км. – ограничаването по пътища, които се категоризират като магистрални.
Същото лято тогавашният президент и някогашен строителен министър Росен Плевнелиев:
„ Добре е, когато страната реализира забележителен прогрес по планове, които хората от дълго време са показали като значими и смислени, а обществото е постигнало цялостен консенсус. Такива са автомагистралите „ Тракия “, „ Марица “, „ Струма “ и те също ще бъдат приключени “, споделя той и предвижда, че „ автомагистрала „ Струма “ ще е приключена до 2015 година
В идващите години се случват и други тържествени откривания на още няколко лота от пътя, като от самото начало той продължава да бъде определян като автомагистрала в целостта си. Ограничението в проблемите сектори продължава да бъде 120 км.
През 2019 година се стига и до откриването на един от последните приключени сектори при обхода на Благоевград. На събитието тогавашният министър председател Борисов споделя:
Аз ще направя автомагистралата от двете страни на КреснаБойко Борисов
„ Аз ще направя автомагистралата от двете страни на Кресна… На процедура Благоевград към този момент си има пристанище Солун (…) по-късно като пуснем пътя едно 200-300-400 хиляди души ще минат по тази автомагистрала още през днешния ден “.
„ Обикновен, необятен, междуградски път “
Веднага след случая преди седмица жители и институции започнаха да търсят аргументите за него. Още тогава една от първите версии, които се появиха, беше обвързвана с качеството на пътя и обстоятелството, че тази част от автомагистрала „ Струма “ в действителност въобще не е автомагистрала.
Последното беше доказано публично едвам през тази седмица от министър Комитова, както и от заместника ѝ Иван Шишков.
„ Допреди няколко дни не знаех, че секторът на „ Струма ”, на който стана тежката автобусна злополука, не е автомагистрала, а елементарен, необятен междуградски път “, сподели Комитова.
По думите й, макар че правата е открита още през 2007 година, цялото трасе е било разширявано в продължение на близо 15 години, а секторът сред Перник и Долна Диканя продължава да няма публикуван акт 16. Причина за това са незавършените отчуждителни процедури.
По думите на министър Комитова пътят даже не е планиран като скоростна права или автомагистрала.
На процедура страната е функционирала в успореден святИван Шишков, зам.-министър на районното развиване
„ Това, което нас ни тормози, че още в самия план напречните виражи на пътя са малко над 4%, което значи че скоростта би трябвало да е 90 км. “, сподели тя, само че акцентира, че високата скорост, както и положението на пътната настилка не се преглеждат като причина за злополуката.
Във вторник пред Българска национална телевизия Шишков удостовери тази версия като акцентира, че злополуката е станала мотив за разбор на този сектор, само че също и, че ще бъдат направени сходни и на други обекти.
„ На процедура страната е функционирала в успореден свят и не е спазвала законите “, сподели Шишков.
Именно определението "автомагистрала " те дават за пътя, който досега свързва София и Благоевград, а някой ден се чака да стига без спиране и до границата с Гърция при Кулата.
Една от главните тематики в траялото повече от десетилетие ръководство на Борисов бяха точно градежите на автомагистрали.
„ Всичко хубаво, което се е случило в последните години в тази страна, сме го създали ние. От метрото до Южната дъга, до Северната дъга, до „ Струма “, „ Марица “, „ Тракия “ и всичко останало. Те не могат да го боядисат това, което сме го построили. “, споделя Борисов пред предаването „ Панорама “ по Българска национална телевизия през май 2019 година
Във вторник заран обаче се оказа, че близо 15 години от първата прерязана лентичка през 2007 година чак до момента, най-малко една права от определяния като автомагистрала път в никакъв случай не е бил автомагистрала.
Става въпрос за близо 18 км. от пътния възел при входа на Перник до разклона при Долна Диканя.
Това не е скоростен път, не е и магистралаВиолета Комитова, министър на районното развиване
„ Това не е скоростен път, не е и автомагистрала “, сподели във вторник заран пред Нова телевизия служебният министър на районното развиване и благоустройството Виолета Комитова .
Вероятно за това нямаше публично да разберем, в случай че не се беше случил трагичният случай в един от секторите на „ Струма “, който докара до.
Началото и първата прерязана лентичка
Историята на автомагистрала „ Струма “ стартира с амбициозния проект тя да бъде приключена за провеждането на летните Олимпийски игри в Атина през 2004 година Тя започва с утвърден механически план, който обаче включва рехабилитация на съществуващото трасе по интернационалния път Е79.
Още тогава проектът наподобява нереалистичен, макар че планът е посочван като втория най-съществен след автомагистрала „ Тракия “ от няколко държавни управления. Строителният министър в кабинета на Иван Костов (1997-2001) Евгений Чачев афишира, че „ в цялостния си тип “ оборудването няма да бъде готово до оказания период, само че действителния дефинира като 2005 година
Първият открит сектор с дължина от близо 18 километра е открит през януари 2007 година Той се намира сред пътния възел при входа на Перник и разклонението при Долна Диканя. Именно в този сектор стана и трагичният случай с македонския рейс преди седмица.
Лентичката тържествено прерязва тогавашният министър-председател Сергей Станишев (2005-2009). Изглежда събитието е алегорично за някогашния министър председател и сегашен водач на Партията на европейските социалисти (ПЕС), защото намира особено място в персоналния му уебсайт, съпроводено и от няколко фотоси и заглавие „ Откриване сектор Автомагистрала Струма “.
„ Ще направя автомагистралата от двете страни на Кресна “
Когато приказваме за градеж на пътища и автомагистрали, надали можем да открием някой, който да ги е споменавал повече от водача на ГЕРБ и министър председател в три правителства(2009-2021) Бойко Борисов . През дългогодишното му ръководство неведнъж той е посочвал като големи триумфи на партията си построяването на „ километри автомагистрали “ в страната.
Още с идването си на власт през 2009 година кабинетът „ Борисов 1 “ слага приоритет върху строенето на автомагистрали, а един от тези цели е точно автомагистрала „ Струма “.
През 2011 година от партията даже заговарят, че откритият от Станишев сектор няма позволение за прилагане, така наречен акт 16, както и че не покрива техническите условия за магистрален път, което е повода скоростта по него да е лимитирана до 90 км. в час.
Това се трансформира през юли 2013 година, когато е открит Лот 1 на „ Струма “ сред Долна Диканя и Дупница. Това се случва по време на ръководството на кабинета „ Орешарски “. Тогава скоростта по остарелия и новия сектор е лимитирана до 120 км. – ограничаването по пътища, които се категоризират като магистрални.
Същото лято тогавашният президент и някогашен строителен министър Росен Плевнелиев:
„ Добре е, когато страната реализира забележителен прогрес по планове, които хората от дълго време са показали като значими и смислени, а обществото е постигнало цялостен консенсус. Такива са автомагистралите „ Тракия “, „ Марица “, „ Струма “ и те също ще бъдат приключени “, споделя той и предвижда, че „ автомагистрала „ Струма “ ще е приключена до 2015 година
В идващите години се случват и други тържествени откривания на още няколко лота от пътя, като от самото начало той продължава да бъде определян като автомагистрала в целостта си. Ограничението в проблемите сектори продължава да бъде 120 км.
През 2019 година се стига и до откриването на един от последните приключени сектори при обхода на Благоевград. На събитието тогавашният министър председател Борисов споделя:
Аз ще направя автомагистралата от двете страни на КреснаБойко Борисов
„ Аз ще направя автомагистралата от двете страни на Кресна… На процедура Благоевград към този момент си има пристанище Солун (…) по-късно като пуснем пътя едно 200-300-400 хиляди души ще минат по тази автомагистрала още през днешния ден “.
„ Обикновен, необятен, междуградски път “
Веднага след случая преди седмица жители и институции започнаха да търсят аргументите за него. Още тогава една от първите версии, които се появиха, беше обвързвана с качеството на пътя и обстоятелството, че тази част от автомагистрала „ Струма “ в действителност въобще не е автомагистрала.
Последното беше доказано публично едвам през тази седмица от министър Комитова, както и от заместника ѝ Иван Шишков.
„ Допреди няколко дни не знаех, че секторът на „ Струма ”, на който стана тежката автобусна злополука, не е автомагистрала, а елементарен, необятен междуградски път “, сподели Комитова.
По думите й, макар че правата е открита още през 2007 година, цялото трасе е било разширявано в продължение на близо 15 години, а секторът сред Перник и Долна Диканя продължава да няма публикуван акт 16. Причина за това са незавършените отчуждителни процедури.
По думите на министър Комитова пътят даже не е планиран като скоростна права или автомагистрала.
На процедура страната е функционирала в успореден святИван Шишков, зам.-министър на районното развиване
„ Това, което нас ни тормози, че още в самия план напречните виражи на пътя са малко над 4%, което значи че скоростта би трябвало да е 90 км. “, сподели тя, само че акцентира, че високата скорост, както и положението на пътната настилка не се преглеждат като причина за злополуката.
Във вторник пред Българска национална телевизия Шишков удостовери тази версия като акцентира, че злополуката е станала мотив за разбор на този сектор, само че също и, че ще бъдат направени сходни и на други обекти.
„ На процедура страната е функционирала в успореден свят и не е спазвала законите “, сподели Шишков.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ