Страхът от смъртта – как да го преодолеем?
Често можем да чуем фразата: „ Времето е пари! “. Но времето е нещо доста по-голямо от парите. Времето е живот. Тит Нат Хан е 91-годишен дзен-будистки духовник. Той е създател на доста книги, преведени на разнообразни езици. Последната му книга се назовава „ Безстрашие “. Ето защо се споделя в това извънредно произведение:
Тит Нат Хан
Най-големият боязън на всеки човек е да почине. Размишленията за това, че някой ден тялото ще ни подведе, остарее, заболее, са най-тягостните и неприятните.
Всички ние се боим от гибелта в идващото бъдеще, затова се боим от бъдещето. Всеки от нас се плаши от неизвестността, по тази причина и ние се намираме в напрежение и непрекъснато очакване на нещо в действителност извънредно. Тит Нат Хан дава 5 значими съвета, които ще ни оказват помощ да преодолеем най-дълбоките си страхове.
Вдишай надълбоко и кажи на себе си всеки от тези значими препоръки. С издишването ще почувстваш по какъв начин се трансформира живота ти.
Как да се освободим от страха от бъдещето
1. Стареенето е заложено в мен от природата. Не мога да избегна стареенето. Ако приемем с цялото си сърце това, че старостта е неизбежна, към този момент не е по този начин ужасно да я срещнеш. Всяко време от живота е посвоему прелестно. Като прогонваме мислите за старостта, ние рискуваме да причиним щета на себе си и околните ни хора. Никакви развлечения, вкусна храна и възстановителни процедури няма да ни предпазят от старостта, това са отвличащи маневри, които краткотрайно заглушават страха, който наложително ще се завърне с нова мощ.
Всички остаряват. Ако си подсещаме това непрекъснато, ще живеем много по-леко. Колкото повече човек се съпротивлява на явни неща като старостта, толкоз по-нещастен ще бъде.
2. Слабото здраве е заложено в природата ми. Не мога да избягам от заболяванията.
Ако сега се чувстваш неизмеримо здрав и мощен, не се надувай. Във всеки случай всички ще се разболеем. Осъзнаването на това, че рано или късно заболяванията ще дойдат, ще ни даде мощ да ги срещнем мобилизирани. Най-разумното, което можем да създадем – това е да използваме оптимално дейно времето, което прекарваме в крепко тяло, да не разрушаваме организма си с нездравословни храни и глупави привички.
Когато осъзнаеш, че в бъдеще може да се разболееш, към този момент преставаш да хабиш сили и здраве за безсмислени действия.
3. Смъртта е заложена в природата ми. Не мога да избегна гибелта.
Никой от нас няма да живее постоянно. Размишленията за гибелта и дълбокото осъзнаване на това, че сме тук краткотрайно, ни оказват помощ да използваме всяка минута от живота рационално, да ценим всеки момент.
4. Най-скъпите ми хора и неща някой ден ще се трансформират.
Всичко е подвластно на въздействието на времето, всичко непрекъснато се променя. Ние нищо няма да можем да отнесем от този свят. На нас нищо не принадлежи, всяка обвързаност към материалните неща и обичаните хора ни прави нещастни. Само като пуснем на независимост всичко, което ценим, можем да се избавим от страха, че ще загубим най-скъпото си. Колкото повече държиш на нещо, толкоз по-сложно живееш.
5. Аз получавам в наследство резултатите от действието на своето тяло, тирада и разум. Моите дейности се явяват мои продължения.
След гибелта от нас ще остане единствено кармата – нашите мисли, думи, действия. Само това ще има значение, когато умрем. Ако постъпваме добре през днешния ден, можем да бъдем уверени, че плодът на нашите положителни действия ще остане вечно с нас, той е безконечен.
