Край на тайната на заплатите от тази година
Често на работа ни се е желало да знаем каква заплата получава сътрудника, с който работим дружно или онази колежка от прилежащия етаж, която всеки ден е с нова рокля. Питаме се, само че не задаваме публично сходен въпрос, тъй като знаем, че тази информация е конфиденциална.
Но това към този момент няма да бъде по този начин, с помощта на обстоятелството, че България е член на Европейския съюз (ЕС).
От 2026 година пазарът на труда в Европейски Съюз ще бъде изправен пред основна смяна. С приемането на Директива (ЕС) 2023/970 за бистрота на възнагражденията Европейски Съюз вкарва наложителни правила, които целят да трансфорат правилото " равно възнаграждение за еднакъв труд или труд с равна стойност " от декларация в правно използвана норма, напомня Агенция " Фокус ".
Въпреки че директивата постоянно се показва като инструмент за равнопоставеност сред половете, действителният ѝ обсег е по-широк. Тя нападна самия механизъм на договаряне, учреден на неравна информация и наследени неравенства.
Директива (ЕС) 2023/970 вкарва минимални стандарти, които всички страни членки са длъжни да транспонират в националното си законодателство до 7 юни 2026 година
Основните отговорности за работодателите включват бистрота още при наемане:
Работодателят е задължен да даде на претендента информация за:
началното заплащане или диапазона на възнаграждение за съответната позиция
Това би трябвало да се случи още в обявата за работа или най-късно преди първото изявление.
Забрана за въпроси за предходно заплащане
Работодателите нямат право да изискват информация за:
предходни заплати; хонорари по други трудови или цивилен правни отношения.
Целта е ясна – да се прекъсне преместването на подценяване и дискриминация от едно работно място към последващо.
Право на информация за чиновниците
Всеки служащ или чиновник ще има право да изиска:
междинното заплащане за сходна работа; разбивка по пол; критериите, по които се дефинират заплати и покачвания.
Тези критерии би трябвало да бъдат справедливи и полово неутрални, а отводът за даване на информация към този момент ще съставлява нарушаване.
Обратна тежест на доказване
При подозрение за неравно възнаграждение:
служителят не е задължен да потвърждава дискриминация; работодателят би трябвало да потвърди, че разликите са обективно обосновани.
Това е една от най-съществените правни промени, които директивата вкарва.
България ще търпи наказания, в случай че не промени Кодекса на труда и не включи точката в Закона за отбрана от дискриминация.
Работодателите би трябвало да внимават, тъй като могат да бъдат санкционирани при въпроси за предходно заплащане, за непосочване на диапазон на заплащането или откажат да ни осведомят за всичко това.
Важно да знаем! Служителят има право на обезщетение, в случай че разпоредбите са нарушени. А точно – погашение на разлики в заплатите със задна дата, както и пропуснати бонуси и спомагателни хонорари.
Но това към този момент няма да бъде по този начин, с помощта на обстоятелството, че България е член на Европейския съюз (ЕС).
От 2026 година пазарът на труда в Европейски Съюз ще бъде изправен пред основна смяна. С приемането на Директива (ЕС) 2023/970 за бистрота на възнагражденията Европейски Съюз вкарва наложителни правила, които целят да трансфорат правилото " равно възнаграждение за еднакъв труд или труд с равна стойност " от декларация в правно използвана норма, напомня Агенция " Фокус ".
Въпреки че директивата постоянно се показва като инструмент за равнопоставеност сред половете, действителният ѝ обсег е по-широк. Тя нападна самия механизъм на договаряне, учреден на неравна информация и наследени неравенства.
Директива (ЕС) 2023/970 вкарва минимални стандарти, които всички страни членки са длъжни да транспонират в националното си законодателство до 7 юни 2026 година
Основните отговорности за работодателите включват бистрота още при наемане:
Работодателят е задължен да даде на претендента информация за:
началното заплащане или диапазона на възнаграждение за съответната позиция
Това би трябвало да се случи още в обявата за работа или най-късно преди първото изявление.
Забрана за въпроси за предходно заплащане
Работодателите нямат право да изискват информация за:
предходни заплати; хонорари по други трудови или цивилен правни отношения.
Целта е ясна – да се прекъсне преместването на подценяване и дискриминация от едно работно място към последващо.
Право на информация за чиновниците
Всеки служащ или чиновник ще има право да изиска:
междинното заплащане за сходна работа; разбивка по пол; критериите, по които се дефинират заплати и покачвания.
Тези критерии би трябвало да бъдат справедливи и полово неутрални, а отводът за даване на информация към този момент ще съставлява нарушаване.
Обратна тежест на доказване
При подозрение за неравно възнаграждение:
служителят не е задължен да потвърждава дискриминация; работодателят би трябвало да потвърди, че разликите са обективно обосновани.
Това е една от най-съществените правни промени, които директивата вкарва.
България ще търпи наказания, в случай че не промени Кодекса на труда и не включи точката в Закона за отбрана от дискриминация.
Работодателите би трябвало да внимават, тъй като могат да бъдат санкционирани при въпроси за предходно заплащане, за непосочване на диапазон на заплащането или откажат да ни осведомят за всичко това.
Важно да знаем! Служителят има право на обезщетение, в случай че разпоредбите са нарушени. А точно – погашение на разлики в заплатите със задна дата, както и пропуснати бонуси и спомагателни хонорари.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ