Защо институциите в България не работят?*
Често пъти консуматори на артикули и услуги, останали недоволни от тях, подават тъжби до разнообразни контролни органи – Комисия за отбрана на потребителите, Национална организация да приходите, Българска организация по сигурност на храните, Комисия за контролиране на известията и други В резултат на жалбите им в множеството случаи се образуват инспекции, които приключват с даден резултат, само че жалбоподателят не е удовлетворен, защото неговият проблем остава неуреден. В неговото схващане институцията не си е свършила работата, оттова се натрупа негативизъм, основава се мнение в обществото и така нататък Защо се получава по този начин?
Основните аргументи са две. Първата е в законовата наредба на пълномощията на институциите, а втората – в неразбирането на хората на съществени положения в правото. Има и други съпътстващи аргументи, касаещи непросветеност на държавни чиновници, подаване на тъжби без юридически интерес или съображение, подаване на тъжби във връзка с проблеми, по които получателят не е способен и други.
За да илюстрираме образно гореизложеното, ще дадем един христоматиен образец, който е евентуално да се е случвал и на доста от читателите.
Иван си купува мобилен телефон. Един месец по-късно устройството стартира да работи не както би трябвало. Иван предявява претенция пред търговеца. От там го уведомяват, че са направили инспекция, разкрили са следи от влага и разяждане в телефона, надлежно същият е бил употребен в прорез с напътствията на производителя и търговецът прави отвод от претенция. Иван е сърдит, защото не е излагал телефона на влага, и подава тъжба пред Комисия за отбрана на потребителите с искане да му бъдат върнати парите или да му бъде сменено устройството с ново. По жалбата му е формирана инспекция. След 1 месец получава отговор, че на търговеца е формиран акт за определяне на административно нарушаване.
Примерът демонстрира две неща, които бях упоменати и нагоре. Първо, множеството институции у нас не поставят нужните старания да осведомят обществото какво може да се чака от тях, или казано по различен метод – какви са компетенциите им. Добре е жителите да знаят, че в сходни случаи институциите имат контролни и санкционни функционалности – т.е. могат да правят инспекции и да постановат имуществени наказания. Но те нямат пълномощия и средства да принудят даден търговец, даже същият да е направил административно нарушаване, да извърши несъмнено деяние – в нашия образец – да върне парите или да размени телефона с нов. Идеята на тази организация (без да даваме оценка дали е ефикасна, или не) е да бъдат дисциплинирани търговците да съблюдават потребителското (или друго) законодателство. Това към сегашния миг може да стане само посредством наказания, насилствени административни ограничения и наставления, само че не и посредством други механизми, защото такива няма планувани. Тема на напълно различен разбор е за какво това не е дейно и по какъв начин може да се промени. След един подобен случай обаче в главата на Иван стои концепцията, че „ институциите не работят “. На второ място, тази концепция е в главата на Иван и заради друга причина – недоумение на обикновено равнище на правилото на разделяне на управляващите. Административните органи са част от изпълнителната власт, която по своята същина не може да взема решение правни разногласия. А в тази ситуация имаме тъкмо това – Иван и търговецът спорят бил ли е наводнен телефонът и задължен ли е търговецът да върне парите. Единствено съдът все още е способен да позволи този въпрос, като решението му да има наложителна мощ за страните и да предстои на наложително осъществяване.
И най-после, само че не на последно място, предлагаме няколко стъпки, посредством които сегашната обстановка може да се промени. Те са следните:
Изготвяне и осъществяване на ефикасни осведомителни акции на институциите, ориентирани към жителите (включително и към децата), които да заменят непрекъснатите участия на административни ръководители по утринни блокове и излъчвания, от които посланието е само „ подавайте тъжби, пък ще забележим “, „ работим съгласно компетенциите “ и прочие заучени изречения. Провеждане на дейно образование в учебните заведения в часовете по „ Етика и право “, а за какво не и посредством основаване на дисциплинираност „ гражданско обучение “, в която адвокати да преподават основи на страната, устройство, подготвеност на институции, базови знания за правата и отговорностите, договорите и други съществени понятия.
Промяна на нормативната база в региона на потребителската отбрана, включваща по-ефективен механизъм на органите за различно решение на разногласия. Към сегашния миг към КЗП действат само така наречен помирителни комисии, които са изцяло неефективни. Практиката демонстрира, че в доста случаи търговците са подготвени да спомагат и да удовлетворят потребителска рекламация, само че вероятността, че ще бъдат глобени по този начин или другояче, ги демотивира. Най-правилно би било законово позволение, стимулиращо дейно доброволното разрешаване на разногласията.
Основните аргументи са две. Първата е в законовата наредба на пълномощията на институциите, а втората – в неразбирането на хората на съществени положения в правото. Има и други съпътстващи аргументи, касаещи непросветеност на държавни чиновници, подаване на тъжби без юридически интерес или съображение, подаване на тъжби във връзка с проблеми, по които получателят не е способен и други.
За да илюстрираме образно гореизложеното, ще дадем един христоматиен образец, който е евентуално да се е случвал и на доста от читателите.
Иван си купува мобилен телефон. Един месец по-късно устройството стартира да работи не както би трябвало. Иван предявява претенция пред търговеца. От там го уведомяват, че са направили инспекция, разкрили са следи от влага и разяждане в телефона, надлежно същият е бил употребен в прорез с напътствията на производителя и търговецът прави отвод от претенция. Иван е сърдит, защото не е излагал телефона на влага, и подава тъжба пред Комисия за отбрана на потребителите с искане да му бъдат върнати парите или да му бъде сменено устройството с ново. По жалбата му е формирана инспекция. След 1 месец получава отговор, че на търговеца е формиран акт за определяне на административно нарушаване.
Примерът демонстрира две неща, които бях упоменати и нагоре. Първо, множеството институции у нас не поставят нужните старания да осведомят обществото какво може да се чака от тях, или казано по различен метод – какви са компетенциите им. Добре е жителите да знаят, че в сходни случаи институциите имат контролни и санкционни функционалности – т.е. могат да правят инспекции и да постановат имуществени наказания. Но те нямат пълномощия и средства да принудят даден търговец, даже същият да е направил административно нарушаване, да извърши несъмнено деяние – в нашия образец – да върне парите или да размени телефона с нов. Идеята на тази организация (без да даваме оценка дали е ефикасна, или не) е да бъдат дисциплинирани търговците да съблюдават потребителското (или друго) законодателство. Това към сегашния миг може да стане само посредством наказания, насилствени административни ограничения и наставления, само че не и посредством други механизми, защото такива няма планувани. Тема на напълно различен разбор е за какво това не е дейно и по какъв начин може да се промени. След един подобен случай обаче в главата на Иван стои концепцията, че „ институциите не работят “. На второ място, тази концепция е в главата на Иван и заради друга причина – недоумение на обикновено равнище на правилото на разделяне на управляващите. Административните органи са част от изпълнителната власт, която по своята същина не може да взема решение правни разногласия. А в тази ситуация имаме тъкмо това – Иван и търговецът спорят бил ли е наводнен телефонът и задължен ли е търговецът да върне парите. Единствено съдът все още е способен да позволи този въпрос, като решението му да има наложителна мощ за страните и да предстои на наложително осъществяване.
И най-после, само че не на последно място, предлагаме няколко стъпки, посредством които сегашната обстановка може да се промени. Те са следните:
Изготвяне и осъществяване на ефикасни осведомителни акции на институциите, ориентирани към жителите (включително и към децата), които да заменят непрекъснатите участия на административни ръководители по утринни блокове и излъчвания, от които посланието е само „ подавайте тъжби, пък ще забележим “, „ работим съгласно компетенциите “ и прочие заучени изречения. Провеждане на дейно образование в учебните заведения в часовете по „ Етика и право “, а за какво не и посредством основаване на дисциплинираност „ гражданско обучение “, в която адвокати да преподават основи на страната, устройство, подготвеност на институции, базови знания за правата и отговорностите, договорите и други съществени понятия.
Промяна на нормативната база в региона на потребителската отбрана, включваща по-ефективен механизъм на органите за различно решение на разногласия. Към сегашния миг към КЗП действат само така наречен помирителни комисии, които са изцяло неефективни. Практиката демонстрира, че в доста случаи търговците са подготвени да спомагат и да удовлетворят потребителска рекламация, само че вероятността, че ще бъдат глобени по този начин или другояче, ги демотивира. Най-правилно би било законово позволение, стимулиращо дейно доброволното разрешаване на разногласията.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ